Решение № 142 от 10.06.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. С., 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500082 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С обжалваното решение №170/23.12.2024г по гр.д. №315/2022г Д.ският районен съд е отхвърлил предявените искове от В. Е. З. от гр .Д. чрез адв. А.Ш., против Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр. София, да заплати сумата 2 077.56 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.178, ал.1, т.З ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.1 ЗМВР, ведно с лихва за забавено плащане на главницата 2 077.56 лева в размер 290.85 лева за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до окончателно изплащане като неоснователни. Осъдена е със същото решение Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр.

София да заплати на В. Е. З., сумата 194.40 лева, представляваща обезщетение равняващо се на левовата равностойност на дължима безплатна храна, за извършване на дейност със специфичен характер и специфични условия на труд, изразяващи се в полагане на труд при средно нощни температури под+10 С и над +30С, през периода 11.10.2019г. до 31.07.2020 г. на основание чл.181, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.2, т.7 от Наредба № 8121з904/2015г., изд.от Министъра на МВР, ведно с 50.58 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба -18.10.2022г. до окончателно изплащане. Осъдена е Главна 1

Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр. София, да заплати на В. Е. З., сумата 488.25лева, представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.179, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.181а ЗМВР, ведно с 139.25 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата 488.25 лева, считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до окончателно изплащане на сумите. Отхвърлил е предявените искове от В. Е.

З., против Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр. София, за разликата над уважения размер 488.25 лева до предявения размер 1 138.83 лева, представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.179, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.181а ЗМВР и ведно със законната лихва върху главницата 1 138.83 лева, считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до окончателно изплащане, като неоснователни. Осъдил е Главна Дирекция Гранична Полиция на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр.

София, да заплати държавна такса в размер 150.00 лева и разноски за експертизи в размер 150.00 лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Д., а в полза на В. Е. З. да заплати разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 236.00 лева, съобразно уважения размер от иска. Осъдил е В. Е. З., да заплати на Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр.

София, разноски за юриск. възнаграждение в размер 236.00 лева, на основание чл.23 т.1 Наредба за заплащане на правната помощ.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№286/27.01.2025г от В. Е.

З. чрез адв А.Ш. против решение 170/23.12.2024г по гр. д. №315/2022г по описа на районен съд Д. в частта , с която са отхвърлени предявените искове от В. Е. З. против Главна Дирекция „Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, да заплати сумата 2 077.56 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 17.10.2019 год. до 17.10.2022 год., на основание чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.1 от ЗМВР, ведно с лихва за забавено плащане на главницата от 2 077.56 лева, в размер на 290.85 лева за периода от 21.11.2019 год. до 17.10.2022 год., претендирана на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба -18.10.2022 год. до окончателно изплащане на сумите, като неоснователни.; в частта , с която осъжда В. Е. З. да заплати на Главна Дирекция „Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи гр. София разноски за юриск. възнаграждение в размер 236лева ,в частта , с която е осъдена Главна Дирекция „Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София да заплати па В.

Е. З. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 236.00лева, 2 съобразно уважения размер от иска, в частта, с която адвокатското възнаграждение не е присъдено в заплатения и претендиран размер.Моли в тези части да бъде отменено обжалваното решение на районен съд –Д. като неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения, с произтичащите от това законни последици. Твърди ,че за да отхвърли предявените искове с правно основание чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.1 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД, Районен съд - Д. се позовава изцяло на Тълкувателно решение №1/2023 год., постановено по Тълк. дело №1/2020 год. на ОСГК на ВКС на РБ, като в първоинстанционното решение изцяло се възпроизвеждат мотивите на постановеното тълкувателно решение. Районен съд –Д. е приел ,че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не може да се прилага чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, поради което се приема в обжалваният съдебен акт, че не следва да се извършва преизчисляване и прехвърляне на нощен в дневен труд, т.е. липсва извънреден труд, за който работодателят да дължи допълнително възнаграждение. Районният съд приема, че изводът му, че липсва положен извънреден труд от ищеца, не се променя и от постановеното Определение на Съда на ЕС от 29.07.2024 год. по Дело №С-435/2023 год. по отправено преюдициално запитване от Окръжен съд- С. по въпрос сходен с настоящият спор.Счита, че предявения иск по чл.178, ал.1, т.З, във връзка с чл.187 от ЗМВР се явява основателен.Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя с наредба на Министъра на вътрешните работи.Намира ,че в действалите за процесния период множество наредби, липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №8121 з-407/11.08.2014 год. за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1,143. С отмяната на тази наредба през 2016год. е налице законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР. При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Противното разбиране, би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд .Цитира съдебна практика.Намира ,че е налице празнота по отношение на изчисляването на положения от ищеца труд през нощта в ЗМВР и следва да се прилага чл.9, ал.2 от НСОРЗ и преизчисляването на възнаграждението за положения от същият труд през нощта, през целия исков период, следва да става с прилагане на коефициент 1,143.Намира ,че 3 неправилно е изчислено и претендираното юрисконсултско възнаграждение, защото първоинстанционното производство е образувано по три предявени иска, като претендираното юрисконсултско възнаграждение и изчислено не на брой искове, а като общ сбор от сумите по трите иска, съответстващо на уваженият размер от сбора от претендирани суми.Счита ,че по същият начин е изчислено и претендираното адвокатско възнаграждение.Поради това моли въззивния съд да отмени решението на районен съд –Д. в обжалваните части като уважи исковата претенция , ведно с всички произтичащи от това законни последици.Претендира разноските ,направени пред двете съдебни инстанции.

В законният срок е постъпил писмен отговор от “ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ чрез гл.юриск.М.Х. която намира въззивната жалба за допустима, като предявена от страна, която има правен интерес, но неоснователна и недоказана, а обжалваното Решение № 170/23.12.2024г., постановено по гр.д.№315/2022г. по описа на PC-Д., в частта с която е отхвърлен предявения от иск по чл. 178, ал.1, т.З от ЗМВР във връзка с чл.187 от ЗМВР за изплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд, както и алтернативния на него иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за правилно и законосъобразно, като моли в тези части да бъде потвърдено.

Твърди ,че в мотивите на обжалваното решение изрично е посочено обстоятелството, че предвид създалата се противоречива практика по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР е постановено Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. по тьлк.дело №1/2020г. на ОСГК на ВКС, според което: „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.“ Намира ,че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е приел, че е допустимо и не противоречи на цитираните разпоредби на Директива 2003/888/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2002г. относно някои аспекти на организацията на работното време, както и на членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС, което постановява, че член 8 и член 12, буква а) от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че те не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че минималната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор, като полицаите и пожарникарите е пократка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, и че при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или други сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях труд. С Решение №С262/2022г. Съда на ЕС постановява още, че членове20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за 4 работниците от частния сектор да несе прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. По изложените съображения намира ,че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е приел, че е допустимо и не противоречи на цитираните разпоредби на Директивата и Хартата, различно третиране на работниците и служителите по трудово правоотношение и работниците и служителите по служебно правоотношение, поради което е приел, че предвидената в специалния закон правна уредба е приложима и в настоящия случай и не се налага преобразуване, още повече, че в защита на полицаите и пожарникарите, на държавните служители в МВР има предвидени други мерки, които позволяват компенсиране на особената тежест на полагания от тях нощен труд, а именно по-голям размер платен отпуск, възможност за ранно пенсиониране и други. Счита ,че действително в издадените наредби липсва правило, като това на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощните часове в дневни. Намира ,че не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл.46, ал.1, изр.1 от ЗНА, тъй като случаите по ЗМВР и КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е., като вид правоотношения те са различни, а не сходни.