Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 364 от 21.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 652/2024
Вид
Решение № 364
Подписан
21.11.2024
В сила
21.11.2024
Състав
Силвия Александрова Цанкова, Теофана Божидарова Спасова, Екатерина Стефанова Роглекова

Цитирани разпоредби

  • чл.194, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.318 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Пловдив, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Теофана Б. Спасова при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова в присъствието на прокурора Г. Андр. А.-Минчева като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300600652 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 31 от 09.02.2024г. по НОХД № 3083/2023г. по описа на Районен съд Пловдив – 14н. с., Съдът е признал подсъдимия Д. Б. Г. с ЕГН ********** за невинен в това на 20.11.2022 год., в гр. Пловдив, да е отнел чужди движими вещи: - 500 /петстотин/ метра кабел с оранжев цвят 1х2х0,8+1х0,8-JE-XFE 180 – на стойност 575,00 лева, 305 /триста и пет/ метра комуникационен кабел FTP – CAT 68x0,5 – на стойност 594,75 лева, 20 /двадесет/ метра кабел тип „удължител“ 3х2,5, оранжев на цвят – на стойност 59,00 лева, 100 /сто/ метра кабел CBT 3x1,5 – на стойност 355,00 лева, 50 /петдесет/ метра кабел CBT 4х25 – на стойност 270,00 лева, един брой метална ръчна количка /строителна/ - на стойност 20,00 лева, като общата стойност на всички отнети вещи възлизащи на 1873,75 лева /хиляда осемстотин седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, от владението на търговското дружество „Динамик електрик груп“ ООД, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, 1 поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му в този смисъл обвинение по чл.194, ал. 1 от НК. С Присъдата е постановено вещественото доказателство – 1 бр. оптичен носител на информация – диск с надпис „silverfirstq CD-RQ700-MB“ – в кориците на делото да остане по същото до неговото унищожаване; вещественото доказателство - 1бр. мобилен телефон марка и модел „Айфон 6с“ с ИМЕЙ *** – на съхранение при домакина на 06 РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив да се върне на подсъдимия Д. Б. Г., след влизане в сила на настоящата присъда; веществените доказателства - 500 /петстотин/ метра кабел с оранжев цвят 1х2х0,8+1х0,8-JEXFE 180, 305 /триста и пет/ метра комуникационен кабел FTP – CAT 68x0,5, 20 /двадесет/ метра кабел тип „удължител“ 3х2,5, оранжев на цвят, 100 /сто/ метра кабел CBT 3x1,5, 50 /петдесет/ метра кабел CBT 4х25, един брой метална ръчна количка /строителна/, оставени на отговорно пазене на Х.А. да се върнат на същия. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК е постановено направените по делото разноски в размер на 178,00 /сто седемдесет и осем/ лева да останат за сметка на ОДМВР – Пловдив, а сумата от 250 /двеста петдесет/ лева, за сметка на ПРС.

Против така постановената присъда е подаден въззивен протест от РППловдив с искане за отмяна на първоинстанционната присъда като необоснована и неправилна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.194, ал.1 от НК. Излагат се аргументи за доказаност на извършването на изпълнителното деяние на разследваното престъпление от страна на подсъдимото лице. Навеждат се твърдения за неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства от страна на първоинстанционния съд.

Постъпило е писмено становище от подс. Д. Г. чрез защитника му адв.

Д.Б., в което се изразява становище за неоснователност на депозирания протест от страна на РП-Пловдив и се прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Въззивният протест и стореното в него искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова осъдителна за подсъдимото лице, се поддържат в съдебното заседание пред въззивната инстанция от представителя на ОП-Пловдив. Акцентира се върху това, че в хода на 2 съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства за категоричен извод относно това, че подсъдимият е извършител на вмененото му престъпление.

Подсъдимият Д. Г. лично и чрез защитника си адв. Б. иска потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, обоснована и справедлива.

Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в сезиращата въззивна жалба и изложеното в съдебно заседание, а и служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:

Въззивният протест е подаден в законния срок по чл.319 от НПК – петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лице сред изброените в чл.318 от НПК – прокурор, поради което се явява ДОПУСТИМ. Разгледана по същество въззивният състав счита протеста за НЕОСНОВАТЕЛЕН.

