Определение № 474 от 28.12.2023, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 474 гр. Смолян, 28.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20235400500519 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413,ал. 2 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от „А1 България” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „К.” № 1, ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М., депозирана чрез пълномощника юрисконсулт М.Й., против разпореждане № 367 от 10Л1.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 198/2023 г. по описа на PC Чепеларе, в частта му, с която се отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „А1 България“ ЕАД за сумите 110.81 лв. - общ размер неустойки по същество за предсрочно прекратяване на договор М****664, както и мораторна лихва върху тях в размер на 9.27 лв. Развива оплакване, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. Претендира се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който въззивният съд разпореди издаването на заповед за изпълнение за това вземане. Претендира присъждане на разноски.

Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.

Окръжният съд като провери атакуваното разпореждане, след преценка на оплакванията в частната жалба и като взе предвид доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред районен съд се е развило по реда на чл. 410 ГПК. Съдът е сезиран със заявление на „А1 България” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК за сумата 110.81 лв. ,представляваща общ размер неустойки по същество за предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги и устройство за 1 изплащане, предоставени със системен номер М****664, като част от рамков договор, идентифициран с уникален рамков договор 504485189, поради прекратяване договор по вина на абоната, както и за мораторна лихва върху тях представляваща разликата над уважената претенция сума в размер на 46.38 леда до претендираните 55.65лева, или сума в размер на 9.27 лв., както и разноските по делото, срещу длъжника Н. А. Т..

Заявителят е посочил, че вземането му произтича от сключен между „А1 България“ ЕАД – гр. Смолян срещу Н. А. Т. от с.З. договор за електронни съобщителни услуги и устройство за изплащане, предоставени със системен номер М****664, като част от рамков договор, идентифициран с уникален рамков договор 504485189, поради прекратяване договор по вина на абоната.

Договорът бил прекратен едностранно от мобилния оператор поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54. 12 от Общите условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД, в случай, че забавата продължи повече от 124 дена, съгласно които договорът на абоната се считал за прекратен едностранно от страна на А1. Неустойката прекратяване договора по вина на абоната и е сума в общ размер 110.81 лв. е поради

С обжалваното разпореждане съдът е приел, че съгласно чл. 87 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД предупреждението за разваляне на писмени договори, какъвто е процесният, следва да се направи писмено,поради което договорната клауза, с която се предвижда автоматично прекратяване на договора е в противоречие с императивна разпоредба на закона. Нито в заявлението, нито в уточнителната молба се твърди заявителят да е отправил до потребителя писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договора суми. Липсата на надлежно прекратяване на договора според решаващия районен съд препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя поради прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок. Прието е също така, че клаузата в Общите условия, предвиждаща възможност за доставчика едностранно да прекрати договор с потребител, който не е платил дължими от него суми е и неравноправна. За разлика от договорната клауза, според която за прекратяване на договора от потребителя е необходимо той да изпрати до доставчика едномесечно писмено предизвестие, в клаузата за предсрочно прекратяване в случай на забава на плащането на дължими суми от абоната/потребителя, продължило повече от 124 дни, не е предвидено изискване за предизвестие за едностранно прекратяване на договора от доставчика. На следващо място е прието, че заявителят не е отстранил в срок всички констатирани и подробно указани му от съда нередовности на заявлението, като не е посочил от кога е започнал да тече срокът от 124 дни, през който е продължила забавата на плащане на дължимите суми и на кои дължими суми, тъй като в молбата от 09.11.2023 г. се твърди, че договорът е прекратен на дата 18.12.2022 г., но не се посочва от кога е започнало да тече неизпълнението, продължило повече от 124 дни и за кои дължими суми, за да се прецени изтичането на 124 дни забава, явяващо се предпоставка за 2 едностранно прекратяване на договора посочените договорни неустойки излизат извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като още към момента на сключване на процесния договор за мобилни услуги създават възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави и обуславящо нищожността им на това основание по чл. 26 ал. 1 пр. 3 и ал. 4 ЗЗД. Поради това е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за същите, не може да бъде уважено, а заявлението за издаването й следва да бъде отхвърлено на основание чл.411 ал.

2 т.1, 2 и 3 ГПК.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, в съответствие с изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК и разпоредбите на закона, към които той препраща и е допустима, т. к. е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 1 т. 2 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на добрите нрави.

