Решение № 895 от 05.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 895 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000502607 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С решение № 261643 от 16.05.2022 г., постановено по гр. д № 4638 по опис на СГС за 2021 г. първоинстанционният съд е приел за установено по предявен иск с пр. основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, че съществува изискуемо парично вземане в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК 831919536 против солидарния длъжник В. А. К. с ЕГН ********** , произтичащо от сключен договор за револвиращ кредит № 0037/236/14072016 от 14.07.2016 г. за следните суми:

65 659.34 лева, просрочена главница, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 18.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;

824.89 лева - договорна лихва, дължима за периода 21.10.2018 г. 14.12.2018 г.;

3163.39 лева - лихва за периода 16.10.2018 г. - 17.06.2019 г. ;

2231.18 лева - наказателна лихва за периода 16.10.2018 г. - 17.06.2019 г. , за което вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 28.06.2019 г. по ч. гр. д. № 34628/2019 г. по опис на СРС 1

- 28 ми състав.

Със същото решение е осъдил В. А. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК 831919536 сумата от 3363.98 лева, представляващи разноски в производството по ч. гр. д. № 34628/2019 г. по опис на СРС и сумата от 5256.17 лева, разноски в производството по предявения установителен иск, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Въззивното производство е образувано възоснова на възизвна жалба с вх.

Рег. № 291786 от 16.06.2022г., подадена от ответника, а именно В. А. К. с ЕГН **********.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, като се изтъква, че съдът не е разгледал правоизключващо възражение на ответника спрямо твърдението на Банката – ищец, че ответникът е солидарен длъжник.

Въззивният жалбоподател счита, че съда не е изследвал действителната воля на страните по договора и е представил своето виждане за същността на поетото задължение. Счита, че понятията поръчител и солидарен длъжник имат различна правна природа, която не е отчетена в обжалваното решение.

Изразява становището, че има качеството на поръчител, спрямо който са предявени искове, след като е изтекъл срока по чл. 147 от ЗЗД. Счита, че след като са погасени вземанията срещу длъжника, то те са погасени и спрямо поръчителите.

Това правоизключващо възражение, обосновава с твърдението, че не предявените в производството по несъстоятелност вземания и не упражнените права се погасяват. Посочва, че на 15.06.2020г. ВИП ТРАНС 2012” ЕООД е обявено в несъстоятелност, като е указано на кредиторите, че в едногодишен срок могат да внесат първоначалните разноски.

На 08.07.2021 г. на основание чл. 623, ал.4 от ТЗ, производството е прекратено и “ВИП ТРАНС 2012” ЕООД е заличено от Търговския регистър, поради което и в съответствие с ТР № 2/2018г. по т. д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС съдът е следвало да приеме, че вземанията са погасени, както са погасени и всички обезпечения по тях, както и поръчителството.

Моли за отмяна на решението като неправилно и необосновано.

Претендира за постановяване на въззивен съдебен акт по, с който установителните искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира да му бъдат присъдени разноски, в това число и адв. възнаграждение, по представен списък по чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание, въззивната жалба и 2 претенцията за разноски се поддържат писмено, чрез пр. представител.

В писмен отговор с вх. Рег. 284059 от 22.08.2023г. ищецът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК 831919536, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, както качеството „солидарен длъжник“ на ответника, така и отговорността му за поетия дълг, на основание чл. 121-127 от ЗЗД. Моли въззивния съд, да потвърди обжалваното решение.

Настоящият въззивнен съд, съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, приема, че обжалваното решение е изцяло валидно и допустимо, а по въпросите за неговата правилност и обоснованост, които са повдигнати с въззивната жалба намира следното:

Пред въззивния съд, не са спорни следните факти от значение за постановяване на съдебен акт по същество:

На 18.06.2019 г. „Уникредит Булбанк“ АД е подало пред СРС, заявление по чл. 417 от ГПК, с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

В заявлението като длъжници са посочени „ВИП ТРАНС2012“ ЕООД с ЕИК 202030097 в качеството на кредитополучател и В. А. К. в качеството на солидарен длъжник.

Съдът е уважил заявлението и е разпоредил издаване на изпълнителен лист. Заповедта е идентифицирана само с дата на издаване - 28.06.2019 г. В съдържанието на заповедта, юридическото и физическото лице са посочени като длъжници. Банката е уведомена за издадената заповед на 22.07.2019 г.

Физическото лице не е уведомено. На него е връчена покана за доброволно изпълнение № 3953 от 08.02.2021г. по изпълнително дело № 903/2019 г. Пред съдебния изпълнител кредитора е представил изпълнителен лист от 28.06.2019 г. , който е издаден срещу Банката и Физическото лице, сако солидарни длъжници. Възражение срещу заповедта за изпълнение е подадена от физическото лице, което в текста посочва, че не дължи посочените в заповедта суми и претендира разноски.

На заявителя е указано правото да установи вземането си по исков ред.

Заявителят е предявил установителен иск за вземанията по извъдената заповед и възоснова на нея изпълнителен лист само срещу физическото лице, а именно В. А. К.. В исковата молба е посочил, че вземането произтича от неизпълнение на Договор за банков револвиращ кредит № 0037/236/14.07.2016 г., по силата на банката е отпуснала търговското дружество кредит в размер на 70 000 лв. с краен срок на издължаване 3

14.07.2017 г., а страна по този договор и в качеството му на солидарен длъжник е и ответника В. А. К..

Ответникът В. А. К. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че след като писмено страните са предоговаряли срока на договора, по крайният срок за погасяване на главницата е продължен до 14.12.2018 г. Междувременно търговското дружество е влязло е обявено в несъстоятелност, от 25.06.2020 г.

Основното възражение на ответника е, че има качеството на поръчител.

