Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 31.01.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 428/2022
Вид
Решение № 11
Подписан
31.01.2023
В сила
09.03.2023
Състав
Събина Ненкова Христова Диамандиева, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 15 и сл. · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 55 и сл. · Закон за движението по пътищата
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 15, ал. 6 · Закон за закрила на детето
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.296, ал.1, предл.2 · Наказателен кодекс
  • чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Бургас, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Елена П. Г.ева като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222000500428 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 130/01.06.2022 год. по гр.д.№ 539/2021 год. по описа на Сливенския окръжен съд, на което с решение № 262 /10.10.2022 год. по гр.д.

№539/2021 год. по описа на Сливенския окръжен съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и е допълнено, са осъдени „КУШ МОДА“ ООД, ЕИК 102684167, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, пл.

„Царица Йоанна” № 11-13, ет.2 и А. М. О. ЕГН ********** от с. С., общ. Р., обл. Б. със съдебен адрес: гр. Б., ул. „В. Л.“ № **, ет. *, офис ***, чрез адв. Ж.

Н . да заплатят солидарно на Г. Н. К. ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител на малолетния Г. Д. Т. ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. Я., ул. „Б.“ № **, офис **, чрез адв. М. Б., сумата 54 000 /петдесет и четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане - причинена смърт на баща му Д. Г. Т. на **.**.**** г., в резултат на претърпяно пътнотранспортно произшествие причинено от А. М. О., ведно със законната лихва за забава, считано от 23.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 950 лв. разноски.

Отхвърлени са предявените искове за главница - до пълния му размер над 54 000 лв. до 180 000лв., и за имуществени вреди в размер на 29 394,22 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ, ведно със законната лихва 1 върху разликата над 54 000 лв. до 180 000 лв.,считано от 23.01.2017 год. до окончателното плащане.

Осъдени са „КУШ МОДА“ ООД, ЕИК 102684167, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, пл. „Царица Йоанна” № 11-13, ет.2 и А. М. О. ЕГН ********** от с. С., общ. Р., обл. Б. със съдебен адрес: гр. Б., ул. „В. Л.“ № **, ет. *, офис ***, чрез адв. Ж. Н. да заплатят солидарно по сметка на Окръжен съд - Сливен сумата 2 160 лв. /две хиляди сто и шестдесет лева/ разноски.

Осъдена е Г. Н. К. ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител на малолетния Г. Д. Т. ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Я., ул. „Б.“ № **, офис **, чрез адв. М. Б. да заплати на „КУШ МОДА“ ООД, ЕИК 102684167, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, пл.

„Царица Йоанна” № 11-13, ет.2 направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 1 766 лв..

1 . Постъпила е въззивна жалба от Г. Д. Т., чрез неговата майка и законен представител Г. Н. К. ЕГН **********, подадена от упълномощения процесуален представител адв. М. Б. АК - Я., срещу решението в частите, с които искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 54 000 лв. до претендирания размер от 180 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата, считано от 23.01.2017 год. до окончателното плащане. Твърди се, че съдът правилно е приел, че са доказани предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца, но при определяне на размера на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия при ПТП баща на ищеца, не е отчел обстоятелството, че ответникът А. О. неправилно и без основание се е движил в лявата лента за движение, а в случай, че се е движил в дясната лента, ПТП е нямало да настъпи. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, за цялостно уважаване на претенцията за неимуществени вреди до заявения размер от 180 000 лв., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното плащане. Поискано е присъждане на съдебните разноски.

В дадения срок е постъпил отговор от „КУШ МОДА“ ООД, ЕИК 102684167, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, пл. „Царица Йоанна” № 11-13, ет.2, чрез ю. Г.. Изложени са съображения за неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението в обжалваните от ищеца части. Твърди се, че необратимите последици са настъпили не само защото А. О. се е движил в лявата лента, но в много поголяма степен поради това, че бащата на ищеца -водачът Т. без установена външна намеса, поради собственото си технически неизправно поведение е допуснал самостоятелно ПТП и поради липсата на поставен предпазен колан се е оказал на пътя в безпомощно състояние. Направено е искане за отхвърляне на въззивната жалба подадена от ищеца.

2 . Постъпила е въззивна жалба от „КУШ МОДА“ ООД, ЕИК 102684167, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, пл.„ Царица Йоанна” № 11-13, ет.2, чрез ю. Г. срещу решението в частите, с които 2 дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата 54 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане -причинена смърт на баща му Д. Г. Т. на **.**.**** г., в резултат на претърпяно пътнотранспортно произшествие причинено от А. М. О., ведно със законната лихва за забава , считано от 23.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 950 лв. разноски. Твърди се, че в частта, с която окръжният съд е присъдил законна лихва върху главницата от 54 000 лв. решението е недопустимо, тъй като произнасянето на съда е по-различно от заявеното с исковата молба искане за присъждане на обезщетение за забава върху главницата, в размер на 88 807,10 лв., за периода от 23.01.2017 год. до 03.12.2021 год. Изложени са съображения и за неправилност на решението в обжалваните части. Твърди се, че не е доказано, че към момента на настъпване на ПТП дружеството се явява възложител на работа спрямо причинителя на ПТП А. О.. Твърди се, че е недоказано и основанието за присъждане на неимуществени вреди в полза на ищеца, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че приживе бащата на ищеца - Д. Т. е бил установен и доказан насилник както спрямо жена си - майката на ищеца, така и спрямо детето си - ищецът по делото, бил е осъден престъпник, като се е наложила държавна защита на детето от неговия баща, поради изпитвания страх и постоянен стрес от поведението на бащата. Като необоснован е оспорен изводът на окръжния съд за изпитвани от детето болки и страдания от смъртта на неговия баща.

