Решение № 931 от 31.07.2020, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р E Ш Е Н И

Е

№

31.07.2020 г. гр.Стара Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

Секретар: НИНА

КЪНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА гражданско дело № 4414 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД, и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.92, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Теленор България”

ЕАД твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение против длъжника А.С. Б. по ч. гр. д. № 2111/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Тъй като същият не бил открит на известните по делото адреси и съобщението до него било приложено на основание чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът предявява настоящите искове за установяване на вземанията му по заповедта.

Твърди следните обстоятелства, от които произтичат вземанията му:

Между ответника и „Теленор

България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) бил сключен договор за мобилни услуги № ********* от 01.06.2017 г., за мобилен номер *** и мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2016 Gold.

Ответникът не изпълнил свои парични задължения по горепосочения договор, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. юли 2017 г. - м. ноември 2017 г., както следва по:

- Фактура №

**********/05.07.2017 г., издадена за отчетния период на потребление 05.06.2017 г. – 04.07.2017 г. и включваща следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 25,82 лв., други такси (-25,82), както и ползвани услуги 117,47 лв. (Кратки текстови съобщения (SMS) 0,38 лв., Роуминг таксуване (общо) 117,09 лв.), в общ размер на 117,47 лв. без ДДС - 140,96 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата била 140,96 лв., като след приспадане на 10,40 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата била 130,56 лв.

- Фактура № **********/05.08.2017 г., издадена за отчетния период 05.07.2017 г. – 04.08.2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 25,82 лв., както и ползвани услуги 0,02 лв.

(Разговори към „Грижа за клиента“ 0,02лв.), в общ размер на 25,84 лв. без ДДС - 31,01 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата била 31,01 лв.

- Фактура №

**********/05.09.2017 г., издадена за отчетния период 05.08.2017 г. – 04.09.2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 25,82 лв., както и ползвани услуги 0,02 лв. (Разговори към „Грижа за клиента“ 0,02 лв.), в общ размер на 25,84 лв. без ДДС - 31,01 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата била 31,01 лв.

След предсрочното прекратяване на договорите между „Теленор България“ ЕАД и А.С.Б. по негова вина поради изпадането му в забава, на потребителя била издадена фактура № **********/05.11.2017 г., която включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги чрез процесния номер ********** в размер на 528,42 лв. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ********** били уредени в т.11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 01.06.2017 г. Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно (за номер ********** - преди 01.06.2019 г.) прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му.Ищецът твърди, че претендира заплащане само на част от горепосочената неустойка, а именно на сумата от 77,49 лв.

Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 2111/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, против длъжника – ответника А.С.Б., в общ размер на 270,07 лв. (двеста и седемдесет лева и седем стотинки) по договор за мобилни услуги № ********* от 01.06.2017 г., която сума представлява сбор от сумата 192,58 лева – за предоставени мобилни услуги съгласно данъчни фактури № **********/05.07.2017 г., № **********/05.08.2017 г., № **********/05.09.2017 г. и сумата 77.49 лева – частично претендирана неустойка за предсрочно погасяване на горепосочения договор съгласно данъчна фактура № **********/05.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 270,07 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на ответника А.С.Б. - адв. М. е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва ответникът да е подписвал договор за мобилни услуги № ********* от 01.06.2017 год. Оспорва автентичността на авторството /подписа положен в процесният договор/. Алтернативно счита, че вземането било погасено по давност.

В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което доразвива изложените в исковата молба доводи за основателност на исковите претенции.

В съдебно заседание, особеният представител на ответника, оспорва исковете по изложените в отговора съображения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2111/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „Теленор България” ЕАД срещу А.С.Б. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 270,07 лева, представляваща неизплатени задължения по договор за мобилни услуги № ********* от 01.06.2017 г., съгласно данъчни фактури № **********/05.07.2017 г., № **********/05.08.2017 г., № **********/05.09.2017 г. и № **********/05.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 17.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането и за разноските по заповедното производство – 25 лева за ДТ и 360 лева – за адвокатско възнаграждение. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Видно от представения по делото договор за мобилни услуги № ********* от 01.06.2017 г., ведно с приложение към него, сключен между „Теленор България” ЕАД и ответника А.С.Б., страните са уговорили предоставяне на мобилни телефонни услуги по абонаментен план Тотал 30,99, за мобилен номер **********, за срок от 24 месеца.