За да постанови атакуваната присъда, РС Пловдив е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д. Б. Г. е роден на ***г. в гр. Пазарджик, живущ в с. О., обл. Пазарджик, ***, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

Същият през 2022г. работел като общ работник в бригада ръководена от свид.В.К.. От своя страна последния пък бил нает за груби дейности по изпълнението на строежа на стадион „Христо Ботев“ като основен изпълнител бил дружеството „ПИМК“ ООД. На същия обект дейност извършвала и фирма „Динамик електрик Груп“ООД, чийто собственик и управител бил свид.Х.А..

Той ползвал като склад помещение под източната трибуна на стадиона, където съхранявал различни по вид и размер кабели. Сред тях имало 500 /петстотин/ метра кабел с оранжев цвят 1х2х0,8+1х0,8-JE-XFE 180, 305 /триста и пет/ метра комуникационен кабел FTP – CAT 68x0,5 , 20 /двадесет/ метра кабел тип „удължител“ 3х2,5, оранжев на цвят, 100 /сто/ метра кабел CBT 3x1,5, както и 50 /петдесет/ метра кабел CBT 4х25 собственост на дружеството. Складовото помещение се заключвало с катинар, но това не попречило през месеците преди това да се извършват кражби на кабели от него било чрез разбИ.е на катинара, било чрез увреждане скобите, за които бил захванат той.

3

Проникване от неустановено лице имало и непосредствено преди процесното деяние.

На 20.11.2022г. около 16.00ч подс. Г. се намирал на Стадиона като тъкмо излязъл от оградата заобикаляща строежа на ул.“Варшава“. В ръцете си носел неустановено парче кабел оранжев на цвят. Същият бил с работни дрехи и неугледен вид. В този момент по улицата вървели свидетелите А. И. и негов приятел С.Х.. Междувременно подс. Г. завил на кръстовището по ул.Детелина, а след малко се върнал пак на ул.Варшава, но вече не носел нищо в себе си. На свид.И. – полицейски служител при 06 РУ-Пловдив, който в момента не бил на работа, му се сторило странно, че в неприсъствен ден /неделя/ се изнася кабел от стадиона. Ето защо спрял подсъдимия Г. и го попитал какво прави.

Последния му отвърнал, че е работник на стадиона и извършва разчистване от непотребни вещи – изрезки от кабели, които щял да предаде на пункт за метали срещу пари. Това се сторило съмнително на свидетелите и И. настоял подс. Г., да остане при свид. Х., а той лично отишъл да търси пазача на обекта за повече информация. Междувременно подсъдимия симулирал разговор по телефон, твърдял, че познава лично управителя на фирма „ПИМК“ ООД, когото споменал по име. Малко след това подс. Г. обаче побегнал, а свид. Х., който разхождал кучето си, намерил за неуместно да тича след него, тъй като преценил, че няма да хване беглеца. Тогава Х. се обадил по телефон на свид.

И. и го информирал за бягството на подсъдимия. Двамата, заедно с неустановено по делото лице охранител на обекта, обходили района в близост, но не открили подсъдимия. Тогава обаче намерили на ул. „Детелина“ в близост до кръстовището с ул. „Варшава“ купчина кабели, а именно 500 /петстотин/ метра кабел с оранжев цвят 1х2х0,8+1х0,8- JE-XFE 180, 305 /триста и пет/ метра комуникационен кабел FTP – CAT 68x0,5 , 20 /двадесет/ метра кабел тип „удължител“ 3х2,5, оранжев на цвят, 100 /сто/ метра кабел CBT 3x1,5, както и 50 /петдесет/ метра кабел CBT 4х25, както и един брой ръчна строителна количка. Охранителя сигнализирал на свид. А. за случилото се и последния дошъл на место, за да огледа щетите.

На следващия ден свид. И. отново посетил стадион „Христо Ботев“ и около обяд разговарял със свид. К., който отговарял за неговата бригада. Свид.

И. не разпознал никой от членовете й като беглеца от предния ден и попитал всички ли са там. Тогава разбрал от свид. К., че един не се явил днес на работа и това бил именно подс. Г.. Показал снимка на свид.И. от телефона си, при 4 което последния разпознал именно в негово лице беглеца от предния ден.

Междувременно още предния ден било започнато разследването по настоящото дело с протокол за оглед на местопроизшествие, а кабелите били оставени за отговорно пазене на свид. А.. Вече след постъпилата информация за самоличността на подс. Г., той бил задържан с оглед кражба на описаните по-горе кабели и ръчна количка, и намерени на ул. „Детелина“ в близост до строителния обект.

