Определение № 447 от 28.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 447 гр. Кюстендил, 28.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500331 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279 от ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, действащ чрез пълномощник адв. Р. Ц. от САК, насочена против Определение № 700 от 05.06.2025 г., постановено по гр.д. № 2305/2024 г. по описа на ДнРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение в частта относно разноските на Решение с № 224 от 24.04.2025 г., постановено по същото дело.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че доколкото плащането на дължимата сумата е сторено след депозиране на установителния иск по реда на чл. 422 ГПК, длъжникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и следва да понесе сторените по него разноски. Искането е обжалваното определение да бъде отменено, като сторените пред първата инстанция разноски за държани такси и адвокатско възнаграждение, бъдат възложени в тежест на ответника. Претендира се присъждане на разноски за настоящето производство.

Ответникът по частната жалба Н. Й. я оспорва като неоснователна.

Счита, че отговорността за разноските е функция от изхода на спора, който в конкретния случай е завършил с отхвърляне на исковата претенция, поради плащане на дължимите суми. Сочи, че не е налице кумулативно предвидената в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК предпоставка, а именно признание на иска. Твърди, че още с възражението по заповедта за изпълнение е заявил факта на погасяване на дълга. При условията на евентуалност, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК прави възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение.

1

Кюстендилският окръжен съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от лице, което има право на жалба и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав на въззивния съд намира частната жалба за основателна по следните съображения:

В настоящия случай „Електрохолд Продажби“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като срещу издадената на 05.07.2024 г. заповед Н. Г. Й. е депозирал в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение, поради което и настоящият жалбоподател е предявил иск по чл.

422 ГПК за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата от 1864,69 лева, представляваща непогасени вземания по фактури, издадени за доставена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 17.01.2024 г. до 17.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й плащане, както и сумата от 63,41 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 12.03.2024 г. до 26.06.2024 г.

В хода на исковото производство, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е заявил недължимост на процесните суми, поради извършено плащане на същите. Към отговора са приложени: разписка с №0200023554309203 от 17.10.2024 г., удостоверяваща плащане в полза на ищеца „Електрохолд Продажби“ ЕАД на сумата от 1864,69 лева, както и разписка с № 0400023554313708 от 17.10.2024 г., удостоверяваща плащане в полза на ищеца на сумата от 67,29 лева.

Поради извършеното плащане, с решение № 224/24.04.2025 г. РСДупница е отхвърлил предявения иск, като е приел, че на ищеца не се следва присъждане на разноски.

По молба на ищеца, с обжалваното определение № 700 от 05.06.2025 г., ДнРС е отказал по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК да измени решението си в частта за разноските чрез присъждане на сторените по делото разноски посочени в представения списък по чл. 80 ГПК, а именно - за исковото производство: държавна такса в размер на 38.56 лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 591.37 лева с включен ДДС; и за заповедното производство: държавна такса в размер на 38.56 лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 240.00 лева с включен ДДС.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат в тежест на ищеца. Безпротиворечиво в практиката си (напр. - определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г., IV г.о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г., ІV г.о., определение № 2

688/02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г., I т. о., определение № 111/14.03.2016 г. по ч. гр. д. № 815/2016 г., III г. о., и др.), ВКС е приемал, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, когато в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и довели до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното спорно право, като например - извършено плащане на претендираната сума. Аналогично и в случаите, в които предявеният иск е отхвърлен поради извършено в хода на делото плащане на задължението, в практиката на ВКС не е имало колебания, че разноските за производството се възлагат в тежест на ответника. В същия смисъл е и Тълкувателно решение № 119/01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г. на ОСГК на ВС, в мотивите към което е прието, че в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен по причина, че след завеждането му ответникът доброволно е възстановил защитаваното с иска право или е изпълнил задължението си.

Въз основа на гореизложеното, неоснователно е възражението на ответника, че не е станал причина за предявяване на иска. Дължимите по заповедта за изпълнение суми не са били заплатени от ответника, поради което, като не е изпълнил задължението си, той е станал повод както за заповедното производство, така и за исковото такова след постъпилото от него възражение срещу заповедта за изпълнение на парично задължение. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че ответникът с поведението си е дал повод за предявяване на иска, а отхвърлянето на иска е извършено поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба - извършеното плащане на претендираните суми, поради което ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски за исковото производство - платени държавна такса и адвокатско възнаграждение с ДСС в общ размер на 629.93 лв., както и сумата от 278.56 лв. - разноски по ч.гр. д. № 1537/2024 г. по описа на Районен съд - Дупница.

Съгласно практиката на ВКС, искането по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото е недопустимо да се прави след постановяване на съдебното решение по делото - по реда и в срока по чл. 248 ГПК, а това искане следва да бъде направено от страната най - късно до последното заседание в съответната инстанция - при приключване на устните състезания, до който момент страните трябва да заявят претенции за присъждане на разноски и за представят списък по чл. 80 ГПК - в този смисъл определение № 22 от 27.01.2012 г. по т. д. № 682/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 137 от 26.02.2014 г. по ч. т. д. № 443/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 931 от 19.12.2014 г. по ч. т. д. № 2386/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 96 от 01.02.2019 г. по ч. т. д. № 2968/2018 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и др.

В конкретния случай, ответникът не е направил възражение по чл. 78, 3 ал. 5 ГПК относно размера на заплатеното адвокатско възнаграждение в първата инстанция и заповедното производство до даване ход на устните състезания в нея. Настоящият състав намира, че искането за намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на заплатените адвокатски възнаграждения, е направено за първи път в частната жалба, поради което е преклудирано. В производството по чл. 248 ГПК не могат да се правят нови искания, с които съдът не е бил сезиран преди това, след като делото е приключило с постановено решение и след даване ход на устните състезания, в който случай страните са могли своевременно да организират своята защита, вкл. относно разпределението на отговорността за разноските. Процедурата по чл. 248 ГПК служи за поправка на допуснати грешки от съда при присъждане на разноските, а не и за отстраняване на допуснати от страните пропуски във връзка със защитата им относно разноските по делото.

Предвид горното, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени.

С оглед изхода на настоящото частно производство, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и разноските за въззивната инстанция по образуваното частно производство в размер на 15 лв.

Така мотивиран, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 700 от 05.06.2025 г., постановено по гр. д. № 2305/2024 г. по описа на Районен съд - Дупница, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 224 от 24.04.2025 г., постановено по гр. д. № 2305/2024 г. по описа на РС-Дупница, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА Н. Г. Й., ЕГН **********, да заплати на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с ЕИК 175133827 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 629.93 лв. - разноски за производството по гр. д. № 2305/2024 г. по описа на Районен съд - Дупница, както и сума в размер на 278.56 лв. разноски по ч.гр. д. № 1537/2024 г. по описа на Районен съд-Дупница и 15 лв. за въззивното производство по частната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5