Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 151 от 10.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2843/2025
Вид
Решение № 151
Подписан
10.01.2026
В сила
10.01.2026
Състав
Станимира Иванова, Виктория Руменова Митева, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. София, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100502843 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, вх. № 19178/20.01.2025 г. по регистъра на СРС от ответника по предявените искове срещу Решение № 21660/28.11.2024 г., постановено по гр.д. № 28164/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 85 състав, с което са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във връзка чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с които В. Н. К. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3410,21 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, доставена в апартамент 2, находящ се в град София, ул. „****“ ****, вх. А, ет. 1 за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законна лихва считано от 19.02.2024 г. до изплащане на сумата; сумата 390,54 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода 15.09.2022 г. до 05.02.2024 г., 75,44 лева - цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законна лихва считано от 19.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 14,04 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 05.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9823/2024 г. по описа на СРС.

Във въззивната жалба се твърди, че неправилно първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че в процесния период топлоснабденият имот е бил ползван от лице, в полза на което е било учредено вещно право на ползване, както и че В. К. не е имал качеството „потребител“ по смисъла на Закона за защита на потребителите и Закона за енергетиката. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище.

1

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд по отношение основателността на предявените искове, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях в тази част на решението. По доводите във въззивната жалба, въззивният съд намира следното.

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост, съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда - етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна 2 енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /в този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС/.

Приетите по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 197 от 28.08.1997 г. по нот. дело № 23216/97 г. по описа на нотариус Д.К. и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 198 от 1997 г. установяват правото на собственост на ответника върху имота, а представената и неоспорена по делото молба –декларация от 01.07.2002 г. установява и че ответникът е поискал от ищеца да се открие партида на негово име за целия имот.

Действително се установява, че при придобиването на имота през 1997 г. прехвърлителите са си запазили ограничени вещни права – право на ползване, съразмерно на притежаваните от тях идеални части. Същевременно обаче, от събраните доказателства се налага категоричният извод, че тези ограничени вещни права са били прекратени значително преди началото на процесния период. Вещното право на ползване на Я.К. е погасено по силата на закона с нейната смърт, настъпила на 02.04.2000 г., видно от представеното удостоверение за наследници. Вещното право на ползване на М.К. е било ограничено със срок от една година, считано от момента на изплащане на продажната цена. В нотариалния акт е уговорено, че продажната цена следва да бъде изплатена изцяло или на части в срок до пет години от датата на сключване на сделката, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че и това ограничено вещно право е било прекратено преди релевантния исков период.

Независимо от изложеното, следва да се подчертае самостоятелното правно значение на подадената от ответника молба-декларация от 2002 г., с която същият е поискал откриване на партида за целия имот на свое име. Подаването на такова искане, както и последващото откриване на партида от страна на „Топлофикация София“ ЕАД, обективират постигането на съглашение между страните за доставка на топлинна енергия за процесния имот. Съгласно трайно установената съдебна практика, вкл. разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, откриването на партида на името на потребителя представлява израз на съгласие за възникване на облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия.

В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ответникът е поискал откриване на партида за имота на свое име, такава партида действително е била открита, което се потвърждава от представените по делото съобщения към фактури. Следователно и предвид липсата на данни за настъпили последващи промени в правоотношенията, съдът приема за доказано, че през целия процесен период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот, по силата на което ответникът има качеството на потребител и носи задължението за заплащане на дължимите суми.

По делото не се спори за количеството потребена топлинна енергия в имота, ответникът изрично е посочил, че признава, че стойността на доставената в имота енергия е на стойност посочена от ищеца. При така установеното съдът приема, че за процесния период в имота е доставена топлинна енергия в размер на сумата, за която е уважен иска.

Във въззивното производство не са въведени конкретни оплаквания срещу изводите на СРС за срока на погасителната давност.

С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да бъде поставена в тежест на въззивника. Въззиваемият не е ангажирал доказателства за сторени 3 разноски пред СГС, поради което такива не му се следват. Подадените отговор и допълнителна молба са бланкетни, в проведеното открито съдебно заседание не се е явил процесуален представител на дружеството, поради което няма основание за присъждане на разноски за възнаграждение за юрисконсулт.

На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 10 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21660/28.11.2024 г. по гр. д. № 28164 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 85 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД.

Решението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4