Така изложената фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства, а именно частично от обясненията на подс. Г., дадени пред него, частично от показанията на свидетелите В.Б. К., Н. Г., Й. Г.а, Б. Г., а изцяло от тези на свидетелите Х. Г.ев А., С.Б. Х., А. С. И., П. Д. Л., както и от писмените доказателства по делото и протоколи за процесуално-следствени действия, включително и от приложените ВД. Съдът не е възприел протокола за оглед в частта за склада, от който са отнети вещи, тъй като поемните лица – свид.М.

П. М. и М. Н.а Т., изрично посочили, че не са го посетили и за отразеното в протокола в тази връзка не са възприели нищо. Същевременно са кредитирани показанията на тези свидетели относно фактите за наличието на купчината кабели намерени на ул. „Детелина“. Първоинстанционният съд не е приел с доверие обясненията на подсъдимия и показанията на посочените свидетели Г.и, в частта им че на процесната дата 20.11.22г. Д. Г. бил цял ден в дома си и спял. По отношение на това обстоятелство съдът е изложил мотиви, че въз основа на останалите гласни и писмени доказателства по делото се налага категоричният извод, че без съмнение лицето, заловено от свидетелите И. и Х. е именно подсъдимият.

Въз основа на така събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извода, че по делото липсват каквито и да било доказателства относно начина на проникването в склада на фирмата, изнасянето на инкриминираните кабели, а и на ръчната количка от същия. Единственото установено категорично по делото, според съда е, че при излизане от стадиона, подс. Г. държал парче кабел с оранжев цвят. Според районния съд, обаче, това парче кабел не се намира сред купчината намерена на ул. „Детелина“. И двамата свидетели не разпознали по фотоснимки такъв, а 5 от донесения в съдебно заседание удължител свид. И. оприличил само цвета като този на видения от него в ръцете на дееца. Свид. Х. от своя страна поскоро поради липса на друг подобен кабел, заявил че би трябвало това да е бил именно удължителя. И двамата свидетели не били възприели снадките по него с бяла тиксо, а още по-малко наличието на щепсел и разклонител на двата му съответни края. Така според първата инстанция не са установени такива свидетели, които да са възприели подс. Г. с количка да пренася някой от кабелите предмет на обвинението, а такива не са И. и Х.. При това положение съдът е намерил, че подс. Г. не е извършил вмененото му престъпление, а досежно носения от него кабел е приел, че при липса на детайлно описание и евентуално оценка, както и чия собственост е бил той, а очевидно не е бил на „Динамик електрик груп“, защото не е посочен от това деяние да липсва друго като вещи, то не се съдържат данни за престъпление.

Въз основа на обстоятелствена и аргументирана оценъчна дейност по отношение на доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, районният съд е стигнал до правния извод, че следва да се даде вяра частично на показанията на свидетелите В.Б. К., Н. Г., Й. Г.а, Б. Г., а изцяло от тези на свидетелите Х. Г.ев А., С.Б. Х., А. С. И., П. Д. Л., доколкото логично и непротиворечиво изясняват всички факти и обстоятелства, които са им станали известни и които са предмет на доказване в настоящото производство – инкриминирания момент, фактът че никое от лицата не посочва извършването на действия по отнемане на каквато и да е част от инкриминираните по делото вещи и установяването на собствено владение върху тях, като показанията им не се опровергават и от приложените по делото писмени и веществени доказателства, които съдът цени като обективни, достоверни и неоспорени от страните. Въз основа на това съдът е направил извод за недоказаност по несъмнен и категоричен начин на обвинението по чл.194, ал.1 от НК спрямо подс. Г., за това на 20.11.2022 год., в гр. Пловдив, да е отнел чужди движими вещи: - 500 /петстотин/ метра кабел с оранжев цвят 1х2х0,8+1х0,8-JE-XFE 180 – на стойност 575,00 лева, 305 /триста и пет/ метра комуникационен кабел FTP – CAT 68x0,5 – на стойност 594,75 лева, 20 /двадесет/ метра кабел тип „удължител“ 3х2,5, оранжев на цвят – на стойност 59,00 лева, 100 /сто/ метра кабел CBT 3x1,5 – на стойност 355,00 лева, 50 /петдесет/ метра кабел CBT 4х25 – на стойност 270,00 лева, един брой 6 метална ръчна количка /строителна/ - на стойност 20,00 лева, като общата стойност на всички отнети вещи възлизащи на 1873,75 лева /хиляда осемстотин седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, от владението на търговското дружество „Динамик електрик груп“ ООД, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, който извод се споделя изцяло и от настоящата въззивна съдебна инстанция.