Решение № 20671 от 14.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20671 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20221110131539 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от А. П. Ц. против *** - чуждестранно АД, учредено съгласно законите на Р. У., главни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 16, ал. 1, т. 2 НСОРЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 74, ал. 4 КТ вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 684,60 лв. незаплатени секторни плащания по чл. 5 Б от трудов договор от 31.03.2019 г. за първите два международни полета /сектора/ за периода 01.05.2019 г. - 31.05.2019 г. , ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба в съда - 13.06.2022 г., до погасяване на вземането, както и сумата от 205,57 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 10.06.2019 г. - 10.06.2022 г.; установителен иск за прогласяване за нищожна поради противоречие със закона на разпоредбата на чл. 5 Б от трудов договор от 31.03.2019 г. в следната й част: “Страните изрично се договарят и признават, че сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5Б и работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори “.

Евентуален иск по чл. 74, ал. 4 КТ вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване за нищожна поради заобикаляне на закона на разпоредбата на чл. 5 Б от трудов договор от 31.03.2019 г., в следната й част:

“Страните изрично се договарят и признават, че сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5Б и работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези 1 сектори“. Претендира разноски.

Ищецът твърди в исковата молба и молба от 23.02.2023 г. /л. 121/, след изрични указания относно ответника - работодател, че е сключила с ответника - У. дружество ***, трудов договор от 31.03.2019 г., анексиран с анекс от 01.01.2020 г. и от 19.10.2020 г., по силата на който е била назначена на длъжност „стюардеса“ НКПД 2011-5111-3006, като е постъпила на работа.

Трудовото правоотношение е било прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ на 20.04.2022 г. Ищцата сочи, че като стюардеса при ответника е изпълнявала всеки ден през м. 05.2019 г. полети /сектори/, по повече от един на ден.

Излага, че нейн работодател е У. дружество ***, а не *** чрез клона му в Р.

Б., понеже:

В сключения на 09.08.2017 г. с У. дружество *** договор за обучение дружеството е посочено като спонсор и ищцата се задължила след завършване на обучението да постъпи на работа при спонсора;

У. дружество е посочено в титулната част на трудовия договор като работодател;

У. дружество се е самоопределило като действителния работодател за целите на данъчното облагане, като именно то /а не клонът/ оперира въздухоплавателните средства като лицензиран авиационен оператор. За данъчни цели ответникът е местно лице на Конфедерация Швейцария.

Сочи, че когато стюардеса полага труд на борда на самолети, оперирани от У. дружество, то тази стюардеса не би могла да се счита за от една страна за служител на чуждестранно дружество за целите на данъчното облагане и от друга страна за служител на клона за целите на осигуряването и за контрола на работодателя;

Позовава се на Регламент ЕО № 883/2004 г. на ЕС - У. дружество като работодател е определило „основната база“ на ищцата. Позовава се и на Директива 2001/23/ЕО и на Директива 2008/94/ЕО . Сочи, че ако се приеме, че работодател е клонът, то това би довело до неоснователно накърняване на минималното ниво на защита в случай на неплатежоспособност;

У. дружество е упражнявало действителната работодателска власт спрямо ищцата и е поемало разходите за заплата и командировъчни средства;

У. дружество е заплащало трудовите възнаграждения на ищцата, понеже то е действителният титуляр на банковите сметки, чрез които са извършвани плащанията;

Обстоятелството, че клонът е подал уведомление по чл. 62 КТ, съставлява нарушение;

Дори да се приеме, че работодател е клонът, то ищецът се позовава на съдебна практика, според която като надлежен участник в процеса - като пълноправен ответник, би могло да участва и само У. дружество, понеже клонът е в неговата структура и последиците настъпват и за У. дружество - Решение 25/14.03.2022 г. по гр.д. № 1728/2021 г. Трето ГО на ВКС и Определение 601/19.07.2022 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.

№ 330/2022 г.

2

Поради това предявява след указания на съда искове единствено срещу У. дружество.

Излага, че според чл. 5б от трудовия договор за всеки полет за деня се изплаща секторно плащане, като разпоредбата на чл. 5 Б от трудов договор от 31.03.2019 г. в следната й част: “Страните изрично се договарят и признават, че сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5Б и работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори “ е нищожна. Ищецът сочи, че са му заплащани плащания за всеки трети, четвърти и следващи сектори за деня за м.05.2019г. , но не и за първи и втори приключен сектор. Твърди, че цитираната клауза от договора, според която плащанията по първи и втори сектор за деня се считат за включени в основното възнаграждение и не подлежат на премиално възнаграждение /бонус/ подобно на следващите полети за деня, е нищожна.

Позовава се на нищожност поради:

Противоречие със закона - чл. 242 КТ, чл. 247 КТ вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 НСРОЗ;

Евентуално поради заобикаляне на закона - чл. 242 КТ, чл. 247 КТ вр. чл.

4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 НСРОЗ.

Твърди, че през м. 05.2019 г. е извършила общо 33 международни полети /сектори/, като незаплатени и останали горепосочените суми. Моли съдът да обяви клаузата за невалидна на сочените основания.

