Решение № 2149 от 13.04.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

София, 13.04.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА

ЖЕЛЯВСКА при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 16647/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявен е иск от К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** против Г.П.Г., ЕГН **********, С АДРЕС: ***, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че Г.П.Г., дължи на К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност сумата 549 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2017 г. до окончателното изплащане и разноски /ю.к. възнаграждение/ в размер 300 лв., за което вземане по образуваното по ч.гр.д. № 30101/2017 г. на СРС, 32 – ри с-в на 18.05.2017 г. е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Претендират се разноски в настоящото производство,

В исковата си молба ищецът твърди, че на 24.02.2014 г. е издаден запис на заповед в полза на ищцовото банково дружество за сумата 549 000 лв. и дължима лихва върху нея, считано от издаване на записа на заповед до датата на издължаване на главницата, който е авалиран от отевтника.

Във връзка с това задължение по молба на „К.Т.Б.“ АД /н./ в СРС е образувано гражданско дело, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 18.05.2017 г., както и изпълнителен лист, като е осъден длъжникът Г.П.Г. да заплати на кредитора „К.Т.Б.“ АД /н./ сумата от 549 000 евро и законна лихва от 12.05.2017 г. до окончателното изплащане на главницата и 300 лева, представляващи разноски по делото, а именно възнаграждение за юрисконсулт.

Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е постъпило писмено възражение от Г.П.Г. по смисъла на чл. 414 ГПК, поради което с Разпореждане № 267657 от 07.11.2017 г. СРС е указал на ищеца, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск на основание чл. 422, ал. 2 ГПК за установяване на вземането си срещу длъжника, направил възражението, затова е образувано настоящото производство.

Ищецът е представил писмени доказателства.

Поискал е назначаване на ССЕ.

Поискал е също прилагане на делото по заповедното производство, образувано пред СРС.

В хода по същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.

Ответникът Г.П.Г., чрез назначения му особен представител адв. С.Х., оспорва изцяло така предявения иск по основание и размер.

На първо място твърди, че процесният запис на заповед е издаден от „Г.И.“, ЕАД и е авалиран и от „Г.О.“, ЕАД, чиито законен представител към датата на издаването му е ответникът Г.П.Г.. С оглед на това счита, че не може да бъде изключена възможността ответникът да е подписал записа на заповед /на всички места в документа под неговото име/ единствено със съзнанието и разбирането, че, в качеството си на законен представител на дружеството-издател и на дружеството-авалист, с подписа си задължава единствено и само представляваните от него дружества, както и към момента на подписване да не е разбирал и осъзнавал, че с поставянето на подпис на записа на заповед поема задължения на поръчител по този запис на заповед в лично качество, нито значението и съдържанието на термина авал и правните му последици. По тези причини, според отразеното в отговора на исковата молба, вероятно ответникът никога не е имал и изявявал воля да поеме задължения на поръчител по записа на заповед, издаден от „Г.И.“, ЕАД, с всички правни последици от това.

Счита, че ищецът трябва да докаже наличието на валидно и изискуемо задължение на издателя по каузалното правоотношение към момента на насочване на претенцията си към Г.Г..

Навежда твърдения, че ищецът е знаел, че менителничното задължение на издателя е поето единствено с цел обезпечаване на породеното от кредитния договор задължение. По договора за кредит били издадени от страна на кредитополучателя „Г.И.“, ЕАД три записа на заповед, като сумата по тях и падежът по отделните записи на заповед са обвързани с размера на непогасената главница към момента на издаването им, съгласно актуализиран Погасителен план.

Отделно от това счита процесния запис на заповед от 24.02.2014 г. за нередовен, тъй като не е предявен за плащане на посочената в него дата, а именно: 22.05.2014 г.

Представил е писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на запис на заповед за сумата 549 000 евро, издаден на 24.02.2014 г. от „Г.И.“, ЕАД в полза на ищеца, платим на предявяване на 30.12.2016 г., който е авалиран от „Г.О.“, ЕАД и ответника Г.Г..

Не се спори, че, във връзка с подадено от Банката на 12.05.2017 г. Заявление по чл. 417 ГПК, е било образувано ч.гр.д. № 30101/2017 г. на СРС, 32-ри с-в, по което в нейна полза на 18.05.2017 г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като ответникът Г.П.Г. e бил осъден да заплати на К.Т.Б.“ АД. сумата 549

000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2017 г. до окончателното изплащане и разноски

/ю.к. възнаграждение/ в размер 300 лв.

