Решение № 8514 от 12.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8514 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. Ц.А като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110121731 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от /фирма/, ЕИК **********, против /фирма/, ЕИК ********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45 и чл.

86 от ЗЗД за сумата от 386,76 лв., представляваща застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, изплатено от ищеца по силата на договор за имуществено застраховане във връзка с настъпило на 16.10.2023 г. застрахователно събитие, причинено от лице, чиято *********** е застрахована от ответника, както и 17,81 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 16.12.2023 г. – 14.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (15.04.2024г.) до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 16.10.2023 г. в гр. ********* е настъпило ПТП с участие на застрахован при него по имуществена застраховка „Каско“ лек автомобил „БМВ”, с рег. № *********, и моторно превозно средство „Пежо 407”, с рег. № *********. Поддържа, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на моторно превозно средство „Пежо 407”, с рег. № *********, чиято *********** е била застрахована по силата на договор, сключен с ответното дружество. Сочи, че е извършил плащане на застрахователното обезщетение в размер на 386,76 лв. Твърди още, че е поканил ответника да възстанови платеното обезщетение, но последният не заплатил процесната сума. Ето защо искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 386,76 лв., представляваща застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски, изплатено от ищеца по силата на договор за имуществено застраховане във връзка с настъпило на 16.10.2023 г. застрахователно събитие, причинено от лице, чиято *********** е застрахована от ответника, както и да заплати сумата от 17,81 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 16.12.2023г. – 14.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (15.04.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата и направените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Със същия оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, счита същите за неоснователни.

Оспорва размера на застрахователното обезщетение като значително завишен. Сочи, че 1 фактическите твърдения на ищеца не съответстват на действителното положение при реализираното ПТП. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на застрахованото при ответното дружество МПС. Оспорва претендираните вреди да са в резултат на процесното ПТП. При условията на евентуалност навежда твърдения за съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „***********” до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "***********", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "***********" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "***********". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "***********" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди.

Следователно ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка “***********” на причинителя на вредата при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните кумулативно дадени предпоставки: 1) Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество-ищец; 2) Заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец; 3) Предпоставките по чл.

45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4) Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “***********” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите.

Съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК, предмет на доказване са спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. В настоящия случай страните не спорят, като с доклада по делото и в съдебно заседание на 13.11.2024 г., по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо 407“ е била застрахована по задължителната застраховка „ГО” при ответното дружество към датата на ПТП.

От събраните по делото доказателства се установява, че при ищеца е сключен застрахователен договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № *********, валиден към момента на настъпване на процесното ПТП -16.10.2023г., по силата на който застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № *********, собственост на „**********“ клон *********.

С представеното по делото искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, във връзка с която е образувана преписка по щета № ********** от 17.10.2023г., е приложена декларация от управляващия МПС – Е. И. Д., в която същият декларира, че на 16.10.2023г. в 16:30 часа, при управление на МПС, „спрях да пропусна автомобил, който с движеше по улицата, но водача на автомобила не ме видя и спря в мен“.

Съгласно представения и приет по делото двустранен протокол за ПТП се установява, че на 16.10.2023г. на ул. **********, е настъпило ПТП между застрахованото при ищеца МПС „БМВ“, с рег. № *********, управлявано от Е. И. Д. и МПС „Пежо 407“, с рег. № *********, управлявано от Р. Г., по отношение на което има сключена застраховка 2

„***********“ при ответника. Съдът приема за установено обстоятелството за наличие на застрахователно правоотношение по отношение на управлявания от Р. Г. автомобил и ответника съгласно чл. 153 ГПК и от приложените по делото писмени доказателства – справка от системата на Гаранционния фонд (л.29) и копие от Договор за задължителна застраховка „***********“ по застрахователна полица № /30/122003154788 (л.30-31).

Установява се, че на 17.10.2023г. с опис протокол по щета № ********** от 17.10.2023г. ищецът констатирал, че общата стойност на материалите за ремонт, вкл. бояджийски труд, във връзка с увредения автомобил е в общ размер на 371,78 лева.

От представеното възлагателно писмо до автосервиз *********** се установява, че ищецът възлага възстановяването на щети на МПС с рег. № *********, „БМВ“, модел Serie 5, по щета № ********** от 17.10.2023г. на доверения сервиз, като лимита на отговорността по щетата е 12 600,00 лева. В графа забележки е посочено, че „габарит в задна броня десен не се признава“.

