Присъда № 20 от 20.09.2023, Окръжен съд - Ямбол

Мотиви на присъда № 20/ 20.09.2023г.по внохд № 242/2023г.по описа на ОС- Ямбол:

Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура- Ямбол и жалба на частния обвинител С.Г.А. депозирана чрез повереника му адв.П.Н., против присъда № **/**.**.****.постановена по нохд № ***/****г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С процесната присъда подсъдимият И.Н.А. е признат за невиновен, в това на 9.02.2022г.около 20,00часа в *****,*.*. *.********* **** № * чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на главата на С. Г.А. да му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в двойно счупване на долната челюст, в нейната дясна половина, което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК.

Във въззивният протест се излагат доводи за неправилност на присъдата, като се твърди, че на съдебното следствие са събрани безспорни доказателства относно виновността на подсъдимия. На това основание се иска отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по чл.129 НК , като му бъде наложено и съответно наказание по този текст.

Депозирано е и допълнение към въззивният протест, в който се доразвиват доводите за неправилност на първоинстанционната присъда.

Излагат се подробни съображения, че събраните доказателства не налагат извод подсъдимият да е причинил на пострадалия телесна повреда в условията на неизбежна отбрана, тъй като не е имало непосредствено нападение от негова страна, което да наложи подсъдимия да се отбранява.

В жалбата на частния обвинител също се изразява несъгласие с постановената присъда, като се твърди, че същата е незаконосъобразна и неправилна. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е приложил материалния закон като е приел, че деянието е извършено в условията на неизбежна отбрана без да са налице условията за това. По тези съображения се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129 НК.

Участващият по делото прокурор от Окръжната прокуратура- Ямбол поддържа протеста изцяло така както е предявен, като прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.А. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129 НК, като му бъде наложено и наказание лишаване от свобода.

Частният обвинител участва, чрез повереник адвокат Н., чрез който поддържа жалбата си и прави искане съда да я уважи изцяло по изложените в нея съображения

Подсъдимият участва лично и със служебно назначения му защитник адв. Н., чрез който прави искане да се потвърди присъдата на районния съд, като правилна и обоснована.

1

ОС- Ямбол след като обсъди доводите в протеста и жалбата, пледоариите на защитника на подсъдимия и на повереника на частния обвинител и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Протеста и жалбата са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от страни имащи право и интерес да обжалват респ.на протест. Разгледани по същество същите се явяват основателни по следните съображения:

Въззивната инстанция за да постанови присъдата си приема за установена следната фактическа обстановка:

На 9.02.2022г. през нощта подсъдимият И. А. и свидетелите И. А., И.Г., Б.Й. и Н.Н. се разхождали в ж.к. „* *********“, гр.Ямбол. Около 22 часа се намирали до блок №3 и срещнали св.Р.Г., между когото и св.Б.Й. възникнал конфликт, който прераснал в размяна на удари. По същото време пострадалият С. А. се намирал в питейно заведение в същия квартал.

Неустановени по делото две лица- момче и момиче, виждайки побоя отишли до св.С. А. и му съобщили, че бият братовчед му св.Р.Г.. А. тръгнал веднага към мястото на инцидента, като се опитал да разтърве биещите се и да защити братовчед си. Подсъдимият също се намесил в конфликта в защита на св.Б.Й., като св.С. А. ударил подсъдимият с ръка в областта на лицето му. Подс. И. А. бил предварително подготвен с поставен метален „бокс“ на дясната ръка, с която нанесъл най- малко два удара в областта на дясната страна на лицето на постр.С. А. и по точно в областта на долната му челюст и дясната буза. От силата на ударите пострадалият паднал на земята, зашеметен и дезориентиран, след което компанията на подсъдимият побягнали и се укрили на различни места при свои близки.

На мястото на инцидента пристигнали служителите на полицията свидетелите Ж.В. и А.Г., както и екип на спешна помощ, които откарали с линейка пострадалият С. А. в спешно отделение при МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД-Ямбол. В листа за преглед на А. е отразено, че в областта на дясната буза има белези от дълъг предмет.

От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза от д-р С. е видно, че в резултат на нанесения побой на С. А. е причинена лицева травма, изразяваща се в изразена лицева асиметрия, поради оток на меките тъкани в дясната половина на лицето, охлузвания и белези от тъп, дълъг предмет по дясната буза, кръвонасядане в дясно субмандибуларно, счупване на дясната зигоматична /ябълчна/ кост без дислокация на костните фрагменти и двойно счупване на долната челюст в областта на нейния ъгъл, наложило оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща техника и междучелюстна фиксация за два месеца.

Счупването на долната челюст, в нейната дясна половина, в областта на ъгълът й се дължи на удар със значителна сила директно върху мястото на 2 фрактурата и е възможно да се получи както в резултат на силен удар със свита в юмрук ръка, така и в резултат на удар с друг твърд тъп предмет.

Счупването на дясната зигоматична кост се дължи на директен удар върху нея с твърд или тъпоръбест предмет. Наличните охлузвания и белези от тъп, дълъг предмет по дясната буза се дължат най- вероятно на удари с твърд предмет с контактна повърхност, чиято дължина значително надвишава широчината й. Имайки предвид характеристиките на уврежданията на С. А. са нанесени не по- малко от 2-3 удара в дясната половина на лицето.

Счупването на долната челюст е затруднило дъвченето и говора, а останалите увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота му.

Вещото лице поддържа изцяло изготвеното заключение, като в съдебно заседание сочи, че при удар с дясна ръка за да попаднат ударите в дясната половина на лицето на пострадалия той би следвало да се намира в страни или отзад. Не е възможно подсъдимият и пострадалият да са се намирали един срещу друг.

