Решение № 533 от 12.10.2020, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 533

12.10.2020 г.

Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Бургас

На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Румяна С. Калошева Манкова

Членове:

Росица С. Стоева

Калина С. Пенева

Пенка Н. Шивачева като разгледа докладваното от Калина С. Пенева Въззивно гражданско дело № 20202000500274 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 47/20.02.2020 год. по т.д.№ 426/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд Е ОСЪДЕНО „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева да заплати на П. Д. Д., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Н. Й. В.“ № * сумата от 45 000 /четиридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди настъпили вследствие виновното причиняване смъртта на М. Ж. С. във връзка с допуснато пътнотранспортно произшествие от 12.06.2018г. при управление на лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2107“ с peг. № А 5554 MX, ведно със законната лихва считано от 09.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдения до претендирания от 150 000/сто и петдесет хиляди/ лева и за присъждане на лихва за времето от 12.06.2018г. до 08.07.2019г. като неоснователен. ОСЪДЕНО Е „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова 1

Василева да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в размер на 1800 / хиляда и осемстотин/ лева. ОСЪДЕНО Е „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева да заплати на адвокат К. И. Т., вписана в *АК, личен номер ****667110, ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. “А. Б. С.“ бл.

***, ет. *, ап. ** възнаграждение в размер на 1359 лева. ОСЪДЕН Е П. Д. Д., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Н. Й. В.“ № 4*да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б сумата от 1127 лева за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

1.Подадена е въззивна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева, чрез процесуален представител адв.

М. В. - *АК, срещу решението в частите, с които дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата от 45000 лв., ведно със законната лихва считано от 09.07.2019 г. до окончателното й заплащане, разноски в размер на 1359 лв. и държавни такси в размер на 1800 лв.

Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установява особена близка житейска връзка даваща основание на ищеца за обезщетение, поради настъпилата при ПТП смърт на неговата баба. Твърди се, че отношенията между ищеца и неговата баба са били обичайни, а не изключителни, поради което не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение, разяснени с ТР по ТД 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС, а болките и страданията на ищеца от загубата на неговата баба не подлежат на репариране от застрахователя.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно не е приложил пар.96, ал.3, вр. чл.493а, ал.4 от КЗ, поради което опорочено е счел, че със сключване на застрахователния договор застрахователят е приел да покрие риска от възникване на отговорност спрямо кръга от далечни роднини на пострадалото лице. Изразено е становище, че предвид различния предмет на спора решение по дело С-277/12 на СЕС е неотносимо. Посочено е, че директивите на ЕС нямат непосредствено приложение, поради което при определяне на размера 2 на обезщетението неправилно съдът е приложил посочените в решението директиви. Твърди се и допуснато нарушение на чл.52 от ЗЗД-определеното от съда обезщетение е неоснователно завишено по размер, не е съобразено с конкретните факти и с принципите на справедливостта. Не са отчетени обстоятелствата, че ищецът е пълнолетен и самостоятелен и не се е нуждаел от издръжката и грижите на баба си. Твърди се, че не са отчетени възрастта на пострадалата и на ищеца. Твърди се, че съдът неправилно е определил процента на съпричиняване от страна на пострадалото лице - 10%, тъй като с неправилното, рисково движение по пътното платно бабата на ищеца е допринесла за резултата в много по-голяма степен, поради което процентът на съпричиняване следва да бъде завишен. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните от ответника части и за цялостно отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на пълния размер на разноските по делото. Евентуално е направено искане за определяне на обезщетение в рамките на законовия максимум от 5000 лв. при съобразяване на съпричиняване в размер на 1/5 от страна на пострадалото лице.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор по жалбата на ответника от насрещната страна П. Д. Д., чрез процесуален представител адв. С. Ч. *АК. Твърди се, че в обжалваните от ответника части решението е правилно.

Изложени са съображения относно кореспондиране на изводите на съда с установената фактическа обстановка сочеща изключителна емоционална връзка, надхвърляща обичайната между ищеца е неговата баба. Споделен е извода на съда, че лимитите на отговорността по отношение на размерите на обезщетенията, на които се позовава застрахователя не следва да се прилагат поради противоречие с директиви на ЕС и решение на СЕС. Изложени са подробни съображения относно правилно приложение на общностното право от страна на ОС-Бургас. Отречени са твърденията на ответника за несправедливо завишен размер на обезщетението и неоснователно занижен размер на съпричиняването. Твърди се, че са налице основания за намаляване на размера на съпричиняване и за завишаване на размера на обезщетението.

Направено е искане за оставяне на жалбата без уважение и за присъждане на съдебните разноски.