С приемо-предавателен протокол от 27.10.2023г. на основание Договор за извършване на автосервизни услуги между *********** и ******** МСП BMW е прието от ремонт без възражения. За извършената услуга ********** е издало Фактура № 3159 от 27.10.2023г.за сумата от 371,78 лева с ДДС.

С доклад по щета от 31.10.2023г. (л. 26-27) експертът М.Д.Н. е констатирал, че застрахованият „**********“ ********* има право на застрахователно обезщетение на основание ПТП, тъй като същото представлява покрит риск по полицата, поради което сума в размер на 371,78 лева следвало да бъде изплатена на ********** за извършен ремонт в сервиз.

Представено е извлечение от банкова сметка за извършен превод с платежно нареждане 735PONL2330501VH в размер на 371,78 лева към доверения сервиз.

С покана за доброволно изпълнение на регресни претенции с изх. № РК-01433782/15.11.2023г., получена от ответното дружество на 16.11.2023г., ищецът е поканил ответника да възстанови сумата в размер на 386,78 лв., представляваща изчисленото обезщетение за възстановяване вредите на автомобила от настъпилото ПТП в размер на 371,78 лева, на основание валидно сключен договор за застраховка „******“ и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Представен е отговор с изх. № 5934/24.11.2023г. от ответника ************, с който е отказано доброволно заплащане по регресна претенция, поради липса на виновно поведение у застрахования при ответника водач.

По делото е назначена съдебно - автотехническа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните. В заключението на вещото лице се установява механизмът на процесното ПТП, съгласно приложените материали и схема на ПТП, а именно, че водачът на л.а. „БМВ 530d“ рег. № ********* се движел по улица ************на заден ход, като навлизайки в района на улицата спрял. В същото време л.а. „Пежо 407“ рег. № ********* се движел по улица **********, като траекториите на движение на автомобилите се пресичат и настъпил удар с инициален контакт за л.а. „БМВ“ в задната дясна част, в областта на задната броня, а за л.а. „Пежо“ – в предната дясна част, в областта на предната броня и калник.

Съгласно заключението преди предприемане на маневрата водачът на л.а. „БМВ“ е имал техническа възможност да възприеме движещия се л.а. „Пежо“, а водачът на л.а. „Пежо“ имал техническата възможност да възприеме л.а. „БМВ“ като опасност към момента на навлизане на автомобила в лентата за движение на ул. **********. От експертизата се установява, че няма данни за технически причини за настъпване на произшествието, като същите са от субективен характер, и от техническа страна същото се е реализирало от действия на двамата водачите с органите за управление. Допълнително съгласно заключението на вещото лице и видно от снимковия материал, приложен към експертизата (л.78 от делото) участъкът на пътното платно е с две ленти и двупосочна организация на движението, ограничени от непрекъсната линия, с широчина на платното около 7 метра.

От заключението на САТЕ се установява също, че общата стойност на причинените 3 при ПТП вреди по л.а. „БМВ 530 d“, с рег. № ********* по средни пазарни цени е в размер на 423,00 лева, като обичайния разход за ликвидация по щета е в размер на 15,00 лева.

Съдът кредитира заключението по САТЕ като обективно и компетентно, описаният механизъм на ПТП съответства на останалите доказателствени материали по делото, както и на твърденията на страните, поради което съдът приема същия за безспорно установен.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Е.

Д., в качеството му на водач на л.а. „БМВ“, рег. № *********, по време на процесното ПТП.

Същият споделя, че л.а. с марка „БМВ“ бил паркиран, като двигателят на автомобила бил изключен. Сочи, че автомобил, движещ се по улицата, на чийто тротоар бил спрял, ударил колата му в дясната задна част. Споделя, че около 20 см. от задната част на л.а. „БМВ“ е излизала на пътното платно. Спомня си, че след реализиране на ПТП бил изготвен двустранен протокол, в който посочили, че шофьора на другия автомобил е виновен за така реализиралото се събитие, след което завел искане за щетата при застрахователя. Твърди, че по време на ПТП имало и други свидетели, като сочи, че шофьорът на л.а. „Пежо“ разговарял със свидетел, намиращ се на отсрещния тротоар, поради което се разсеял и ударил автомобила на свидетеля Д..