Определение № 449 от 30.04.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 449 гр. Габрово, 30.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20254200500245 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД, чрез юрк.

Ивета Тенева, против разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 164 от 06.03.2025 г., постановено по ЧГД № 340/2025 г., по описа на Районен съд - Габрово, в частта в която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл. 410 от ГПК против длъжника Д. С. С. с ЕГН ********** от с. Ч., обл. Габрово за неплатено договорно възнаграждение в размер на 54,58 лв., дължимо за периода 01.03.2024 г. до 01.09.2024 г.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е преценявал валидността на договора. Посочва се, че заповедният съд неправилно е отчел разпоредбата на чл.

145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е отхвърлил заявлението в частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение за законна лихва за забава, тъй като искането на дружеството за присъждане на законна лихва за забава не представлява и не произтича от неравноправна клауза на договора и същото не противоречи на закона и добрите нрави. Моли се, да се отмени разпореждането и да се постанови да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно обжалваните вземания за договорно възнаграждение.

1

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено от „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България" № 49, бл. 53Е, вх. В, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Д. С. С. с ЕГН ********** от с. Ч., обл. Габрово за следните суми: сумата 400,00 лева – неплатена главница, ведно със законната лихва от 27.02.2025 г. /датата на получаване на заявлението в съда/ до изплащане на вземането; сумата 54,58 лева – неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.03.2024 г. до 01.09.2024 г.; сумата 180,00 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 01.09.2024 г.; сумата 140,00 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо да 01.09.2024 г.; сумата 200,00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за заплащане на вноска по договора за кредит, начислени на 06.06.2024 г.; сумата 45,07 лева – лихва за забава от 02.03.2024 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 01.09.2024 г.; сумата 34,24 лева – законна лихва, дължима от 01.09.2024 г.

- датата на изтичане на погасителния план до 26.02.2025 г.; както и разноски: 25 лв. държавна такса; 180.00 лв.- юрисконсултско възнаграждение и 80.00 лв. подготовка на документи. Вземането произтича от договор за потребителски кредит № 40023160497 от 29.01.2024 г.

Първоинстанционният съд е приел, че отразеният ГПР в договора е изчислен в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Отразяването в договора на значително по-нисък размер на ГПР противоречи на изискването за добросъвестност и представлява нелоялна търговска практика, а договорът е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК и длъжникът, съгласно чл. 23 от ЗПК, дължи само чистата стойност на кредита.

Постановеният отказ в обжалваната част е правилен и законосъобразен.

Въззивният съд констатира, че договорът, на който заявителят основава правата си досежно процесните вземания е недействителен, тъй като ГПР надхвърля максимално допустимия размер съгласно императивната норма на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ са нищожни, тъй като не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а са такси по усвояването и 2 управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира, предвид императивната забрана на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, и същите са на стойност почти равна на тази на предоставените заемни средства, поради което посочения в договора ГПР от 47,14 % не е действителния. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сД., което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост по смисъла на чл. 22 от ЗПК. В случая, в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Горното е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита.

Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, т.е. единствено главницата и не се дължат лихви и други разходи по кредита.

Поради изложеното първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен в обжалваната част и следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 164 от 06.03.2025 г., постановено по ЧГД № 340/2025 г., по описа на Районен съд - Габрово, в частта в която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя „Профи Кредит България" ЕООД заявление по чл. 410 от ГПК против длъжника Д. С. С. с ЕГН ********** от с. Ч., обл. Габрово за сумите: сумата 54,58 лева – неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.03.2024 г. до 01.09.2024 г.; сумата 180,00 лева – неплатено възнаграждение за 3 закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 01.09.2024 г.; сумата 140,00 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо да 01.09.2024 г.; сумата 200,00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за заплащане на вноска по договора за кредит, начислени на 06.06.2024 г.; сумата 45,07 лева – лихва за забава от 02.03.2024 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 01.09.2024 г.; сумата 34,24 лева – законна лихва, дължима от 01.09.2024 г. - датата на изтичане на погасителния план до 26.02.2025 г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4