По делото са представени следните данъчни фактури, издадени от ищеца, с получател ответника:

- данъчна фактура № **********/05.07.2017 г., издадена за отчетен период на потребление 05.06.2017 г. – 04.07.2017 г за мобилен номер **********, в която са начислени месечна абонаментна такса 25,82 лв., други такси (-25,82), както и ползвани услуги 117,47 лв. (Кратки текстови съобщения (SMS) 0,38 лв., Роуминг таксуване (общо) 117,09 лв.), в общ размер на 117,47 лв. без ДДС, т.е. 140,96 лв. с вкл. ДДС, от която след приспадане на 10,40 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата е 130,56 лв.

- данъчна фактура № **********/05.08.2017 г., издадена за отчетния период 05.07.2017 г. – 04.08.2017 г. за мобилен номер **********, в която са начислени месечна абонаментна такса 25,82 лв., както и ползвани услуги 0,02 лв. (Разговори към „Грижа за клиента“ 0,02лв.), в общ размер на 25,84 лв. без ДДС, т.е. 31,01 лв. с вкл. ДДС.

- данъчна фактура № **********/05.09.2017 г., издадена за отчетния период 05.08.2017 г. – 04.09.2017 г. за мобилен номер **********, в която са начислени месечна абонаментна такса 25,82 лв., както и ползвани услуги 0,02 лв. (Разговори към „Грижа за клиента“ 0,02 лв.), в общ размер на 25,84 лв. без ДДС, т.е. 31,01 лв. с вкл. ДДС.

- данъчна фактура № **********/05.11.2017 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 528,42 лв.

По искане на особения представител на ответника с протоколно определение от 04.06.2020г. съдът е открил производство по чл. 193 ГПК по оспорване на автентичността на договора за мобилни услуги и приложенията към него досежно поставените подписи от името на ответника като потребител.

Видно от заключението на съдебно – почерковата експертиза 12/2020г., неоспорено от страните и прието от съда като пълно, ясно и компетентно изготвено, ръкописните подписи, положени от името на А.С.Б. в договор за мобилни услуги от 01.06.2017г., Приложение – ценова листа и декларация – съгласие, са изпълнени от А.С.Б., ръкописнията текст „А.С.Б.“, положен в договор за мобилни услуги от 01.06.2017г. е изпълнен от А.С.Б..

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.

От представените по делото договор за мобилни услуги, ведно с приложенията към него, подписани от ответника (видно от заключението на СПЕ) се установява възникналото облигационно правоотношение между старните. Така че неоснователни се явяват възраженията на особения представител на ответника за противното. Съдът приема, че представените справки (извлечения) за потребление на процесния мобилен номер за процесните периоди от време и издадените въз основа на тях три броя данъчни фактури (данъчни фактури №

**********/05.07.2017 г., № **********/05.08.2017 г., № **********/05.09.2017 г.) макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени. Още повече, че две от общо трите фактури - са издадени само за дължимите от ответника месечни абонаментни такси +0,002 лв. за услуги.

Ответникът не е представил доказателства за заплащането на претендираните цени по горепосочените три броя данъчни фактури на обща стойност 192,58 лева за ползваните от него мобилни услуги (негова е доказателствената тежест), поради което съдът приема за установено съществуването на вземането на ищеца в този размер. Неоснователно е възражението на особения представител на ответника за погасяване на това задължение по давност. В случая е приложима тригодишната давност по чл. 111, б „в“ ЗЗД и тя не е изтекла към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 17.04.2019г.. Съгласно чл. 115, б „ж“ ЗЗД давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането.

Ищецът наред с неплатената главница, претендира в настоящото производство и и сумата 77.49 лева – частично претендирана неустойка за предсрочно погасяване на горепосочения договор съгласно данъчна фактура № **********/05.11.2017 г., в която е начислена неустойка в размер на 528,42 лв.

Съгласно сключения между страните договор при прекратяване на договора през първоначалния срок на същия по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойки в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всеки номер до края на срока на договора.

По настоящото дело не са представени никакви доказателства изявлението на ищеца за прекратяване на договора да е достигнало до ответника, откъдето следва неоснователността на претенцията за заплащане на неустойка.

Разпечатката съдържа 46 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7af34a00-4887-4a98-aad2-dffad177e801