Счита, че съда следва да тълкува понятието солидален длъжник употребено в договора като има предвид, че всеки поръчител е солидарен длъжник. Счита, че за качеството на ответника в отношенията по договора за банков кредит следва да се изхожда от факта, кой от двамата е получил дадената в заем парична сума и кой само се е задължил да я върне солидарно с кредитополучателя. Счита, че отговорността му е обезпечителна, а не пряка и като такава е погасена след изтичане на шест месечния срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Счита, че след като вземането на Банката не е предявено в производството по несъстоятелност на търговското дружество – длъжник, то същото е погасено.

Първоинстанционният съд е установил наличието на Договор за банков револвиращ кредит № 0037/236/14072016/ от 14.07.2016 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД в качеството ми на кредитодател и „Вип Транс 2012“ ЕООД в качеството му на кредитополучател. Констатирал е, че в този договор ответникът В. А. К. е посочен като солидарен длъжник.

Констатациите относно размерите на кредита, начина на връщане и др. не са спорни пред въззивната инстанция. От значение за спора пред въззивния съд е факта, кой от двамата – кредитополучателя или солидарни длъжник е усвоил банковия кредит. Съгласно уговорката в т. 10.3.1 кредитът се усвоява чрез разплащателната сметка на кредитополучателя „Вип Транс 2012“ ЕООД в установения по т. 6 срок за това, а именно - 13.07.2017 г.. Според т. 12 и т.

12.1. кредитополучателя „Вип Транс 2012“ ЕООД издължава предоставения кредит съгласно подписан от двете страни План за погасяване в срока по т.7, като кредитополучателят осигурява по сметките си необходимите средства за погасяване на задълженията по кредита. С т.16.3. от договора, страните са уговорили, че с подписване на договора кредитополучателят и солидарният длъжник декларират, че са право и дееспособни да сключват, обезпечават и изпълняват договора в качеството си на главен и солидарен длъжник.

4

Солидарният длъжник, на основание чл. 101 ЗЗД и при условията на чл.

121 - чл. 127 ЗЗД, встъпва в изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора и се задължава да отговаря солидарно с него в качеството си на солидарен длъжник за изпълнение на задълженията на кредитополучателя за погасяване на кредита, включително лихви, такси, комисионни и разноски съгласно договорените условия и до окончателното погасяване на всички дължими суми по договора. Вземанията на кредитора по отношение на кредитополучателя и солидарния длъжник, съгласно посочената клауза са неделими и се събират изцяло от всеки един от тях, съответно от правоприемниците им, и от всички заедно при условията на солидарност, като всеки отговаря за изпълнение на цялото задължение по договора.

Договорът е подписан от управителя на търговското дружество кредитополучател „Вип Транс 2012“ ЕООД - В. А. К. и от солидарния длъжник - В. А. К..

С последвали анекси - общо 6 броя, всички представени и приети като писмени доказателства по делото, е променян срока за ползване и погасяване на кредита. С Решение № 890 от 25.06.2020 г., постановено по т.д.№ 1963 по описа за 2019 г. на СГС, TO, VI- 1 състав, е постановено, че дружеството кредитополучател - „Вип Транс 2012“ ЕООД, ЕИК 202030097, е обявено в несъстоятелност, като е определена начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017 г.

С цитирания съдебен акт, производството по делото е спряно.

С влязло в сила на 17.07.2021 г. (видно от поставения правоъгълен печат в долния десен ъгъл ) Решение № 261083 от 08.07.2021 г., постановено по т.д.

№1963/2019 г. по описа на СГС, TO, VI- 1 състав, дружеството „Вип Транс 2012“ ЕООД - в несъстоятелност, е заличено.

На 14.07.2016 г. по сметка с IBAN ********** при ищцовата банка и титуляр „Вип Транс 2012“ ЕООД, е кредитирана със сума в размер на 70 000 лева, с основание „усвояване на кредит“.

Възоснова на тези факти, предвид възраженията на ответника, настоящият въззивен съд приема следното:

Солидарните задължения възникват по силата на закона или по силата на договор. Вярно е, че всеки поръчител е солидарен длъжник, защото в това е смисъла на договора за поръчителството, на не всеки солидарен длъжник е поръчител.

В процесния договор, в качеството на кредитополучател е посочено

5 търговското дружество. То е усвоило по своя сметка сумата, предоставена в заем. Физическото лице е поело солидарно задължение за връщане на кредита, т.е. това задължение не зависи от факта, дали фактически е ползвало кредита или той е изплатен на търговското дружество.

Отношенията между търговското дружество и физическото лице по повод паричната сума, която банката предоставя в заем, не се отразяват на отношенията между всеки от солидарните длъжници от една страна и банката от друга страна.

Ако договорът за кредит е сключен с повече от един длъжник и е уговорена солидарност на задължението за връщане, всеки от длъжниците е задължен на свое основание да върне кредита и не може да се ползва от възраженията, които ползват другия. В тази хипотеза е постановено първоинстанционното съдебно решение.

Според въззивния жалбоподател, от съдържанието на договора се установява, че изявленията на физическото лице са декларативни, а не конститутивни, т.е., волята му не е била да се задължава по кредита като солидарен длъжник, а като поръчител на юридическото лице. За да бъде изведена верността на тези твърдения, съответно основателността на възраженията е необходимо тълкуване, по отделно във всяка клауза и в контекста на целия договор. Видно то титулната част на договора, този договор сочи като кредитополучател едно лице именно търговското дружество. Солидарните длъжници и обезпечителните са наречени „трети задължени лица“. Като такъв е посочен В. А. К.. В предмета на договора се сочи, че се кредита се предоставя на кредитополучателя, при солидарната отговорност на третите задължени лица.