Определение № 1632 от 18.11.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1632 гр. София, 18.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Д. Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно частно гражданско дело № 20251800501076 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Софийски окръжен съд е сезиран с частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД, подадена чрез пълномощника на дружеството - юрк. Т., и частна жалба от „Ай тръст“ ЕООД, подадена от пълномощника на дружеството - юрк. С., срещу Определение № 657 от 08.08.2025 г., по гр. д. № 2114/2024 г., по описа на РС - Ботевград, с което съдът е изменил свое Решение № 174/20.05.2025 г., по гр. д. № 2411/2024 г., на БРС в частта, с която е осъдил „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК .............. да заплати, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т.

2 ЗАдв. на адвокат Л. К. Б. – пълномощник на ищеца Д. И. Д. сумата от 240,00 (двеста и четиридесет) лева за адвокатско възнаграждение, като го е увеличил до 641,37 (шестстотин четиридесет и един лева и тридесет и седем стотинки) лева И в частта, с която е осъдил „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК .............. да заплати, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат Л. К. Б. – пълномощник на ищеца Д. И. Д. сумата от 240,00 (двеста и четиридесет) лева за адвокатско възнаграждение, като го е увеличил до 510,00 (петстотин и десет) лева.

И в двете жалби са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна и намаляване на определеното възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по молбата страна, в който се изразява становище за неоснователност на частните жалби. Моли се съдът да потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като разгледа частните жалби и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Производството по гр. д. № 2114/2024 г., по описа на РС – Ботевград е образувано по искова молба подадена от Д. И. Д. срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл.

12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, в която се твърди, че сключения на 22.11.2024 г. Договор за кредит № 3081056 между него, като кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, като кредитодател за сумата от 2 100 лева, при ГЛП от 50.69 % и ГПР от 62.29 % - всичко дължимо на 24 равни месечни вноски, бил нищожен, на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР не бил включено възнаграждението за поръчителство, дължимо на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. На същата дата ищецът, като доверител е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като довереник. Договорът за кредит и договорът за поръчителство били нищожни на основание чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал.

1, т. 7-9 ЗПК. С оглед на изложеното Д. И. Д. моли БРС да обяви за нищожни процесните договори за кредит и за поръчителство. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

С постановеното по делото решение предявените от ищеца искове били изцяло уважени, а ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД - осъдени да заплатят на 1 адвокат Л. К. Б. – пълномощник на ищеца Д. И. Д. адвокатско възнаграждение за предоставената безплатно адвокатска защита, съответно всеки от тях поотделно сума, в размер на по 240 лева.

В срока за обжалване на постановеното решение от адвоката на ищеца била депозирана молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, с искане за изменяне на решението в частта за разноските.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е изменил своето Решение с № 174/20.05.2025 г., по гр. д. № 2411/2024 г., на БРС в частта, с която е осъдил „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК .............. да заплати, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат Л. К. Б. – пълномощник на ищеца Д. И. Д. сумата от 240,00 (двеста и четиридесет) лева за адвокатско възнаграждение, като го е увеличил до 641,37 (шестстотин четиридесет и един лева и тридесет и седем стотинки) лева И в частта, с която е осъдил „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК .............. да заплати, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат Л. К. Б. – пълномощник на ищеца Д. И. Д. сумата от 240,00 (двеста и четиридесет) лева за адвокатско възнаграждение, като го е увеличил до 510,00 (петстотин и десет) лева.

Настоящият съдебен състав намира частните жалби за неоснователни.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Настоящият състав обаче изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че присъденото адвокатско възнаграждение се явява в справедлив размер и е следвало да бъде увеличено спрямо всеки един от ответниците, съобразно фиксирания в чл.7, ал.1, т.2, вр.чл.2, ал.5 от НВАР минимум.

В настоящия казус районния съд е уважил изцяло два субективно съединени иска срещу две отделни ответни дружества, както следва: срещу „Кредисимо“ ЕАД - за обявяване на нищожността на договора за потребителски кредит с цена на иска от 3 413,66 лева и срещу „Ай Тръст“ ЕООД - за обявяване на нищожността на договора за предоставяне на поръчителство с цена на иска от 2 100,00 лева.

Горното обуславя, че по първия иск минималният размер на дължимо адвокатско възнаграждение възлиза в размер на сумата от 641,37 лева, а по втория иск – 510,00 лева.

С оглед изложените законови и подзаконови критерии за минимални ставки на дължими адвокатски възнаграждения, предвид фактическата и правна сложност на казуса – под средната, но с оглед положения квалифициран и качествен адвокатски труд, довел до изцяло положителен за клиента правен резултат, съдът намира, че съобразявайки етичните изисквания за достойно и адекватно овъзмездяване на реализираната професионална престация, размер, определен под горния минимум, предвид реалните икономическите условия и инфлационни процеси, би довел до неговото неоправдано обезценяване и занижаване, което настоящият съдебен състав не следва да толерира.

