Решение № 149 от 02.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. София, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Даниел Луков

Бонка Янкова при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Калин П. Софиянски като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200007 по описа за 2025 година Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Апелативна прокуратура- гр.Пловдив и касационна жалба, подадена от адв. Т., защитник на подсъдимия А. А., срещу решение №184 от 11.11.2024 г., постановено по внохд №455/2024 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

С касационния протест се атакува частично решението на въззивната инстанция относно оправдаването на подсъдимите А. и Д. по обвинението им за извършени нарушения чл.60 ал.1 и чл.62 ал.1 и ал.3 от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като запълващи бланкета на нормата на чл.123 от НК. Твърди се, че прокуратурата не възприема тезата на съда, че подсъдимият А. не е адресат на задълженията по Наредба №2/2004 г., бидейки общ работник/ работещ. Това е така, поради неправилното тълкуване на смисъла на разпоредбата на чл.60 ал.1, защото тя не въвежда задължение за осигуряване на безопасност, а въвежда изискване при отсъствие на осигурени безопасни условия на труд, работниците, вкл. и подсъдимия А., изобщо да не осъществяват дейност. На следващо място се възразява и срещу приетото от съда, че независимо, че подсъдимият Д. е работодател и организатор и върху него е тежало задължението за осигуряване на безопасни условия на труд, той следва да бъде оправдан за нарушенията по чл.60 ал.1 и чл.62 ал.1 и ал.3 от Наредба №2/2004 г., тъй като това са общи 1 неадресатни норми, а в обвинителния акт не е инкриминирана разпоредбата на чл.16 от Наредбата, на практика въвеждаща задълженията му като неин субект. В заключение се иска въззивният съдебен акт да бъде изменен на основание чл.354 ал.2 т.4 от НПК, като се постанови отмяната му, в частта, в която двамата подсъдими са оправдани по чл.60 ал.1 и чл.62 ал.1 и 3 от Наредба №2 от 22.03.2004 г., а в останалата част решението да бъде оставено в сила.

В жалбата на защитника на подсъдимия А. А. се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Посочва се, че въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е признала А. за невиновен за извършено престъпление по чл.123 ал.4 от НК, след като го е оправдала за допуснати нарушения на чл.60 ал.1 и чл.62 ал.1 и ал.3 от Наредба №2/2004 г. На следващо място се твърди, че внесеният обвинителен акт срещу подсъдимите по съдържание не отговаря на чл.246 от НПК, тъй като в него липсва конкретика кои точно изисквания на законовите разпоредби, подсъдимият А. не е изпълнил и какво е следвало да бъде дължимото му поведение в рамките на извършваната от него дейност при работа на височина. Досежно оплакването за нарушение на материалния закон, в жалбата е посочено, че не се е доказало този подсъдим да е подходил немарливо при изпълнение на задълженията си като работник. Претендира се наличието на случайно деяние, тъй като покривът, чиито ремонт се е извършвал, е бил обезопасен с найлони, а пострадалата и живеещите в къщата лица са били многократно предупреждавани, включително и от подсъдимия А., за възможността от падане на предмети от покрива при излизане в задния двор на тяхната къща, които предупреждения те са пренебрегнали. По-нататък се твърди, че от обвинението, предявено на подсъдимия А. не става ясно, дали той е действал в качеството на самоосигуряващо се лице, т.е лице, работещо за своя сметка, за съдружие ли се касае или е бил нает като работник от работодателя Д.. Според защитата, изясняването на това качество е от особена важност, тъй като чл.33 от ЗЗБУТ задължава всеки работещ да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица в съответствие с квалификацията и дадените от работодателя инструкции, т.е, ако той е нает от работодател е длъжен да съобразява инструкциите му и няма как да носи отговорност за неизпълнение на негови нормативни задължения. Аргументите, с които се обосновава касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, са свързани с изводи за необходимост от групиране на наказанията по предходни присъди, наложени на подсъдимия А..

В заключение се моли той да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест, поради основателност на изложените в него съображения. Не споделя извода на съда, че задължението по чл.60 ал.1 от Наредба №2/2004 г. е неадресирано, тъй като чл.18 от същата изисква от самостоятелно упражняващи трудова дейност лица и от работодателите лично извършващи трудова дейност на строителната площадка да спазват изискванията й, като отчитат указанията на 2 координаторите за безопасност и здраве. След като подсъдимия А. е бил работещ по смисъла на §1 т.11 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, той е бил адресат на задълженията по чл.60 ал.1 от нея, поради което не би следвало да бъде оправдан за това нарушение. На следващо място пледира за оставяне без уважение на касационната жалба на защитника на подсъдимия А., с изключение на частта й, касаеща явната несправедливост на наложеното му наказание. Не споделя доводите, изложени в нея, че деянието е случайно по смисъла на чл.15 от НК, както и че подсъдимият следва да бъде оправдан по чл.123 от НК, защото две от нарушенията- по чл.60 ал.1 и чл.61 ал.1 т.3 от Наредба №2/2004 г., са отпаднали. Във връзка с последното акцентира, че подсъдимият е нарушил разпоредбите на чл.33 и чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ, които са му били инкриминирани, поради което бланкетната диспозиция на нормата на чл.123 от НК, е запълнена. По отношение на наказанието, счита, че е подценено съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която многократно е била предупреждавана да не излиза във вътрешния двор на къщата си, предвид опасността от падане на предмети от покрива. В заключение моли да бъде уважен протеста, както и жалбата в частта относно искането за намаляване на наказанието на този подсъдим.

