Решение № 48 от 27.04.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер година

27.04.2022 град

Кърджали

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Кърджалийският административен съд състав

На

30.03.2022 година

В публично заседание и следния състав:

Председател:

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР

АТАНАСОВ

АЙГЮЛ

ШЕФКИ и при участието на

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица

Георгиева от Окръжна прокуратура - Кърджали като разгледа докладваното от съдията

Виктор Атанасов

Кас. Адм. Нак. Дело номер

5 по описа за

2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, подадена чрез Н. А. К. - старши юрисконсулт в Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, със съдебен адрес ***, против Решение №20 от 23.11.2021 год. на Pайонен съд - Крумовград, постановено по АНД №69 по описа на съда за 2021 год., с което е отменено наказателно постановление №09-002639 от 05.08.2021 год., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.

Касаторът заявява в жалбата, че в установения от закона срок подава касационна жалба против посоченото решение, тъй като намира постановеното съдебно решение за неправилно и необосновано, като моли да бъде постановен съдебен акт, с който същото да бъде отменено. Излага подробни съображения, като сочи най-напред, че въззивната инстанция правилно приела за установена изложената в процесното наказателно постановление фактическа обстановка, но въз основа на безспорно установените по делото факти извела неправилен извод относно съществуващото трудово правоотношение между А.Ф.И. и работещия Ю. М. Х., с което мотивирала решението си за отмяна на наказателното постановление. Сочи, че от друга страна, решаващият състав на съда допуска, че установеното в процесните АУАН и наказателно постановление е извършено, но счита, че в случая се касае за договорни отношения между страните, които следва да се уреждат по ЗЗД, а не като трудови правоотношения. Според касатора, нарушението било установено по безспорен и несъмнен начин от обективна страна, което се доказва от всички разпитани по делото свидетели: служителите на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали по установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както и от разпитаните по делото свидетели на наказаното лице. Касаторът счита, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на актосъставителя относно факта, че Ю. М. Х. е полагал труд в контролирания обект на дата 13.04.2021 год. в полза и за сметка на А.Ф.И., т.к. от представените по делото доказателства - писмени и гласни, както и от съдържащите се в административнонаказателната преписка документи, се доказвало безспорно, че на датата 13.04.2021 год., в обекта, в полза и за сметка на А.Ф.И., е осъществяван труд от множество работници, наети от А.Ф.И., от които нито едно от работещите в обекта лица, в т.ч. и Ю. М. Х., не е полагало труд законосъобразно, по сключен предварително писмен трудов договор с А.Ф.И. - възложил и организирал работата в обекта. Сочи, че в подписаната от Ю. М. Х. декларация се сочат елементите от трудовото правоотношение между него и А.Ф.И.

- т.е. работникът на 13.04.2021 год. полагал труд срещу получено трудово възнаграждение, изплатено му от А.Ф.И. за работата, извършена в обекта и че в случая било неотносимо дали възложителят на работата е и собственик на обекта, в който са установени работещите. Твърди, че наказаното лице безспорно има качество на работодател спрямо установените на работа в обекта работещи, в т.ч. и Ю. М. Х., които на 13.04.2021 год. престират работна сила за сметка и в полза на А.Ф.И. Според касатора, решаващият съдебен състав омаловажава факта на липса на писмен трудов договор между А.Ф.И. и работниците в обекта, вкл. Ю. М. Х., с аргумент за извършвана от лицата работа по граждански договор, като счита, че страните заобикалят изискванията на закона, като сключват помежду си граждански, а не писмен трудов договор, от анализа на който граждански договор се установявало, че предмет на договора е престиране на работната сила на работника в обект на работодателя, с определено място на работа, както и с определен характер на работата, срещу което е изплатил на работника трудово възнаграждение. Сочи, че сключването на писмен трудов договор е строго формален акт, в предвидена от закона писмена форма/чл.62, ал.1 от КТ/ и в определен ред при постъпването на работа на работника/чл.61, ал.1 от КТ/, като твръди, че именно тези разпоредби са били нарушени от А.Ф.И., в качеството му на работодател, за което е съставен процесния АУАН и е издадено наказателното постановление.

На следващо място, според касатора установеното с АУАН административно нарушение, респективно издаденото въз основа на него НП, се потвърждавало по безспорен и категоричен начин от граждански договор от 07.04.2021 год., като твърди, че от анализа на същия се установява, че договорът не създавал задължения за работодателя, а създава задължения единствено за работника, което не кореспондирало с декларираните пред контролния орган в писмена декларация от работника Ю. М. Х. от 13.04.2021 год. данни за договорено месечно трудово възнаграждение, в размер *** лева, определено работно време и почивки, изпълняваната от лицето трудова функция и определеното му място на работа, които били основните елементи на съществуващото между работодателя А.Ф.И. и Ю. М. Х. трудово правоотношение. Счита, че в гражданския договор присъстват характерните елементи на едно съществуващо прикрито трудово правоотношение, а именно: работно място, работно време и трудово възнаграждение, в размер на 650 лева, при изпълнение на възложената му работа от А.Ф.И., т.е. задължение за престиране на труд /строителни работи/, без определен в гражданскиа договор срок на изпълнение и без договорен в договора конкретен резултат, който следва да бъде постигнат от Ю. М. Х., както и постоянност на извършваната от лицето трудова дейност, която работникът извършва през периода от 07.04.2021 год. до 07.05.2021 год.