На съдебното следствие е назначена и изготвена допълнителна СМЕ от вещото лице д-р С., с оглед установяване дали пострадалият е изпаднал в безсъзнателно съС.ие. Според вещото лице не са налице клинични данни постр.С. А. да е изпаднал в пълна загуба на съзнание до степен коматозна кома, което представлява временна опасност за живота. Наличните данни дават основание да се счита, че пострадалият е получил лекостепенно сътресение на мозъка, което му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота му.

Районният съд е приел същата фактическа обстановка относно времето, мястото, авторството на деянието и характера на причинените телесни увреждания, което се споделя и въззивната инстанция, като по отношение на тези факти не е налице спор.

Въззивният съд категорично отхвърля приетото от решаващата съдебна инстанция, че подсъдимият е нанесъл един удар с юмрук на постр.А. за да отблъсне нападението му и страхувайки се същия да не продължи да го удря.

За да приеме тази фактическа обстановка съдът напълно безкритично кредитира обясненията на подсъдимия, без да ги съпостави с останалите събрани доказателства и най- вече с обективните данни- отразеното в листа на първоначален медицински преглед, заключението на СМЕ и показанията на вещото лице д-р С.. При първоначалния преглед на пострадалия, което е прието в СМЕ в областта на дясната му буза са налице охлузвания и белези от тъп, дълъг предмет по дясната буза, което напълно съвпада с показанията на пострадалия и св.Р.Г., който сочат, че подсъдимият е нанесъл ударите на пострадалия с метален бокс. Това от своя страна сочи на предварителна подготовка от страна на подсъдимия, а не на внезапен страх и опит да се предпази. Обясненията на подсъдимия противоречат и на показанията на вещото лице, според което не е възможно ако пострадалият и подсъдимият са 3 се намирали един срещу друг, подсъдимият да удари с дясната си ръка пострадалия и ударите да попаднат в дясната му половина на лицето. Найвероятно е пострадалият да се е намирал встрани и зад подсъдимия, като по този начин ударите на подсъдимия биха попаднали в дясната половина на лицето на постр.А.. Съдът също така безкритично е приел обясненията на подсъдимия, че е ударил пострадалия само веднъж, което противоречи на заключението на СМЕ, според което предвид характеристиките на уврежданията на С. А. са нанесени не по- малко от 2-3 удара в дясната половина на лицето. В съдебно заседание вещото лице е дало като хипотетична възможност нараняванията да са причинени с един удар, но в този случай контактната повърхност на предмета, с който се нанася удара е необходимо да обхваща тези травми. Т.е. вещото лице отхвърля възможността уврежданията да са причинени с един удар с юмрук, което се приема от решаващият съд.

В мотивите съдът е посочил, че кредитира напълно освен обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите И. А., И.Г., Б.Й. и Н.Н., без да конкретизира кои показания кредитира тези дадени на съдебното следствие или показанията им от досъдебното производство, приобщени, чрез прочитане на съдебното следствие. Ако съдът е приел, че свидетелите говорят истината на досъдебното производство, следва да се вземе отношение по това, че в протоколите им за разпит водещият разследването е записал буквално едни и същи показания на посочените свидетели, което е невъзможно да се изразяват по един и същи начин. По тези съображения проверяващият съд счита, че приобщените, чрез прочитане показания на посочените свидетели следва да се изключат от анализа на доказателствата и да не се кредитират.

Показанията им от съдебното следствие се кредитират от въззивният съд с изключение на твърденията им, че подсъдимият е ударил веднъж пострадалия само с ръка, както че не е имал поставен бокс на ръката. По отношение на тези факти съдът взе отношение по –горе.

Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Ж.В., А.Г., А. А.а и А.Г., но същите са пристигнали след инцидента и свидетелстват единствено за съС.ието на пострадалия- бил е окървавен и дезориентиран.

Показанията на пострадалия и на Р.Г. се кредитират в частта им относно времето, мястото и авторството на деянието, както и относно начина на причиняване на телесните увреждания с помощта на метален бокс. По отношение на броя на ударите и броя на нанасящите ударите съдът намира техните показания за преувеличени и не отговарящи на останалите събрани доказателства.

Относно правните изводи:

Районният съд е направил неправилни правни изводи, като е приел, че подсъдимият А. е извършил деянието в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, тъй като е налице непосредствено, общественоопасно и противоправно нападение върху личността на

4 подсъдимия, изразяващо се в нанасяне на юмручен удар в лицето му от пострадалия- частен обвинител С. А.. Прието е че нападението е започнало от пострадалия, с нанасянето на този удар и е преустановено в момента в който подсъдимият нанася удар с юмрук с лицето на частния обвинител и той пада.

Също така се сочи, че отбраната съответства на нападението, поради което е налице хипотезата на чл.12, ал. 1 от НК.

Въззивната инстанция не споделя този извод на районният съд, тъй като същия не намира опора в събраните доказателства. Конфликта и физическия сблъсък е започнал между свидетелите Б.Й. и Р.Г. и именно затова пострадалият се е притекъл на помощ на братовчед си св.Г.. В този момент при пристигането на С. А. подсъдимият вече е бил готов за нанасяне на удар, с поставен на дясната си ръка метален „бокс“, с който ударил пострадалия, поне два пъти в областта на лицето. Също така при нанасянето на ударите пострадалият не се е намирал срещу подсъдимия, а в страни и зад него, поради което приетото от районния съд отвръщане на удара с удар не кореспондира със събраните доказателства.