Решение № 4680 от 21.10.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4680

Пазарджик, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕОРГИ ВИДЕВ

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА канд № 20267150700739 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на К. К. В. от гр. Пазарджик, чрез адв. Е. П. от АК-Пазарджик, против Решение № 176 от 18.05.2026 г., постановено по анд № 20265220200062 по описа за 2026 г. на Районен съд - Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-1006-002828 от 29.12.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на К. К. В., за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, са наложени административни наказания - глоба в размер на 3000 лева (1533,88 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. С решението касаторът е осъден да заплати на ОДМВР - Пазарджик разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Касаторът поддържа, че районният съд не е изпълнил задължението си служебно да изясни фактическата обстановка и да провери дали са допуснати процесуални нарушения, ограничили правото на защита. Оспорва извода, че нарушението е възприето в 22:11 ч. от Н. Ч. и съпругата му от терасата им. Сочи, че в обхвата на домашната камера на свидетеля попадала и терасата му, като на записа от 22:11 ч. (видеофайл 20251128220951_202511282211) на нея няма никой, а свидетелят и съпругата му се виждат едва на записа от 22:15 ч. (видеофайл 20251128221509_202511282216), за който час не е вменено нарушение. На нито един от записите не се виждал водачът и регистрационният номер на автомобила, поради което според касатора оставало неясно в кой момент свидетелят е видял номера, а сигналът на тел. 112 е подаден едва в 22:15 ч. Позовава се на дадените от него обяснения в административнонаказателната преписка, в които е уточнил, че не си спомнял на тази дата да е бил на мястото, и на възражението му срещу АУАН, че е предоставял автомобила си и на други лица, като признава, че във възражението не са посочени конкретни дати. Поставя въпроса как без специални знания е установено, че са извършени именно описаните в НП действия.

Според касационния жалбоподател неправилен е изводът, че в АУАН и НП не е необходимо да се посочи с каква цел е използван пътят, тъй като „другата цел“ е елемент от състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Описаните в НП обстоятелства не давали основание за извод, че пътят не е използван по предназначението си за превоз на хора и товари, а наказващият орган не бил събрал доказателства за конкретната цел на водача, поради което съставът на нарушението бил недоказан. Позовава се на съдебна практика (Решение № 308 от 28.10.2020 г. по к.а.н.д. № 271/2020 г. на Административен съд - Стара Загора, Решение № 50 от 10.04.2024 г. по а.н.д. № 30/2024 г. на Районен съд - Сандански и Решение от 28.01.2019 г. по а.н.д. № 827/2018 г. на Районен съд – Варна).

Касаторът поддържа още, че на записа от 22:11 ч. няма пешеходец, а на записа от 22:15 ч. пешеходецът преминава след автомобила и не вдига ръце в знак на възмущение, а повдига рамене, за да свали раницата си. Сочи, че в обстоятелствената част на НП е включено създаването на опасност за останалите участници в движението, което не е елемент от състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съответно от санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, и това води до противоречие между фактическото и правното обвинение, препятстващо правото на защита, в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Счита за неправилен извода, че сгрешеният регистрационен номер на автомобила в АУАН и в НП е техническа грешка, която не нарушава правото на защита, като сочи, че районният съд не е коментирал обстоятелството, че при сигнала на тел. 112 номерът е съобщен без последните две букви. Оспорва и извода, че обремененият му статус като водач изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценка, която наказващият орган изобщо не бил извършил, като твърди, че освен по висящите производства е санкциониран единствено за дребни нарушения - невключени светлини, неправилно паркиране и неносене на СУМПС. Поддържа, че районният съд незаконосъобразно е санирал допуснатите нарушения, пренебрегвайки нарушеното право на защита. Моли се за отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление. Претендират се разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание касационният жалбоподател - редовно призован, не се явява, не се представлява. По делото е постъпила молба-становище вх. № 8402/21.09.2026 г. (същата е постъпила и по ССЕВ с вх. № 8416/21.09.2026 г.) от процесуалния представител адв. П., с която се моли да бъде даден ход на делото и е изложено становище по касационната жалба и по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба - Началник група в ОДМВР - Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ - редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Не изразява становище по жалбата.

Представител на Окръжна прокуратура - Пазарджик не взема участие в съдебното производство. Не е направено искане за конституиране в процеса по реда на чл. 217, ал. 3, изр. последно от АПК, въпреки изрично дадената за това възможност.