Поради това касаторът счита, че извършеното от А.Ф.И. административно нарушение е именно на разпоредбата на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, което налагало при издаването на НП същият да бъде санкциониран въз основа на специалната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ, предвиждаща, че за нарушения на изискванията на чл.62, ал.1 от КТ, на работодател се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1500 лева до 15000 лева. Според касатгора, наведените доводи на решаващия съд към разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ били неотносими към настоящото производство, като сочи, че както в АУАН, така и в НП, издадено въз основа на него, както в описателната част, така и в частта, в която са визирани нарушените законови разпоредби, било посочено, че Ю. М. Х. е осъществявал трудова дейност без сключен между работника и работодателя А.Ф.И. писмен трудов договор, с което бил нарушен чл.62, ал.1 от КТ, като в обстоятелствената част, заедно с текста на разпоредбата на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, била направена връзка с текста на горепосочената разпоредба на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, визираща реда, времевия момент, в който следва да бъде сключен трудовият договор, направено с цел по-пълното описание на извършеното нарушение, както и с идеята нарушителят да разбере съдържанието и смисъла на нарушената законова разпоредба.

Предвид гореизложеното, с касационната жалба касаторът моли да бъде отменено обжалваното Решение №20 от 23.11.2021 год. на Pайонен съд - Крумовград, постановено по АНД №69 по описа за 2021 год. и делото да бъде решено по същество, като бъде потвърдено изцяло издаденото от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, наказателно постановление №09-002639 от 05.08.2021 год., ведно с всички последици от това.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, не се явява, представлява се от редовно упълномощен по делото прпоцесуален представинтел - юрк. Н. К., който заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Счита постановеното съдебно решение за неправилно и необосновано по подробно изложените съображения в касационната жалба. Допълнителни съображения в тази насока излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание.

Ответникът по касация – А.Ф.И. от ***, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника на същия - адв.Н.М. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че оспорва депозираната касационна жалба и намира същата за неоснователна и недоказана.

В молбата излага съображения в подкрепа на обжалваното решение, като моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила оспореното решение на Районен съд – Крумовград, като правилно и законосъобразно.

Представителят на

Окръжна прокуратура - Кърджали предлага настоящата инстанция да остави в сила обжалваното решение на Районен съд –

Крумовград, като правилно и законосъобразно. Сочи, че в решението са развити подробни съображения за отмяната на наказателното постановление, издадено от изпълнтелния директор на ИА

„Главна инспекция по труда”, спрямо едно физическо лице, за което се твърди от наказващия орган, че е било работодател на няколко други лица, включително и на посочения в обжалваното решение работник. Сочи също, че първоинстанционният съд е развил подробни съображения защо приема, че нарушението не е доказано, както и подробни съображения защо приема, че са налице гражданско-правни отношения и не са възникнали трудови такива по смисъла на КТ. Счита, че тези изложени мотиви в обжалваното решение намират опора в събраните писмени и гласни доказателства пред първата инстанция, поради което и дава заключентие, че решението е правилно, подробно мотивирано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е свързано с неправилно прилагане, т.е. с нарушение на материалния закон.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение

№20 от 23.11.2021 год., постановено по АНД №69/2021 год., Крумомвградският районен съд е отменил наказателно постановление №09-002639 от 05.08.2021 год., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на А.Ф.И., с адрес ***, с ЕГН **********, в качеството му на работодател (физическо лице) по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.

За да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, районният съд е установил, че на 13.04.2021 год., при проверка, извършена от служители на Дирекция „Инспекция по труда” Кърджали, около 10:00 часа, актосъставителят Х. Ч. извършил проверка по работни места в обект на контрол: строително монтажни работи/СМР/ на сграда/склад „***”/*** сграда на ***/***/, находяща се в ***, изпълняван чрез наети лица от А.Ф.И., с ЕГН **********.

Актосъставителят счел за установено, че на посочената дата, по време на проверката в контролирания обект, Ю. М. Х., с ЕГН **********, осъществява трудова дейност, характерна за длъжността „***” за сметка и в полза на А.Ф.И., като в момента на проверката работникът извършвал саниране. От проведения разговор на контролния орган с Ю. М. Х. и от писмено декларираните от него обстоятелства, проверяващите счели, че на 13.04.2021 год., Ю. М. Х. е нает на работа от А.Ф.И. и работи като *** на обект: СМР на сграда/склад „***”/*** сграда на ***/***/, находяща се в ***, в условията на трудово правоотношение, с определено работно време - от 09:00 часа до 17:00 часа, с почивка 1 час в работно време, седмична почивка в неделя и срещу договорено месечно трудово възнаграждение, в размер на *** лева без сключен договор с работодателя А.Ф.И. по повод предоставянето на работната му сила.