Решение № 13497 от 03.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13497 гр. София, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20211110142542 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС от Н. Г. Г. с ЕГН ********** и адрес: адрес срещу В. М. К. с ЕГН ********** и адрес АДРЕС, с която се иска да бъде установено спрямо ответницата че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****************, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-27 / 03.04.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект: няма данни, адрес: АДРЕС намиращ се в сграда с идентификатор *************, предназначение: жилищна сграда-многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *********, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 79,53 кв. м., прилежащи части: избено помещение Х20, 2.734% ид. ч. от общ. части на сградата, при съседи: на същия етаж *************.**, *************.**, под обекта *************.**, над обекта: няма; стар идентификатор: няма, както и да бъде осъдена ответницата да предаде владението върху ½ ид.ч. от същия самостоятелен обект.

Инкорпорирано е и искане съдът на основание чл.537, ал.2 ГПК да отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит въз основа на покупко-продажба, развод и делба № ***, том IX, рег. № *****, дело № **** от 2005 г.

Ищецът твърди, че е бил в граждански брак с ответницата, прекратен със съдебно решение от ДАТА г. постановено от 11-и състав на Ш районен съд, по гр. д. № *** по описа за 1988 г. на PC „ХБ“, 5 с-в. По време на брака с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ № *****, том XI / 87 г., те придобили апартамент ****, находящ се в АДРЕС Според бракоразводното решение, след разтрогването на брака, апартаментът следвало да се ползва от ответницата, която упражнявала родителските права над малолетните тогава деца - М. Н. С. с ЕГН ********** и ГН Г. с ЕГН **********.

Ищецът твърди, че след като дъщеря му М., се омъжила, останала да живее със съпруга си, както и с родените впоследствие деца от този брак в процесния апартамент, 1 където живеят до днес, заедно с ответницата.

Излагат се твърдения, че ищецът е поддържал апартамента, извършвал е ремонти в него до 2019 г., когато ответницата му забранила до посещава апартамента, за който ключове имала тя и децата им. През месец май 2021 г. ответницата изгонила дъщеря си М. с твърдения, че тя е едноличен собственик на имота, легитимирайки се с Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит въз основа на покупко-продажба, развод и делба № ***, том IX, рег. № *****, дело № **** от 2005 г.

Ищецът извършил проверка и установил, че е било образувано гражданско дело за делба № **** по описа на СРС за 1990 г., 10 състав, което е приключило със съдебна спогодба, обективирана в протокол от 28.06.1990 г.

В съдебното заседание по делбеното било представено пълномощно, изхождащо от ищеца в полза на адвокат В И, тогава от 8-и адвокатски колектив. Адвокат И е следвало да го представлява, като подпише от негово име протокол, с който имотът се възлага в дял на В. М. К..

Ищецът твърди, че пълномощно е неистински документ, доколкото нито на 06.06.1990 г., нито на която и да е следваща или предходна дата не се е явявал пред нотариус /от текста на пълномощното не ставало ясно кой е нотариусът, извършил заверката на подписа/ и не е подписвал такова пълномощно. Поддържа, че не познава и никога не е виждал и „упълномощения“ от него адвокат В И.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който искът се оспорва като неоснователен.

Не се оспорва твърдението, че по време на брака между ищеца и ответника с Договор № *****, том XI/1987 г. страните са придобили в режим на СИО собствеността върху процесния Апартамент ****, находящ се в АДРЕС както и, че бракът е прекратен с решение от ДАТА г., постановено по гр.д. № ***/1988 г., Ш районен съд, 11 с-в.

Поддържа се, че след прекратяването на брака между ищеца и ответника, същите са сключили на 28.06.1990 г. съдебна спогодба по гр.д. № ****/1990 г., 10 с-в на Ш PC, по силата на която процесното жилище е предоставено в дял на ответницата В. К.. За уравняване дела на ищеца доверителката ми е заплатила сумата от 3400 лева.

Сочи се, че с влязло в сила на 13.03.2023 г. решение, постановено по гр.д. № 6020/2022 г., СРС, 46 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният срещу адв. В И иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на упълномощителна сделка - пълномощно от 06.06.1990 г. с нотариална заверка на подписа на I нотариус при ЛРС С, с което Н. Г. е упълномощил адв. В И за сключване на съдебна спогодба, сключена между него, чрез адв. В И и доверителката ми В. К., обективирана в Протокол от 28.06.1990 г. по гр.д. № ****/1990 г. Твърди се, че ищецът лично е получавал книжата и съобщенията по гр.д. № ****/1990 г., СРС, 10 с-в, надлежно е упълномощил процесуален представител, заплатил е таксата за процесуална защита в касата на САК, което обуславя извод, че същият надлежно е упражнил правото си на участие в процеса.

Твърди се, че В. К. владее явно и необезпокоявано процесния недвижим имот, считайки го за свой, считано от сключване на съдебната спогодба, обективирана в Протокол от 28.06.1990 г. по гр.д. № ****/1990 г. до днес.

Сочи се, че в имота няма вещи на ищеца, последният не притежава ключове от жилището, а спорадичните му посещения са като на гост, с цел да види децата и внуците си и винаги са осъществявани със знанието и съгласието на ответницата.

2

В случай, че се приеме, че ответницата не е придобила собствеността с процесната съдебна спогодба се прави възражение за изтекла в полза на ответницата придобивна давност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване основанието, на което почива правото му на собственост върху 1⁄2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****************, които се владее от ответницата. Предвид извършеното изменение на основанието на иска в първото по делото о.с.з., а именно позоваването от страна на ищеца на изтекла в негова полза придобивна давност, същият следва да докаже, че е упражнявал сам или чрез другиго явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния недвижим имот за релевирания период – от ДАТА г. до 2019 г.