Твърди се също, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен от окръжния съд при грубо нарушаване на критериите за справедливост. Изложени са съображения за неправилно кредитиране от страна на съда на свидетелските показания на свидетелите, разпитани при довеждане от ищцовата страна. Сочи се, че показанията на сестрата на майката на ищеца, дадени в настоящото производство, са в противоречие с показанията й, дадени в бракоразводното дело, а окръжният съд не е извършил съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, включително не е взел предвид различаващите се от настоящите твърденията на майката на ищеца в подадените от нея молби срещу бащата за защита от домашно насилие на нея и детето. Сочи се, че възприятията на приятелката на майката на ищеца, са само до 2,5-тата година на детето, което не е съобразено от съда. Изложени са възражения и срещу приетия от окръжния съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди се, че следва да се приеме съпричиняване не по-малко от 75%. Сочи се, че окръжният съд не е разгледал направеното от ответника възражение за частично погасяване на претенцията за законна лихва по давност, като е поискано произнасяне по този въпрос от въззивния съд. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, за цялостно отхвърляне на претенциите на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава и разноски, както и за присъждане в полза на дружеството на пълния размер на разноските направени пред двете съдебни инстанции.

3

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. Д. Т., чрез неговата майка и законен представител Г. Н. К. ЕГН **********, подадена от упълномощения процесуален представител адв. М. Б. АК - Я.

Твърди се, че въззивната жалба е неоснователна. Сочи се, че претенцията на ищеца за обезщетение за забава върху главницата обхваща освен периода от 23.01.2017 год. до 03.12.2021 год., така и този след 03.12.2021 год. до окончателното изплащане на главницата, поради което произнасянето на съда е в рамките на заявеното от ищеца и не е налице сочената недопустимост.

Изразено е несъгласие и с останалите възражения на ответното дружество.

Направено е искане за оставяне на жалбата без уважение и за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Солидарно отговорният ответник А. М. О. не е взел становище по въззивните жалби.

Въззивните жалби са подадени в срок, от името на легитимирани лица, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване и са ДОПУСТИМИ.

С обжалваните части от решението, Сливенският окръжен съд се е произнесъл по субективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди с правни основания чл. чл. 49 от ЗЗД, чл. 45 от ЗЗД и по претенции за законни лихви.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които окръжният съд е отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и в частта, с която искът за неимуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД е частично уважен спрямо ответника А. О..

В открито съдебно заседание на въззивния съд въззивикът-ищец и въззивникът-ответник, чрез процесуалните си представители поддържат направените искания и становища.

Въззиваемият А. О. не се е явил и не е представляван в откритото съдебно заседание на въззивния съд, не е изразил становище.

Дирекция“СП“-Ямбол – уведомена на осн. чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, не е изразила становище.

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му и е валидно.

Решението е постановено по допустими искови претенции и в обжалваните части е допустимо. Неоснователно е възражението на въззивника-ответник за недопустимост на решението в частта, с която върху главницата от 54 000 лв. е присъдена законна лихва, считано от 23.01.2017 год. до окончателното плащане, поради ненаправено такова искане от ищеца в исковата молба. От изложеното в исковата молба /л.5 и 6 от делото/ става ясно, че ищецът е претендирал законна лихва върху главницата, считано от датата на деликта до окончателното плащане на сумата, но е обособил претенцията си в две отделни части - за периода от деликта настъпил на 4

23.01.2017 год. до деня предхождащ предявяването на иска - 03.12.2021 год. законната лихва е претендирана в конкретно посочен размер, като отделно е поискано и присъждане на законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – т.е. от 04.01.2021 год. /исковата молба е подадена на тази дата чрез Еконт-л. 60/, до окончателното изплащане на сумата.

Окръжният съд се е произнесъл за законната лихва съобразно претенцията на ищеца, но без да я обособява в две отделни части, което не е процесуално нарушение, водещо до недопустимост на решението в тази част.

Въззивният съд е сезиран да се произнесе по предявения иск от малолетния ищец Г. Д. Т. ЕГН **********, чрез неговата майка и представител по закон Г. Н. К., ЕГН **********, срещу ответниците „КУШ МОДА“ ООД-Бургас , ЕИК 102684167, и А. М. О. ЕГН ********** от с. С., общ. Р., обл. Б.с, за солидарното им осъждане на заплатят на ищеца сумата от 180 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане - причинена смърт на бащата на ищеца Д. Г. Т. на **.**.**** г., в резултат на ПТП причинено от А.

М. О., при възлагане на работа от „КУШ МОДА“ ООД-Бургас, ведно със законната лихва за забава, считано от 23.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Тъй като А. О. не е обжалвал решението в осъдителните му части, по отношение на него въззивният съд е сезиран да се произнесе относно претенцията на ищеца за солидарното му осъждане заедно с другия ответник за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 54 000 лв. до 180 000 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на деликта, до окончателното изплащане на сумата.