Ето защо обжалваното определение на районния съд следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а депозираните срещу него частни въззивни жалби - оставени без уважение, като неоснователни.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 657 от 08.08.2025 г., постановено по гр.д. № 2114/2024 г., по описа на РС - Ботевград, с което съдът е изменил Решение № 174/20.05.2025 г., по гр. д. № 2411/2024 г., на БРС в частта, с която е осъдил „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК .............. да заплати, на основание чл.38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат Л. К. Б. – пълномощник на ищеца Д. И. Д. сумата от 240,00 (двеста и четиридесет) лева за адвокатско възнаграждение, като го е увеличил до 641,37 (шестстотин четиридесет и един лева и тридесет и седем стотинки) лева И в частта, с която е осъдил „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК .............. да заплати, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат Л. К. Б. – пълномощник на ищеца Д. И. Д. сумата от 240,00 (двеста и четиридесет) лева за адвокатско възнаграждение, като го е увеличил до 510,00 (петстотин и десет) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1632 гр. София, 18.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Д. Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно частно гражданско дело № 20251800501076 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Софийски окръжен съд е сезиран с частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД, подадена чрез пълномощника на дружеството - юрк. Т., и частна жалба от „Ай тръст“ ЕООД, подадена от пълномощника на дружеството - юрк. С., срещу Определение № 657 от 08.08.2025 г., по гр. д. № 2114/2024 г., по описа на РС - Ботевград, с което съдът е изменил свое Решение № 174/20.05.2025 г., по гр. д. № 2411/2024 г., на БРС в частта, с която е осъдил „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК .............. да заплати, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т.

2 ЗАдв. на адвокат Л. К. Б. – пълномощник на ищеца Д. И. Д. сумата от 240,00 (двеста и четиридесет) лева за адвокатско възнаграждение, като го е увеличил до 641,37 (шестстотин четиридесет и един лева и тридесет и седем стотинки) лева И в частта, с която е осъдил „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК .............. да заплати, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат Л. К. Б. – пълномощник на ищеца Д. И. Д. сумата от 240,00 (двеста и четиридесет) лева за адвокатско възнаграждение, като го е увеличил до 510,00 (петстотин и десет) лева.

И в двете жалби са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна и намаляване на определеното възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по молбата страна, в който се изразява становище за неоснователност на частните жалби. Моли се съдът да потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като разгледа частните жалби и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Производството по гр. д. № 2114/2024 г., по описа на РС – Ботевград е образувано по искова молба подадена от Д. И. Д. срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл.

12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, в която се твърди, че сключения на 22.11.2024 г. Договор за кредит № 3081056 между него, като кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, като кредитодател за сумата от 2 100 лева, при ГЛП от 50.69 % и ГПР от 62.29 % - всичко дължимо на 24 равни месечни вноски, бил нищожен, на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР не бил включено възнаграждението за поръчителство, дължимо на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. На същата дата ищецът, като доверител е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като довереник. Договорът за кредит и договорът за поръчителство били нищожни на основание чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал.

1, т. 7-9 ЗПК. С оглед на изложеното Д. И. Д. моли БРС да обяви за нищожни процесните договори за кредит и за поръчителство. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

С постановеното по делото решение предявените от ищеца искове били изцяло уважени, а ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД - осъдени да заплатят на 1 адвокат Л. К. Б. – пълномощник на ищеца Д. И. Д. адвокатско възнаграждение за предоставената безплатно адвокатска защита, съответно всеки от тях поотделно сума, в размер на по 240 лева.

В срока за обжалване на постановеното решение от адвоката на ищеца била депозирана молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, с искане за изменяне на решението в частта за разноските.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е изменил своето Решение с № 174/20.05.2025 г., по гр. д. № 2411/2024 г., на БРС в частта, с която е осъдил „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК .............. да заплати, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат Л. К. Б. – пълномощник на ищеца Д. И. Д. сумата от 240,00 (двеста и четиридесет) лева за адвокатско възнаграждение, като го е увеличил до 641,37 (шестстотин четиридесет и един лева и тридесет и седем стотинки) лева И в частта, с която е осъдил „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК .............. да заплати, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат Л. К. Б. – пълномощник на ищеца Д. И. Д. сумата от 240,00 (двеста и четиридесет) лева за адвокатско възнаграждение, като го е увеличил до 510,00 (петстотин и десет) лева.