Решение № 5364 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5364 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110204587 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. В. П. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332000702/24.01.2024 г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В подадената жалба се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП, без да се излагат конкретни съображения. Единствено е посочено, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и неизяснена фактическа обстановка.

Жалбоподателят В. П., редовно призован, не се явява в последното съдебно заседание.

Явява се неговият процесуален представител – адв. Н., който поддържа жалбата. В хода на делото по същество той моли за отмяна на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП. Изтъква, че в акта липсва посочване на населеното място, където е извършено нарушението, но това незаконосъобразно е добавено в НП, което се позовава и на докладна записка. Това според защитника грубо нарушава процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на НП. Освен това той намира нарушението и за недоказано, тъй като свидетелите – полицейски служители не си спомнят ясно за случая.

Административнонаказващият орган – началник на сектор в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт са депозирани писмени бележки с молба за потвърждаване на НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 12.01.2024 г. около 22:30 часа в гр. София, жалбоподателят В. П. управлявал лек автомобил „***” модел „***” с рег. № ***, собственост на ***, по ул. Рилска обител с посока на движение от ул. Летоструй към бул. Ботевградско шосе. По това време св. С. И., заедно с още двама свои колеги, всичките служители на ОСПС СДВР изпълнявали служебните си задължения в района на бул. Ботевгарско шосе. Те решили да извършат проверка на автомобила, управляван от жалбоподателя и го спрели на кръстовището на ул. Рилска обител с бул. Ботевградско шосе. Когато жалбоподателят спрял автомобила за проверка, св.

И. го питал дали е употребявал наркотични вещества и той признал. Поради съобщеното им, служителите на ОСПС СДВР се усъмнили, че жалбоподателят може да управлява автомобила след като е употребил наркотично вещество, поради което повикали за съдействие екип на ОПП СДВР. Междувременно свидетелите установили самоличността на водача като В. В. П., като същият представил СУМПС.

На мястото, където бил спрян автомобила, пристигнал екип от ОПП СДВР, включително и св. М. Т. – младши автоконтрольор в ОПП СДВР, заедно с техническо средство „Дръг тест“. В 23:20 часа св. Т. предложил на жалбоподателя П. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drug test 5000 с фабричен номер 0002, но водачът отказал.

На водача на автомобила бил издаден талон за медицинско изследване № 087674, в който било посочено, че следва да се яви до 45 минути от връчване на талона в 23:55 часа, във ВМА за вземане на кръв за изследване. Жалбоподателят се подписал на талона за медицинско изследване и получил копие от същия заедно със стикерите към него, като изрично било отбелязано, че отказва да бъде изпробван с техническо средство. Талонът бил връчен на жалбоподателя в 23:55 часа на 12.01.2024 г.

След отказа да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Дръг тест 5000, свидетелят М. Т., на длъжност мл. автоконтрольор в ОПП СДВР, съставил в присъствието на жалбоподателя и на свидетел при установяване на нарушението – своя колега Красимир Стефанов от ОПП СДВР –акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 060178 за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на нарушителя, който го подписал без възражения и получил препис от него. В акта не било посочено населеното място, където е извършено нарушението /гр. София/, но били посочени улицата, по която се е движил жалбоподателя и посоката му на движение. В акта било записано и че е съставен по данни от докладна записка на служители на ОСПС СДВР. Такава записка е приложена по делото, като същата е изготвена от св. И..

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили възражения срещу констатациите по акта.

Жалбоподателят не бил придружен от полицейските служители до ВМА, нито бил задржан. Той не посетил Военномедицинска академия на 12.01.2024 г. до полунощ или на 13.01.2024 г.

Въз основа на така съставения АУАН, и при почти пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 24.01.2024 г., било издадено обжалваното наказателно постановление № 24-4332-000702/24.01.2024 г. от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” към СДВР, за нарушение на 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и на същото основание на В. П. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца. В НП е допълнено, че лицето не е дало кръвна проба за медицинско изследване, както и че нарушението е извършено в гр. София.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 05.03.2024, като жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на15.03.2024 г.

