Решение № 1 от 23.02.2021, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Ямбол , 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Васил М. Петков

Красимира В. Тагарева

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Едмонд Златков Гоцев (ОП-Ямбол) като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20202300600257 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС, е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подс. Г. А. Ф. против Присъда № 63/06.07.2020 г., постановена по НОХД № 880/2019 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с която въззивникът е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., около 11,30 ч. в гр.

*****, ж.к. „***** ***” бл. *, пред вх. *, е причинил на З. И. Д. от гр. *****, средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на четирите долни десни зъби от предния долен десен до четвъртия долен десен зъб, довело до затрудняване дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, бук. Б от НК е осъден на Пробация, със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Подс. Ф. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител З. И. Д. сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – **.**.**** г. до окончателното изплащане, като иска за разликата над присъдената сума, до предявената такава в размер на 15000 лева, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимия е осъден да заплати на гражданския ищец и 1 частен обвинител З.Д. направените по делото разноски в размер на 1300 лева. Така също – и направените по делото разноски в размер на 1313.18 лева в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР – Ямбол, както и разноски в размер на 2464.72 лева и държавна такса в размер на 200 лева върху уважения размер на гражданския иск, в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.

В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на атакуваната присъда. В открито съдебно заседание защитникът сочи, че в мотивите на ЯРС е направен превратен анализ на доказателствата, което е довело до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт.

Излагат се съображения, че мотивите са вътрешно противоречиви и в отделни части противоречат на доказателствения материал, като са направени изводи в полза на обвинението и не е съобразено соченото от ВЛ относно механизма на увреждането; че след екстракция на зъб не може да се установи причината за това, тъй като 10 дни след травмата лигавицата заздравява, а пострадалият е потърсил стоматологична помощ 40 дни след инцидента и макар на процесната дата пострадалият да е хоспитализиран, никой не е видял тази травма на зъбите му; че ЯРС не е ценил психолого-психиатричната експертиза, защото заключението било изготвено на база обясненията на подсъдимия; че според решаващия съд са верни само показанията на близките на пострадалия и на самия пострадал, а не обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите полицаи. В тази връзка се настоява да се постанови присъда, с която да се отмени атакувания съдебен акт и подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се прави искане да се приеме, че се касае за деяние по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК и поради настъпила абсолютна погасителна давност, на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1 НК да се прекрати производството в наказателната му част, драстично да се намали размера на уважения граждански иск и да се отмени присъдата в частта за разноските. Подсъдимия се присъединява към изложеното от защитника и настоява за обективно отношение към него.

Представителят на държавното обвинение намира въззивната жалба за неоснователна и пледира постановената атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена изцяло.

Повереникът на въззиваемия също настоява атакувания съдебен акт да бъде потвърден изцяло.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

ЯОС приема за установена следната фактическа обстановка, правилно възприета и от 2 първата инстанция, основното в която е следното:

Между подс. Г. Ф. и „*** ********** – *” ЕООД гр. *****имало сключен договор, с който вземане на дружеството в размер на 2426,66 лв. било цедирано на подсъдимия.

Длъжник по вземането било дружеството „********-*” ООД, управлявано от свид. Л. Д. – син на пострадалия З.Д.. Двамата живеели в гр. *****, ЖК „******" *-*-*. За да събере задължението, на **.**.**** г. около 11.30 часа подс. Ф., заедно със свид. М. В., за пореден път посетил адреса. Двамата паркирали и се качили до апартамента на където живее длъжника. Позвънили и вратата отворил пострадалия. Свид. В. го попитал за сина му и той отговорил, че го няма. Тогава подс. Ф. го ритнал в слабините и пострадалият се свлякъл на земята. Свид. М.А. (Д.а), която се намирала в жилището, видяла дядо си да се превива от болка и извикала на баща си – Л. Д., който бил на тераса. Последният излязъл от жилището и тръгнал след подсъдимия, за да разбере какво се е случило. Пострадалия Д., след като се изправил взел един стик за голф и също излязъл навън, пред жилищния вход, последван от свид. М. А.. Излизайки пострадалия Д. видял свид. В. и сина му да си разменят удари, а подс. Ф. бил до тях. Пострадалия Д. се насочил към него и опитал да му нанесе удар със стика, но подс. Ф. го издърпал от ръцете му и му нанесъл удари с юмруци, с поставения на една от ръцете си „бокс”. Част от ударите попаднали в областта на долната и горната челюст на пострадалия З.Д.. Той паднал на земята и охлузил кожата в дясната половина на лицето в областта на носа, челото и слепоочието. Подс. Ф. нанесъл и удари със стика в областта на лявата раменна става и горната половина на страничната повърхност на мишницата на лявата ръка на пострадалия. След това подсъдимият спрял да удря пострадалия и заедно със свид. В. потеглили с автомобила си, като по пътя подсъдимия изхвърлил стика за голф.

Свид. М. А. сигнализирала на тел. 112 за нанесения побой на дядо й. Пристигналите полицаи – свид. П. П. и свид. С. П. установили телесни увреждания по пострадалия З.Д., като видели следи от кръв по лицето му. На място пристигнал екип от спешна медицинска помощ и медицинският фелдшер свид. Н. Н. констатирала, че пострадалият има рани.