Административен съд - Пазарджик, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, постановено е по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 25-1006-002828 от 29.12.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в размер на 3000 лева (1533,88 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на процесното административно нарушение, като е обсъдил и възраженията на жалбоподателя, изложени в хода на съдебното производство.

Съставът на РС-Пазарджик, постановил оспореното в настоящото дело решение, е събрал доказателствата, относими към съдебния спор - показанията на свидетелите Т. Б. и Н. Ч., видеозаписите от домашната камера на свидетеля Ч. и записа от обаждането на тел. 112, възпроизведени в открито съдебно заседание, декларацията на касатора по чл. 188 от ЗДвП и останалите писмени доказателства, като ги е ценил в рамките на доказателствената съвкупност. Приел е също така, че при издаване на НП и АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че нарушението е доказано.

Решението е правилно.

В хода на делото от съда е била дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод за неоснователност на подадената жалба досежно извършеното нарушение и е потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт.

Установява се от събраните по делото доказателства от фактическа страна, че на 28.11.2025 г. в 22:11 ч. в гр. Пазарджик касаторът управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер] по [улица], като при навлизане в кръстовището с ул. „***“ и извършване на маневра завой наляво, при мокра настилка, преднамерено извел автомобила извън контрол чрез презавиване и рязко подаване на газ и го довел до загуба на сцепление на задните колела, в резултат на което автомобилът се движил напречно на платното за движение.

Действията били възприети от свидетеля Н. Ч., живущ в жилищна сграда на ул. „***“ № 17, който заедно със съпругата си бил на терасата. Веднага след това съпругата на свидетеля подала сигнал на тел. 112 за „дрифтене“ с лек автомобил „***“ в бледожълт цвят с рег. № ***. На 01.12.2025 г. св. Ч. подал писмена жалба до ОДМВР-Пазарджик, към която приложил видеозаписи от домашната си видеокамера от 11.11.2025 г. и от 28.11.2025 г., на които се виждат автомобилът (без регистрационния номер) и начинът, по който е управляван.

След справка в базата данни било установено, че собственик на лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер] е касационният жалбоподател. В декларация по чл. 188 от ЗДвП за 28.11.2025 г., 22:11 ч. той потвърдил, че автомобилът е бил управляван от него, като допълнил, че не си спомня да е бил на мястото. По делото бил разпитан свидетелят Б., мл. автоконтрольор в ОДМВР - Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, който след като изгледал видеозаписите, съставил срещу касатора, в негово присъствие, два АУАН- за нарушения на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на 11.11.2025 г. и на 28.11.2025 г. Срещу акта за нарушението от 28.11.2025 г. касаторът подал писмено възражение, което не било прието за основателно, и въз основа на този акт било издадено процесното НП, връчено му лично на 05.01.2026 г.

Районният съд е установил, че на възпроизведения в открито съдебно заседание видеозапис от 28.11.2025 г., 22:11 ч. ясно се вижда начинът на управление на автомобила, съответен на описаното в НП, а на следващ запис- как в 22:15 ч. същият автомобил се връща и в кръстовището предприема подобно движение чрез рязко презавиване и загуба на сцепление на задните гуми, съпроводено с движение напречно на платното. Сигналът на тел. 112 е подаден в 22:15 ч. (електронен картон на л. 55 от делото на РС). Видеозаписът от 22:11 ч. и записът от обаждането на тел. 112 не са оспорени като манипулирани.

При така установената фактическа обстановка касационната инстанция намира следното:

Голяма част от доводите в касационната жалба са насочени срещу фактическите констатации на районния съд и срещу преценката на доказателствата - относно точния момент, в който свидетелите са възприели нарушението, присъствието им на терасата, пешеходеца на видеозаписите и др. Необосноваността на съдебния акт не е самостоятелно касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК, а съгласно чл. 220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Касационният контрол в тази част се свежда до проверка дали районният съд е събрал и оценил доказателствата при спазване на процесуалните правила. Нарушения на процесуалните правила в тази насока не са допуснати. Районният съд е разпитал свидетелите, възпроизвел е видеозаписите и записа от обаждането на тел. 112 в открито съдебно заседание, обсъдил е доказателствата в съвкупност, изложил е мотиви защо кредитира показанията на свидетелите и приобщените веществени доказателства, а изводите му са логични и съответни на доказателствения материал. Поради това е неоснователно и общото оплакване, че районният съд не е изпълнил задължението си служебно да изясни фактическата обстановка.

Разпечатката съдържа 35 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7af45100-5043-4f8c-97c7-4d0a76b37aef