2.Подадена е насрещна въззивна жалба от П. Д. Д., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Н. Й. В.“ № *, чрез процесуален представител адв. С. Ч., срещу 3 решението в частите, с които искът срещу застрахователното дружество е отхвърлен за сумата над 45 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв.

/т.е. за сумата от 105 000 лв./, за присъждане на законна лихва за времето от 12.06.2018г. до 08.07.2019г., и ищецът е осъден за разноски в размер на 1127 лв.

Твърди се, че решението в обжалваните от ищеца части е неправилно поради противоречие със закона, тъй като обезщетението от 50 000 лв. /преди приспадане на съпричиняването/ е в занижен размер и не отговаря на изискванията по чл.52 от ЗЗД за справедливост. Твърди се, че при определяне на размера на обезщетението съдът не е отчел конкретните икономически условия и посочените в закона максимални размери на лимитите на отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“.

Твърди се, че от показанията на разпитаните по делото свидетели е установена изключителната емоционална връзка между ищеца и пострадалото лице-негова баба, а също-вида и характера на преживените от него дълбоки и непреодолими болки и страдания, но при определяне на размера на обезщетението тези обстоятелства са останали недооценени. Твърди се, че неправилно съдът е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, тъй като по делото е установено, че причина за ПТП са единствено действия на водача на МПС. Евентуално се твърди, че приетия процент на съпричиняване е завишен. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, за цялостно уважаване на предявения иск с присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от момента на ПТП и на разноските по делото.

В срок не е постъпил отговор по жалбата на ищеца от насрещната страна.

Въззивните жалби са подадени в предвидения в закона срок, от легитимирани лица-надлежно упълномощени процесуални представители на страните по делото, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване, поради което са ДОПУСТИМИ.

С обжалваното решение Бургаския окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.

4

Пред въззивния съд страните поддържат въззивните си жалби, молят същите да бъдат уважени.

Бургаският окръжен съд е бил сезиран с исковата претенция на ищеца П. Д. Д., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Н. Й. В.“ № *, срещу "ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, претърпени вследствие виновното причиняване на смъртта на М. Ж. С. при пътно-транспортно произшествие на 12.06.2018 год. от Г. Ж. Н. при управлението на лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2107“ с peг. № А 5554 MX, ведно с дължимата законна лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.

Твърденията на ищеца са, че за деянието си причинителят на ПТП е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 72/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, а за автомобила управляван от него е налице валидна застраховка „ГО“ при ответника по делото. Твърди се, че ПТП е настъпило при изключителна вина на водача. Твърди се, че между ищеца и неговата баба е била налице трайна и дълбока емоционална връзка. Ищецът твърди, че баба му е била най-близкият му човек, негова морална опора и втора майка, а нейната внезапна смърт е оставила траен отпечатък върху емоционалното му състояние. При научаване на новината изпаднал в шок, изживял изключително тежко смъртта на баба си и се чувствал потиснат и обезверен.

Приживе ищецът можел да разчита за всичко на баба си, през годините тя му отдавала цялата си любов и го научила на много важни и ценни житейски уроци. Ищецът споделял с нея всичко, а тя разговаряла с него и се отнасяла с разбиране към проблемите му. Дори след като станал самостоятелна личност, ищецът продължил да поддържа връзка със своята баба и прекарвал голяма част от времето си с нея. Това създало помежду им силна и обвързваща емоционална връзка. Нелепата смърт на М. С. предизвикала у ищеца усещане за безнадеждност, вътрешна опустошеност и безсилие. Той престанал да се усмихва и ограничил контактите си с хората. Станал по-затворен и унил, нарушен бил сънят му. Внезапната и неочаквана загуба на бабата на ищеца, му причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължавал и щял да продължава да изпитва в бъдеще. Твърди се, че вследствие на настъпилата смърт, ищецът развил остра стресова реакция и 5 душевно разстройство.

Ответникът е оспорил иска по основание и размер. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, тъй като към момента на ПТП същото се е движело по платното за движение при наличие на тротоар. Отречени са твърденията за наличието на особена, дълбока и трайна емоционална връзка, отличаваща се от обичайните и нормални отношения между баба и внук, поради което се твърди, че ищецът не попада в кръга от лица, имащи право на обезщетение и претенцията му е изцяло неоснователна. Евентуално е направено възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, с искане за прилагане на § 96 от ПЗР на КЗ във връзка с чл.493а ал.4 КЗ и възражение за намаляване размера на дължимото обезщетение, поради наличието на съществен принос на пострадалата за настъпването на вредите.

Оспорен е началния момент, от който се претендира законната лихва, с твърдение, че този момент следва да се определи при условията на чл. 497, ал.

1 от КЗ.

Страните са поддържали изразените становища, ангажирали са доказателства.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението в обжалваните части е постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.