Определение № 349 от 16.05.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. Габрово, 14.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20244200500169 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във вр. с чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Мъни Плюс Корп" ЕАД срещу разпореждане № 647/20.03.2024г. на РС - Габрово по ч.гр.д.№ 354/2024 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, поради неотстраняване на нередовност на същото.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. Излага се, че представянето на договор за поръчителство не е сред основанията по чл. 411, ал. 2 от ГПК водещи до отхвърляне на заявлението, като неоснователно. Заявителят няма задължение да представя договорът за поръчителство. В случая активната легитимация на заявителя е обвързана с установяване на съществуване на вземането и доколкото поръчителя е платил на кредитора, той се е суборгирал в правата му и в това си качество предявява претенцията си пред РС- Габрово. По изложените съображения се претендира за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване изцяло на заявлението по чл. 410 ГПК.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

От данните по делото се установява, че РС - Габрово е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу солидарните длъжници М. Г. Й. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица" ЕООД за сумата от 178, 50 лв. - главница и за сумата от 33, 86 лв. законна лихва за периода от 02.08.2022 г. - 29.02.2024г., като се 1 претендират и разноските за производството.

Съгласно изложените твърдения в заявлението по чл. 410 ГПК, на 07.11.2014 г., между „А1 България" ЕАД и „Мъни Плюс Корп" ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който „Мъни Плюс Корп" ЕАД се е задължило в качеството на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България" ЕАД договори за продажба на изплащане.

На 19.07.2020 г. между „А1 България" ЕАД и М. Г. Й., ЕГН **********, е сключен договор за продажба на изплащане, с който абонатът е закупил Hendset Sam Galaxy A51 Black+PB TTEC , със сериен номер посочен в заявлението, като купувачът се е задължил да заплати на „А1 България" ЕАД продажната цена на вещта, съобразно погасителния план към договора. Със същия договор страните са се съгласили, че продавачът има право да обезпечи вземанията си по договора чрез поръчителство от трета страна.

Поради неплащане в срок договорът за продажба на изплащане между „А1 България" ЕАД и М. Г. Й. бил прекратен, като непогасените суми до края на срока му станали предсрочно изискуеми на осн. чл. 12.3 от същия.

Съгласно сключения договор от 07.11.2014г. и на осн. чл. 143 от ЗЗД, „Мъни Плюс Корп" ЕАД в качеството си на поръчител уведомил М. Г. Й., че ще изпълни задължението му към „А1 България" ЕАД. Поради липсата на доброволно плащане от страна на длъжника, след като бил надлежно поканен за това, на осн. чл.2.2.3 от договора за поръчителство „Мъни Плюс Корп" ЕАД заплатил на „А1 България" ЕАД сумата от 178, 50 лева, представляваща дължима и незаплатена сума от М. Г. Й. по договор за продажба на изплащане № 501651638/19.07.2020 г.

На 07.07.2023 г. между „Мъни Плюс Корп" ЕАД и „Фонд за гарантиране на задълженията физически лица" ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг. Съгласно договора кредиторът „Мъни Плюс Корп" ЕАД приел поемателя „Фонд за гарантиране на задълженията физически лица" ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от Договор за поръчителство от 07.11.2014г., сключен между „А1 България" ЕАД и „Мъни Плюс Корп" ЕАД, включително на длъжника М.

Г. Й. посочен под № 805 в Приложение № 1 към договора за встъпване в дълг, а поемателят се задължал в срок от един месец да заплати задълженията на длъжниците.

Поради това, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК поемателят „Фонд за гарантиране на задълженията физически лица" ЕООД не е заплатил задължението на длъжника М. Г. Й., е депозирано пред РС Габрово искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу солидарните длъжници М. Г. Й. и „Фонд 2 за гарантиране на задълженията физически лица" ЕООД за сумата 178.50 лв., заплатена от „Мъни Плюс Корп" ЕАД в качеството му на поръчител в полза на „А1 България" ЕАД, както и за сумата 33, 86 лева мораторна лихва за периода 02.08.2022 г. до 29.02.2024 г. – датата на подаване на заявлението.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл. 410 ГПК, като е приел, че заявителят не е представил валиден договор за поръчителство между него в качеството му на поръчител и А1, в качеството на кредитор, с който да е обезпечено конкретно вземане на дружеството по договора за изплащане, сключен с длъжника. Приел е, че представения договор за поръчителство е сключен преди договора за продажба, който се обезпечава, което не е пречка за упражняване на регресни права от платилия поръчител, но в същият липсвали конкретните параметри, индивидуализиращи главния дълг, поради което искането е прието за нередовно и е отхвърлено.