По делото не се спори също, че посоченият изпълнителен лист е приложен по изпълнително дело № 20169240400343 на ЧСИ Г.К., Р-н на действие София, № 924 в КЧСИ, по което на ответника е връчена Покана за доброволно изпълнение.

След уведомяване в законовия срок, длъжникът и настоящ ответник Г.Х.е подал възражение срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение, като заявил, че не дължи сумите по него и, съобразно дадената му възможност, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си.

По настоящото производство е приложено копие от образуваното ч.гр.д. № 30101/2017 г. на СРС, 32-ри с-в, по което срещу длъжника са издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми.

Доказа се, а и за това не се спори между страните, че на 21.05.2008 г. между ищеца „КТБ” АД и „Г.И.” ЕАД е сключен Договор за банков кредит за сумата 600 000 евро със срок на погасяване 01.05.2011 г., за обезпечаването на който кредитополучателят се е задължил да осигури различни обезпечения, съответно: договорна ипотека на недвижими имоти, подробно описани в Договора за кредит, особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания от Банката, от НАП, запис на заповед за сумата 600 000 евро, подписан от кредитополучателя и авалиран от „Г.О.“, ЕАД и ответника, встъпване в дълг от страна на „Г.О.“, ЕАД.

Доказа се, че към цитирания Договор за банков кредит са издадени и подписни 11 бр. Анекса през периода 2010 г. – 2014 г.

По искане на страните съдът назначи съдебно – икономическа експертиза, с която ищецът целеше да установи какъв е размерът на непогасените задължения към „КТБ” АД (н) на „Г.И.” ЕАД, с ново наименование „Д.Е.Д.Д.И.” ЕАД – в несъстоятелност, по

Договор за банков кредит от 21.05.2008 г. между „КТБ” АД и „Г.И.” ЕАД, ведно с 11 броя анекси към него, като се посочи поотделно главница, лихва, неустойка и други вземания по кредитната сделка към следните дати:

- 12.05.2017 г . – датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК в СРС;

- 22.05.2014 г. – датата на предявяване на записа на заповед.

За изготвяне на експертизата вещото лице е проверило следните документи:

-

Извлечение от партидите за присъдена главница, присъдени лихви, просрочена главница, просрочена лихва върху редовна главница, просрочена лихва върху просрочена главница, текуща лихва върху просрочена главница към 21.05.2017 г. и 14.01.2020 г., както и за главница и текуща лихва върху редовна главница към 22.05.2014 г. по Договор за банков кредит от 21.05.2008 г., сключен между „Г.И.” ЕАД, ЕИК *******, с ново наименование „Д.Е.Д.Д.И.”

ЕАД – в несъстоятелност и „КТБ“ АД.

-

Извлечение от сметка „Разни разчети с клиенти“ с аналитичен номер 4594 100 *** 6 за периода от 19.06.2015 г. до 15.01.2020 г. и титуляр „Д.Е.Д.Д.И.” ЕАД – в несъстоятелност.

-

Извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД (н) към 22.05.2014 г., 21.05.2017 г. и 14.01.2020 г.

Според експерта, по силата на Договор за банков кредит от 21.05.2008 г. КРЕДИТОРЪТ „КТБ” АД е предоставил на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ „Г.И.” ЕАД, ЕИК *******, с ново наименование „Д.Е.Д.Д.И.” ЕАД, кредит в размер на 600 000 евро.

След запознаване със записванията в извлечения от партидите за главница - 2265 978 *** „Заемна сметка“, просрочена лихва върху редовна главница - 4966978 2265 093060 04 2014 9 „Сметка за просрочени лихви“ и текуща лихва върху редовна главница - 4962 978 2265 090360 04 2014 0 „Начислени лихви“ по Договор за банков кредит от 21.05.2008 г., сключен между „Г.И.” ЕАД, ЕИК *******, с ново наименование „Д.Е.Д.Д.И.” ЕАД – в несъстоятелност и „КТБ“ АД., и анализиране на наличните данни се е установило, че към датата на предявяване на записа на заповед – 22.05.2014 г. общият размер на осчетоводените и непогасени задължения е

557 589,99 евро, от които:

Задължение

Сума, евро

Период на просрочието

Редовна главница

548 997,04

Просрочени лихви върху редовна главница

4 114,91

25.04.2014 –

25.04.2014

Текущи лихви върху редовна главница

3 705,73

25.04.2014 –

22.05.2014

Неустойка върху просрочена лихва