С молба от 25.09.2023г. ищецът на основание чл. 233 ГПК прави отказ от иска по чл. 74, ал. 4 КТ вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване за нищожна поради поради противоречие със закона и при условията на евентуалност поради заобикаляне на закона на разпоредбата на чл. 5 Б от трудов договор от 31.03.2019 г., в следната й част, в която “Страните изрично се договарят и признават, че сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5Б и работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори“

С протоколно определение от 25.09.2023г., съдът е прекратил производството в частта, относно предявения иск по чл. 74, ал.4 от КТ, във вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, като в осъдителната част по предявените искове с правно основани чл. чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 16, ал. 1, т. 2 НСОРЗ и чл. 86 ЗЗД производството е продължило.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в която оспорва да е работодател на ищцата.

Твърди, че работодател е *** - чуждестранно АД, действащо чрез клона му в Р. Б., поради това че:

Клонът притежава работодателска правосубектност съгласно § ДР КТ.

Развива в молба от 28.03.2023 г., че да се приеме, че работодател на всички стюардеси и стюарди е У. дружество обезсмисля регистрацията на клон в Р. Б. по см. на ТЗ;

3

Въпреки някои неточности при изготвяне на трудовия договор, то: в титулната му част е записано, че *** - чуждестранно АД действа чрез клона; в чл. 8 от договора е записано, че изп. директор на клона упражнява правата на работодателя; договорът е подпечатан с печата на клона;

Анексите към трудовия договор са сключени от клона;

Клонът е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, той е отбелязан и в трудовата книжка на ищцата като работодател;

Трудовите възнаграждения се изплащат от клона на чуждестранното дружество в Р. Б., както и осигуровките; длъжността е разкрита в щатното разписание на клона;

Не възприема цитираната от ищцата практика, като излага в тази връзка, че допускането да се води надлежно процес срещу юридическо лице, част от структурата на което е действителният работодател - поделение, накърнява правата на ответника значително;

Поради това твърди, че искът е недопустим или евентуално неоснователен. Съдът намира, че обстоятелството кое лице е работодател на ищцата подлежи на изследване по съществото на спора, вкл. след анализ на всички доказателства и изслушване на ССчЕ. Цитираната практика от ответника за недопустимост на иска датира от 2001 г. - 2010 г. и е възможно да е постановена при други факти; преди приемане на ТР от 2012 г.

По съществото на спора - ответникът не спори, че за периода 01.05.2019 г. – 31.05.2019г., ищцата е полагала труд по трудово правоотношение с определено лице като работодател на длъжността „Стюардеса“, като е изпълнявала международни полети или сектори. Твърди обаче, че клаузите на договора са валидни. Сочи, че заплащането за първите два полета за деня по взаимната воля на страните съгл. чл. 5б от договора е включено и е част от основното трудово възнаграждение. На допълнително възмездяване подлежат единствено трети, четвърти и следващи полети.

На второ място сочи, че полетите извършени след 20-то число на съответния месец се заплащат на следващия месец. Ответникът оспорва клаузата на чл. 5б от договора да противоречи или да заобикаля сочените разпоредби на КТ и НСОРЗ или други императивни разпоредби. Позовава се на давност. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът по силата на сключен трудов договор от 31.03.2019г., анексиран с анекс от 01.01.2020 г. и от 19.10.2020 г. е била назначена на длъжност „стюардеса“ НКПД 2011-5111-3006, като е постъпила на работа; че трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ на 20.04.2022 г.; че ищцата като стюардеса е изпълнявала през м. 05.2019 г.

4 полети /сектори/, по повече от един на ден; че трети, четвърти и следващи полети са заплатени на ищцата в уговорения размер и в срок.

От предметното съдържание на представения трудов договор от 31.03.2019г., се установява, че в чл.5а от същия за работодателя е уговорено задължение да заплаща на служителя брутна годишна заплата в размер на 10685 лв., платима на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци, която сума включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, включително брутна фиксирана сума за допълнителна работа, извънреден труд и работа по време на празници, брутна фиксирана сума за часовете, в които служителят е бил в режим на готовност, брутна фиксирана сума за следобедни и нощни смени, брутна фиксирана сума за прослужено време.

Страните са уговорили и че след всеки планиран и приключен сектор работодателят ще заплаща на служителя така нареченото „секторно плащане“, като първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори. Размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите приключени от служителя в един ден, в допълнение към първите два сектора, ще бъде в размер на 24,45 лв. бруто, която сума, ще бъде заплащана всеки месец от работодателя допълнително. Уговорено е също така, че служителят има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед от работодателя. С анекс от 01.01.2020г. договорът е изменен, като размерът на основната брутна заплата, включваща горепосочените компоненти, се увеличава на 11573 лева, а считано от 01.04.2020г., размерът на трудовото възнаграждение се увеличава на 12 288 лв.

Разпечатката съдържа 50 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7af62eb5-8736-48e5-80e4-6fbec80241a2