Защитникът на подсъдимия А. А.- адв.Т. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Поставя акцент на това, че след като подсъдимият е бил оправдан за нарушения на чл.60 ал.1 и чл.62 ал.1 и ал.3 от Наредба №2/2004 г., той следва да бъде признат за невиновен и за престъплението по чл.123 от НК, доколкото нормата на чл.123 е бланкетна и не е изпълнена с „достатъчно съдържание“, за да може той да носи наказателна отговорност. Поддържа тезата си за наличие на случайно деяние. Моли в условията на алтернативност- А. А. да бъде оправдан или да бъде намалено наказанието му до възможния минимален размер.

Адвокат П.а, защитник на подсъдимия Г. С. Д., изразява становище за законосъобразност на решението на въззивния съд и в този смисъл намира протеста за неоснователен. Счита, че безспорно е доказано виновното поведение на подсъдимия А., което е основната причина за причиняване на съставомерния резултат.

В последната си дума подсъдимият А. А. моли да бъде оправдан, а подсъдимият Г. Д. предоставя на съда да вземе решение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба и протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №5 от 30.04.2024 г., постановена по нохд №57/2022 г., Окръжен съд- Смолян е признал подсъдимия Г. С. Д. за виновен в това, че на 26.05.2019 г. в гр./населено място/, в къща на ул. /наименование/ №13а, като физическо лице, изпълнител по договор за поръчка от 21.05.2019 г., сключен между него и възложителя С. К., работещ по занятие в сдружение с работниците А. А., Е. Д., Б. П. и В. М., техен работодател и организатор на работата по ремонт на покрива, поради немарливо изпълнение на правно 3 регламентирано занятие, представляващо източник на повишена опасност, в нарушение на задълженията си по чл.14 ал.1 ,чл.16 ал.1 т.6 и т.7 от ЗЗБУТ, чл.60 ал.1 и чл.62 ал.1 и ал.3 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, в условията на независимо съпричиняване с подсъдимия А. А., причинил смъртта на Ж. Я., поради което и на основание чл.123 ал.1 пр.2 алт.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на една година, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда е бил признат за виновен и подсъдимия А. А. А. в това, че на същата дата и същото място, като физическо лице работник, работещ по занаят за своя сметка в съдружие с Г. Д., Е. Д., Б. П. и В. М., поради немарливо изпълнение на правно регламентирано занятие, представляващо източник на повишена опасност, неизпълнил задълженията си по чл.14 ал.1, чл.33 от ЗЗБУТ, чл.60 ал.1 и ал.3 от Наредба №2/2004 г., в условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Г. Д., причинил смъртта на Ж. Я., като след деянието направил всичко зависещо от него за спасяването на пострадалата, поради което и на основание чл.123 ал.4 пр.1 във вр.с ал.1 пр.2 алт.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване.

В тежест на подсъдимите са били възложени направените по делото разноски.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия А. А., пред Пловдивски апелативен съд е било образувано внохд №455/2024 г., приключило с решение №184 от 11.11.2024 год., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като подсъдимите А. А. и Г. Д. са били признати за невинни и оправдани, за това да са нарушили разпоредбите на чл.60 ал.1 и чл.62 ал.1 и ал.3 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. В останалата част присъдата е била потвърдена.

Касационния протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН, а касационната жалба на защитника на подсъдимия А., ВКС намира за ОСНОВАТЕЛНА.

По касационния протест.

На първо място, досежно изразеното от прокуратурата недоволство от оправдаването на двамата подсъдими за извършени от тях нарушения по чл.60 ал.1 и чл.62 ал.1 и ал.3 от Наредба №2 от 22.03.2004 г., следва да се отбележи, че в протеста, касателно дейността на подсъдимия А., са изложени аргументи единствено по отношение разпоредбата на чл.60 ал.1 от наредбата.

На следващо място, за да се прецени дали подсъдимите са нарушили конкретните две разпоредби, е необходимо да бъде изяснено дали те принципно визират задължения и за кого и в този смисъл от важно значение е 4 да се установи, дали подсъдимите са техни адресати и в какво качество.

Изводът на въззивния съд, че чл.60 ал.1 /„Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи)/ и чл.62 ал.1 и ал.3 /ал.1. „За предотвратяване на риск от падане при работа на височина (вкл. на скатни покриви) се осигуряват средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др.“ и ал.3. „Около и под съоръжения за работа на височина (платформи, люлки, скелета и др.) се монтират предпазни козирки, проходи, ограждения и предпазни мрежи“/ от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, са общи неадресатни норми, които не визират конкретно задължение за определено лице, е верен и почива на правилен прочит на цитираните правни норми. В тях са визирани технически изисквания, които е необходимо да бъдат спазени за осигуряване на безопасност при работа на височина, а именно наличие на подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства- ограждения, скелета, предпазни мрежи, монтиране на предпазни козирки и пр. Лицата, имащи задължение по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, вкл. и при работа на височина, са изчерпателно изброени в Наредба №2/2004 г. и това са възложителят, координаторът по безопасност и здраве, строителят, лицата, които самостоятелно осъществяват трудова дейност, работодателят, техническият ръководител, бригадирът на производствено звено, операторите и работещите, на които е възложено управлението или използването на строителни машини, инструменти или строително-монтажни пистолети. За всеки един от тези субекти, в наредбата са регламентирани различни задължения, свързани с безопасността на труда и те са разписани в конкретни правни норми.