В тежест на ответницата, с оглед направеното възражение за изтекла придобивна давност, е също да докаже, че е упражнявала фактическа власт върху процесното жилище необезпокоявано и непрекъснато за твърдения от нея период, считано от 28.06.1990 г. до датата на предявяване на исковата молба, с намерението да го свои.

Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че по време на сключения между тях брак с Договор № *****, том XI/1987 г. същите са придобили в режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху процесния Апартамент ****, находящ се в АДРЕС, както и че бракът е прекратен с решение от ДАТА г., постановено по гр.д. № ***/1988 г., Ш раионен съд, 11 с-в.

Съгласно сключена между страните на 28.06.1990 г. съдебна спогодба по гр.д. № ****/1990 г., 10 с-в на Ш PC процесният апартамент е предоставен в дял и изключителна собственост на В. К., като за уравняване на дела същата е заплатила на Н. Г. сумата от 3400 лв. Отразено е, че с постигнатата спогодба страните са изчерпали всички спорни въпроси свързани със семейното имущество.

С решение № 1897/09.02.2023 г., постановено по гр.д. № 6020/2022 г. по описа на СРС, 46 с-в, влязло в сила на 13.03.2023 г., е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. Г.

/ищец в настоящото производство/ срещу адв. В И иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на упълномощителна сделка – пълномощно от 06.06.1990 г. с нотариална заверка на подписа на I нотариус при ЛРС С, с което Н. Г. е упълномощил адв. В И за сключване на описаната съдебна спогодба между него, действащ чрез адвоката, и В. К. /ответник в производството/, обективирана в Протокол от 28.06.1990 г. по гр.д. № ****/1990 г.

На основание чл. 297 ГПК настоящият състав зачита влязлото в сила решение, като съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК Н. Г. е обвързан от неговата сила на пресъдено нещо досежно обстоятелството, че подписът, положен на мястото за упълномощител в оспореното пълномощно от 06.04.1990 г., е именно негов. В тази връзка съдът намира, че сключената между Н. Г., действащ чрез адв. В И на основание упълномощителния акт, от една страна, и В. К., от друга страна, съдебна спогодба от 28.06.1990 г. по гр.д. № ****/1990 г. на Ш раионен съд, 10 с-в е породила валидни правни последици – адвокатът е разполагал с надлежна представителна власт да се разпореди с идеалната част от процесния имот на своя довереник, в това число и да го обвърже с настъпилите по силата на разпоредителния акт правни последици. Предвид изложеното, съдът приема, че считано от 28.06.1990 г. ответницата е установила владение върху процесното жилище на валидно правно основание.

Извън изложеното, В. К. се легитимира като собственик на процесния апартамент и 3 съобразно Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит въз основа на покупко-продажба, развод и делба № ***, том IX, рег. № *****, дело № **** от 2005 г., издаден по обстоятелствена проверка. Съобразно даденото в ТР № 11/2012 г. ОСГК на ВКС разрешение на въпроса за разпределение на доказателствената тежест в случаите, в които едната страна по спора се легитимира с издаден по реда на чл. 587 ГПК нотариален акт, при оспорване на признатото с акта право на собственост, тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, като същата, доколкото не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В случая ищецът обосновава твърдяното право на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния имот единствено и само на наведеното оригинерно придобивно основание – изтекла в негова полза придобивна давност, доказването на която би изключило част от правата на ответника по констативния нотариален акт.

Съдът намира, че в хода на съдебното дирене ищецът не успя да докаже в условията на пълно доказване, че е владял имота с намерение да го свои нито непосредствено след развода с ответницата, нито в последващ издаването на констативния нотариален акт момент, отчитайки огромния твърдян период на установена фактическа власт върху апартамента – от ДАТА г. до 2019 г., по следните съображения:

От една страна, свидетелите, доведени от ищеца, не установяват по категоричен начин Н. Г. да е живял в имота през процесния период, а напротив – свидетелят СИ съсед в процесния блок, посочва, че същият не е живеел там постоянно, но е идвал в имота, може би в седмицата един път, а свидетелят М. С. – дъщеря на страните по делото, макар да потвърждава, че баща й е посещавал жилището всяка седмица, заявява, че ищецът живее в с.

Т. И двамата свидетели посочват, че за времето, през което ответницата е живеела на семейни начала с друг мъж в процесния апартамент, Н. Г. не е посещавал жилището, нито е оставал да преспива в него. Показанията на разпитаните по делото свидетели относно периода, през който другият мъж е живеел в жилището, са противоречиви. М. С. твърди, че това е било от 1996 г. до след 2000 г., като същият е живял около 5-7 г. с тях. От друга страна, свидетелят ВЖ – сестра на въпросния мъж, първоначално посочва, че лицата са живеели заедно след 1992 г. - 1993 г., около 10-12 г., след което в отговор на поставени въпроси от процесуалния представител на ответника поддържа, че брат й се е разделил с ответницата преди М. да се омъжи /което се е случило през 2006 г. предвид изричното признание на този факт от дъщерята/. Въпреки изложеното, както М. С., така и ВЖ, при извършената очна ставка заявяват, че от 2006 г. в жилището са живеели ответницата В. К., нейният син, дъщеря й /разпитаната като свидетел М. С./, и съпругът на последната, в това число техните две деца, т.е. и двете не излагат сведения ищецът да е живял в апартамента след посочената година.