Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261551 от 03.12.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12882/2020
Вид
Решение № 261551
Подписан
03.12.2020
В сила
03.12.2020
Състав
РАЙНА ПЕТРОВА МАРТИНОВА, ЕЛЕНА ЕВГЕНИЕВА МАВРОВА, СТИЛИЯНА КРАСИМИРОВА ГРИГОРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

Гр. София, 03.12.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Елена Маврова

ЧЛЕНОВЕ: Стилияна Григорова

Райна Мартинова като разгледа докладваното от съдия Мартинова частно гражданско дело № 12882 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „А.Т.Е.Г.“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20207850400132 по описа на ЧСИ Л.М.срещу Постановление от 17.09.2020 г., с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство и е оставено без уважение искане за изменение на определените разноски.

Жалбоподателят поддържа, че действията на съдебния изпълнител са неправилни, тъй като вземането, предмет на изпълнението било погасено преди образуването му. Изложени са съображения за недължимост на сумата от 6,40 лева – разноски по издаване на изпълнителен лист, както и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Взискателят в производството „Б.С.М.“ ЕООД чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като не е настъпило основание за прекратяване на производството по изпълнителното дело. Поддържа, че жалбата в частта, с която се обжалват разноските в изпълнението е неоснователна.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Л.М.е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20207850400132 по описа на ЧСИ Л.М.е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 24.07.2019 г. по гр.д. № 39867/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 157 състав, с който „А.Т.Е.Г.“ АД е осъдено да заплати на адвокат К.И.Б.на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата сумата от 21,64 лева – адвокатско възнаграждение. Взискателят „Б.С.М.“ ЕООД е представил Договор за цесия от 29.05.2020 г., по силата на който е придобил вземането, предмет на изпълнителния лист, за който са представени доказателства, че длъжникът „А.Т.Е.Г.“ АД е уведомен.

С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е посочил изпълнителните способи. Представен е и договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и Адвокатско дружество Си Консулт, с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което е платено на 18.08.2020 г.

На 25.08.2020 г. на длъжника „А.Т.Е.Г.“ АД е връчена покана за доброволно изпълнение, като в нея е посочено, че задължението е 626,21 лева, от които 5,91 лева – неолихвяеми вземания, 21,64 лева – присъдени разноски, 403 лева разноски в изпълнителното производство в полза на взискателите, както и разноски в размер на 195,66 лева по ТТРЗЧСИ.

С молба от 27.08.2020 г. длъжникът е направил искане изпълнителното производство да бъде прекратено, тъй като преди образуването му е извършил плащане на дължимата сума, за което е представил доказателства. При условията на евентуалност е направил искане да бъде намалено адвокатското възнаграждение до минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

С обжалваното постановление от 17.09.2020 г. съдебният изпълнител не е приел за погасено задължението от 5,91 лева, както и таксите в изпълнителното производство, поради което отказва да прекрати изпълнителното производство.

Оставя и без уважение направеното искане да бъде намалено адвокатското възнаграждение.

Съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Предмет на обжалване в настоящото производство е постановление на частния съдебен изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.д. № 20207850400132 по описа на

ЧСИ Л.М.и в този смисъл и доколкото жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, то тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

В чл. 433, ал. 1, т.1-8 от ГПК са предвидени основанията, при настъпването на които изпълнителното производство се прекратява.

Съгласно чл. 433, ал.

1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

От представените в изпълнителното производство доказателства, идентични с тези, представени и с частната жалба се установява, че на 06.07.2020 г. длъжникът „А.Т.Е.Г.“ АД е внесъл по сметка на „Б.С.М. ЕООД сумата от 21,64 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно решение № 379833/05.04.2018 г. по гр.д. № 39867/2017 г. на СРС, 157 състав, което е прехвърлено на „Б.С.М.“ ЕООД от адв. Красимира Билева.

Следователно и доколкото длъжникът „А.Т.Е.Г.“ АД е изпълнил задължението си преди издаване на изпълнителен лист и образуване на изпълнително производство, не е станал повод за завеждане на делото и в този смисъл не дължи заплащане на направените от взискателя разноски по изпълнението – такси и адвокатско възнаграждение.

Следователно, неправилно частният съдебен изпълнител е приел, че вземането, предмет на принудителното изпълнение не е погасено чрез плащане и не е прекратил изпълнителното производство.

Съдът не дължи произнасяне по направеното искане за намаляване на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение, тъй като то е направено при условията на евентуалност – ако не се уважи жалбата в частта относно отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 1381/21.10.2020 г. на „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. „*********– длъжник по изпълнението, Постановление от 17.09.2020 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20207850400132 по описа на ЧСИ Л.М., на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК като

УКАЗВА на ЧСИ Л.М., че на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да постанови прекратяване на изпълнително дело № 20207850400132 съобразно изложените в настоящото определение мотиви.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.