Тогава той бил отведен в приемното отделение на МБАЛ „**. ***********” АД гр. ***** и приет на лечение в „Хирургическо отделение”. На **.**.***** г. на същия била извършена оперативна интервенция, като получените наранявания в областта на лицето били зашити.

На **.**.**** г. бил изписан от болничното заведение с окончателна диагноза „Контузио ет вулнера контуза капитис ет фациеи, комоцио церебри”.

След известно време пострадалият З.Д. чувствал болки в областта на зъбите и установил, че са му увредени десните четири зъба на долната челюст. Започнал лечение при зъболекар в гр. ***** ****** – свид. Н. Н. и долните му десни четири зъба били извадени.

Видно от заключение ВЛ по съдебно-медицинска експертиза за установяване на медикобиологичните характеристики на телесното увреждане на пострадалия Д., той е получил II – III степен разклащане на долните десни четири зъба, което е наложило тяхното изваждане и изграждане на протеза, а разклащането от предния долен десен зъб до четвърти долен десен 3 зъб е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето.

Видно от заключението на ВЛ по комисионната СМЕ, в резултат на нанесения му побой пострадалия Д. е получил контузия на главата с клинични и анамнестични данни за сътресение на мозъка; разкъсно-контузни рани по предната повърхност на долната устна, в дясната половина на горната устна, в областта на дясната очница и в окосмената част на главата; кръвонасядания и повърхностни охлузвания по вътрешната, лигавична повърхност на долната устна с болезнен травматичен оток; обширни повърхностни охлузвания на кожата в областта на носа, дясната половина на челото и дясното слепоочие около очницата; отоци и кръвонасядания в областта на лявото рамо и лявата мишница; болезненост в областта на гърба; травматична луксация на долните десни четири зъба от предния долен десен до четвъртия долен десен зъб с II - III степен на разклащане. Според ВЛ гореописаните увреждания се дължат на действието (удар, протриване, сътресение) на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, като уврежданията в областта на лицето, устата и окосмената част на главата, изразяващи се в наличие на разкъсно-контузии рани със сходни характеристики, отговарят да са в резултат от нанесени силни удари с ръка с поставен на нея метален бокс. ВЛ сочат, че уврежданията в областта на лявата раменна става и горната половина на страничната повърхност на мишницата на лявата ръка се дължат на нанесени силни удари с твърд предмет, чиято дължина на удрящата повърхност превишава значително широчината и. Според тях такава характеристика на удрящата повърхност притежават предметите с цилиндрична форма и значителна дължина (пръчка тръба, сап, щанга, палка и др.) ВЛ сочат, че обширните охлузвания на кожата в дясната половина на лицето в областта на носа, челото и слепоочието се дължат на протриването на тези повърхности върху твърд предмет с широка и грапава повърхност и добре отговарят да са получени при падането на пострадалия върху терена. С оглед характера на уврежданията и тяхната локализация ВЛ са направили заключение, че на пострадалия са били нанесени не по- малко от 8 удара, като тяхната последователност не може да бъде определена по медицински път. По отношение на луксацията на долните десни четири зъба (41, 42, 43 и 44) с II - III степен на разклащане на З.Д. ВЛ са дали заключение, че съществува пряка причинно следствена връзка с нанесения му удар в областта на лицето от подсъдимия Ф., като травматичното увреждане на първите четири зъба е довело до медико-биологичния характеризиращ признак избиване на зъби. В хода на досъдебното производство е назначена и тройна съдебно медицинска експертиза с ВЛ д-р Ч., д-р С. и д-р Р., неправилно наименувана като повторна колективна съдебно-медицинска експертиза. В тази експертиза ВЛ отново са се обединили в изводите си относно причинените увреждания на Д..

Механизма им на получаване и причинно следствената връзка между причиненото травматично разклащане на описаните предни зъби от зъбната редица на долната челюст и нанесените удари в областта на устата на Д.. ВЛ са категорични, че това разклащане от II и III степен е довело до изваждането им на по късен етап и до затруднения в храненето и то най-вече във фазата на отхапване, както и на говоренето поради размера на обеззъбения участък, изразяващо се най-вече във фъфлене и затруднения в изговарянето на т.н.

4

„шептящи” звуци, като по този начин това увреждане е осъществило смисъла на медикобиологичния характеризиращ признак „избиване на зъби”. При разглеждането на делото от друг съдебен състав на ЯРС, на същите ВЛ е възложена допълнителна експертиза, в която експертите са се запознали с представения амбулаторен дневник на д-р М. ВЛ са дали заключение, че данните от амбулаторния дневник, не водят до промяна на заключението на тройната колективна СМЕ. В хода на съдебното производство при разпита вещите лица подържат изготвените заключения. Според ВЛ Р. след екстракция на зъб не може да се установи причината да бъде екстрахиран, защото десет дни след травмата лигавицата заздравява.

При разглеждането на делото от друг съдебен състав е назначена и комплексна психолога – психиатрична експертиза. ВЛ са приели въз основа на обясненията на подс. Ф., че нанесеният му удар със стик от пострадалия Д. е довело до реакция на гняв у подсъдимия и е породило импулсивност в поведението му. Ф. е изпаднал в състояние на силно раздразнение от действията на Д., което е допринесло до ответната му реакция на телесна агресия.