Настоящата въззивна инстанция приема, че РС Чепеларе правилно е отказал да издаде заповед за изпълнение в полза на "А1 България" ЕАД за претендираното вземане за неустойка и мораторна лихва над уважения до претендирания размер за сумата 9.27 лева.

За да бъде уважено искането за издаване за на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 и 3, и чл. 128 т. 1, и т. 2 от ГПК, да не противоречи на закони или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България, съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК.

Чепеларският районен съд е оставил без движение заявлението и е дал конкретни указания за отстраняването им, които заявителят не отстранил с депозираната уточнителна молба. В нея се посочва, че сумата от 110.81 лв. претендирана като начислени неустойки е формирана от три неустойки - договор с партиден номер М****664 за услуга 359882048984 е начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси (14.16 лв. месечно) без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 42.48лв. Дължимата мораторна лихва е в размер на 3.55лв. за период на забава 19.12.2022г. 16.10.2023г. По договор с партиден номер М****664 за услуга 359882048984 е начислена неустойка, представляваща отстъпка от цена на закупено крайно устройство Handset Samsung Gal А32 5G Blue+HF TTEC, по която неплатената сума е в размер на 24.84лв.

(използваната отстъпка от закупено крайно устройство е в размер на 59.85 лв.) Дължимата мораторна лихва е в размер на 2.08лв. за период на забава 19.12.2022г. - 16.10.2023г. По договор с партиден номер М****664 за услуга 359882048984 е начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер (5.17 3 лв. месечно), по която неплатената сума е в размер на 43.49лв. Дължимата мораторна лихва е в размер на 3.64лв. за период на забава 19.12.2022г. - 16.10.2023г. Сочи се, че претендираните неустойки са компенсаторни и не са начислени за определен период, начислени са за прекратяването на рамковия договор в частта му за услугите по партида № М****664. Договорът е прекратен едностранно по вина на потребителя на основание чл.

54.12 от ОУ, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) дена, но няма твърдения и данни за уведомяване на абоната за предсрочното едностранно прекратяване на договора, което по своята същност е разваляне, както и покана за връщане на закупените устройства.

Липсва в текста на договора между страните, а и в Общите условия, определяне на начина на уведомяване на абоната при прекратяване на договора. Заявителят се е позовал на едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги на дата 18.12.22 г. само по силата на чл. 54 т. 12 от ОУ и не е посочено включително и след доуточнителната молба от кога започва да тече неизпълнението, продължило повече от 124 дни. Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.

Не са изпълнени указанията на заповедния съд по чл. 129 от ГПК и жалбоподателят нито твърди, нито е посочил кога и по какъв ред е уведомил абоната за прекратяването на договорните отношения съгласно разпоредбата на чл. 87 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД. Касае се за писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма, което да е достигнало до другата страна. Според настоящия състав с оглед непосочване на данните относно връчване на съобщение до абоната за предсрочното прекратяване на договора от заявителя, както и липсата на конкретизация откога започват да текат 124 дни забава на плащането, при условията на чл. 411 ал. 2 т. 1 от ГПК заявлението само на това основание следва да бъде отхвърлено.

Освен това за да се издаде заявлението за сумата от 100.81лева, представляваща неустойка следва да са налице следните предпоставки - наличие на клауза за уговорена неустойка (договорна) и договорът е прекратен едностранно от доставчика на електронни/мобилни услуги.

Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. Понастоящем между страните е уговорена неустоечна клауза- т. 7.

1 от Приложение № 1 към договора. Там е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на абоната или по негова инициатива преди изтичане срока на ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане срока за ползване, като за физическите лица това е ограничено до размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси по стандартен абонамент. Допълнително се сочи, че абоната дължи на оператора и стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния 4 абонамент. За да обоснове правото си на неустойка, заявителят се позовава на клауза от ОУ (чл. 54. 12), даваща му право едностранно да прекрати процесния договор за мобилни услуги. Надлежното прекратяване на процесната договорна връзка е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на заявлението по чл. 92 ал. 1 ЗЗД. Това прекратяване се подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в договора е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87 ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесните договори са сключени в писмена форма, изявлението за прекратяването им също следва да са в такава форма и с тях следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По делото не се твърди и установява заявителят да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и доказателство, че длъжникът е уведомен за прекратяването на договора. Липсата на надлежно прекратяване на договорите препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и договора за лизинг на мобилното устройство преди изтичане на уговорения срок.