Така постановени съдебен акт е валиден и допустим, но неправилен.

Видно от изложените от заявителя обстоятелства в заявлението по чл.

410 от ГПК, съображенията на първоинстанционния съд свързани с нердовност на заявлението –непредставяне на договор за поръчителство, в който да са посочени параметрите, индивидуализиращи главния дълг, са неотносими към предявеното процесно вземане в заповедното производство.

В заповедното производство по чл. 410 от ГПК, което е едностранно и формално, не се поставя изискване за прилагане на договора за поръчителство, сключен между кредитора и поръчителя, а такова изискване е поставено само за представяне на договор, сключен с потребител, както и общите условия към него, ако има такива.

Видно е, че в случая заявителят черпи правата си от извършено от него плащане като поръчител по реда на чл. 143 ал.1 във вр. с чл. 138 ал.1 от ЗЗД, при което платилият поръчител се е суброгирал в правата на кредитора спрямо длъжника, чието задължение е изпълнил. В решение № 229/10.09.2012г. по гр.д. № 452/2011 г.на IV ГО на ВКС е посочено, че с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право да получи повече от дължимото ...

Когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя (законодателят използва термина „иск" в материалноправното му значение на „вземане"), поръчителят трябва да уведоми длъжника, за да узнае възраженията му, инак 3 той рискува да плати недължимо или в повече; а и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора."

В конкретния случай заявителят, който обосновава активната си легитимация с твърдението, че е поръчител платил и суборгирал се в правата на кредитора, не следва да представя договора за поръчителство, сключен между дружеството кредитор и дружеството поръчител, за да заяви претендираното вземане по реда на чл. 410 от ГПК, тъй като този договор няма характер на потребителски и същият не следва да се изисква от заповедния съд, като условие за редовност на заявлението.

При така изложеното, настоящият състав на съда намира, че искането по чл. 410 от ГПК следва да бъде уважено, тъй като не установява вземането предявено от заявителя на основание потребителския договор, от която черпи права поръчителя, да противоречи на закона и добрите, нрави или искането да се основава на неравноправни клаузи в договора. Последващият договор за встъпване дълг между платилия поръчител „Мъни Плюс Корп" ЕАД и поемателя „Фонд за гарантиране на задълженията физически лица" ЕООД с нищо не променя правоотношението между длъжника М. Г. Й. и платилия задължението му поръчител „Мъни Плюс Корп" ЕАД, а само снабдява последния с още един солидарен длъжник, срещу когото може да насочи вземането си.

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК за сумата от 178, 50 лева, представляваща заплатено от поръчителя „Мъни Плюс Корп" ЕАД задължение по договора сключен между „ А1 България" ЕАД и М.

Г. Й., както и за сумата 15.55 лева лихва за периода 21.12.2020г. (датата на плащане в полза на „А1 България" ЕАД) до 19.01.2023г., ведно с разноските за заповедното производство за първата инстанция.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 647/20.03.2024г. на РС - Габрово по ч.гр.д.№ 354/2024 г., като неправилно и незаконосъобразно, като вместо което ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Мъни Плюс Корп" ЕАД, ЕИК

203037835, със седалище и адрес на управление гр. *** Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу солидарните длъжници М. Г. Й., ЕГН **********, с адрес гр. *** и „ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА 4

ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. ***, за сумата 178, 50 лв. - главница и за сумата 33, 86 лева законна лихва за периода 02.08.2022г - 29.02.2024г., както и за сумата от 425.00 лева / четиристотин двадесет и пет лева/ неприсъдени разноски в заповедното производство.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на Заповед за изпълнение, съобразно дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5