2

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

С. И. и М. Т., както и от събраните по делото писмени доказателства (включително и талон за медицинско изследване докладна записка, справка от ВМА, справка-картон на водача и заповед за компетентност на органа), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелите И. и Т., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Макар двамата свидетели първоначално да не се сещат за случая, това е обяснимо с оглед естеството на работата им и изминалия период от време. Но след запознаване със съставените от тях документи, и двамата потвърждават верността на записаното. Освен това св. И. се сеща за случая и разказва, че лично е възприел, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила, на посоченото място и време, като той сам е признал пред служителите на ОСПС, че е употребил наркотични вещества. Св. И. потвърждава отказа на водача да даде проба с техническо средство – Дръг тест 5000, което е било осигурено от пристигналия екип на ОПП СДВР за оказване на съдействие. Показанията на св. Т. не са толкова добре съхранени, но и той потвърждава отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и потвърждава, че никой не е прудружил водача до ВМА поради липсата на разписано такова задължение. Свидетелят Т. потвърждава, че именно той е съставил АУАН.

Отказът на жалбоподателят да даде проба за употреба на наркотици се потвърждава и от отразеното в писмените доказателства – в талона за медицинско изследване, където водачът собственоръчно се е разписал след отбелязването, че отказва да бъде изпробван с техническо средство. А липсата на дадени проби от кръв и урина за изследване във ВМА съгласно предписанието в талона за медицинско изследване, се установява от справката от ВМА. Според писмото, В. П. не е посещавал медицинското заведение на 12 или 13 януари 2024 г.

Съдът намира, че по делото не е налице спор относно фактите по случая, като жалбоподателят не се възползва от правото си да даде обяснения или да поиска събирането на други доказателства. Въз основа на горното съдът прие, че всички събрани по делото доказателства са еднопосочни и непротиворечиви и в пълнота установяват описаната погоре фактическа обстановка.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила и материалния закон.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т. 3.6 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, 3 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. А съгласно т.1.3.2 от същата заповед, могат да издават фишове и да съставят АУАН лицата на длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП СДВР. По делото са представени и доказателства за заеманата длъжност от издалите ААН и НП.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото на жалбоподателя нарушение е ясно и непротиворечиво описано, като му е дадена и съответната правна квалификация. В този смисъл съдът намира за неоснователни доводите на защитата относно липсата на посочено място на нарушението. Действително, в АУАН не е посочено, че това се е случило в гр.

София, но тази информация може да бъде изведена от компетентността на лицата, извършили проверката, както и от посочената улица, по която се е движил автомобила и посоката му на движение. Но дори да се приеме, че това нарушение в акта е съществено, то същото е надлежно отстранено от наказващия орган, който в издаденото НП е вписал, че случилото се е в гр. София. Това допълнение не само не представлява съществено процесуално нарушение, а и е израз на правомощието на наказващия орган да издаде НП дори и при допуснати неточности в АУАН, съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН.

Съдът намира за неоснователно и възражението на защитника, че позоваването в акта и в НП на изготвената по случая докладна записка, изцяло опорочава производството. В чл.

42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН са изброени всички реквизити на акта и НП, като вписването на някаква допълнителна информация, по никакъв начин не представлява съществено процесуално нарушение, стига двата акта да съдържат всички изискуеми реквизити. В този смисъл законът забранява препращането към други документи, ако в АУАН или НП не се съдържа пълно описание на нарушението като време, място и начин на извършване. Но в случая в АУАН и НП е посочена цялата изискуема информация и нарушението е описано ясно и пълно. В този смисъл вписването, че актът е издаден по докладна записка по никакъв начин не затруднява правото на защита на жалбоподателя и възможността му да разбере в какво нарушение е обвинен.

В случая, както в АУАН, така и в НП е посочено, че жалбоподателят П. отказва да бъде изпробван за наличие на наркотични вещества в кръвта с техническо средство и му е издаден талон за медицинско изследване, като същият не е дал и кръв за изследване.

Деянието му е квалифицирано от актосъставителя и от административнонаказващия орган по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, което в пълнота съответства на словесното описание на нарушението. В този смисъл съдът взе предвид, че жалбоподателят не само е отказал да бъде изпробван с техническо средство, а и не се е явил за кръвно изследване. Не може да се приеме за съществено нарушение и допълването в НП, че лицето не е дало кръв за изследване, доколкото това обстоятелство е установено след съставянето на акта и издаването на ТМИ, като в случая наказващият орган се е възползвал от правомощието си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН.