Решение № 102 от 12.06.2025, Районен съд - Девин
- Съд
- Районен съд - Девин
- Дело
- Гражданско дело 302/2022
- Вид
- Решение № 102
- Подписан
- 12.06.2025
- Състав
- Елка Антимова Хаджиева
Цитирани разпоредби
- чл.214 ал.1 изр. трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- Член 12, буква а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.67, ал.7, т.1 · Закон за държавния служител
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142,ал.1,т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 ал.1 т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.184 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 и ал.10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал. 5-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 189, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.191 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.233 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.69 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 140 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.143, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.261 · Кодекс на труда
- чл.6 · Конституция на Република България
- чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 102 гр. Девин, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20225410100302 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е образувано по предявени искове по чл. 178 ал.1 т.3 ЗМВР, във вр. с чл. 140 ал.1 от КТ и чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че от 16.10.2000 год. е на работа в ГД „Гранична полиция“ при МВР, РДГП „Смолян“, ГПУ „Доспат“ на длъжност „младши оперативен дежурен“ и през периода от 17.10.2019 год. до 17.10.2022 год. е изпълнявал служебните си задължения въз основа на служебно правоотношение с ответника на смени, всяка една от които е с продължителност от 24 часа, съгласно утвърдени месечни графици и протоколи при сумирано отчитане на работното време. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Разпоредбата на чл.140, ал. 1 от КТ казва, че „нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“.
Твърди, че за посочения период е полагал труд при режим на смени с продължителност 24 часа, включвайки и времето от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден, при сумарно изчисляване на работното време - чл.187, ал.З 1 от ЗМВР, съгласно ежемесечни утвърдени графици. В случая разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвижда преизчисляване на положения нощен труд. Съгласно ал. 10 на чл.
187 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, отчитането му и пр., се определят с нарочна наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди, че от 02.08.2016 год. е в сила Наредба № 8121з776/29.07.2016 год., в която наредба липсва изрична уредба за преизчисляване на нощния труд в дневен, но в предходната наредба 3812юз-407/11.08.2014 год. действала от 19.08.2014 год. до 01.04.2015 год. чл.31, ал.2 гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време, общия брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа се умножава по 0,143. Действащата към момента наредба е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. защото последващо издадените няколко наредби са изцяло отменени. Счита, че въпреки в наредбата от 2016 год. няма изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен, това не следва да се тълкува като законово въведена забрана, а представлява празнота в тази посока. Счита, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се прилага разпоредбата на чл.9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни и коефициента, по който се изчислява положения труд е коефициент 1,143.
Твърди, че в чл. 188, ал.2 от ЗМВР е посочено, че държавните служители полагащи труд за времето между 22.00 часа и 6.00 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда, която разпоредба директно препраща към чл.140, ал.1 от Кодекса, приложимо и за служителите на МВР, защото за един от елементите на специалната закрила по КТ следва да се приеме и установената намалена продължителност през нощта в сравнение с дневната продължителност на работното време. Макар, че Закона за МВР е специален, същия не може да дерогира разпоредби на КТ - в случая чл.187, ал.1 от ЗМВР. Твърди, че през посочения период е положил общо 2000 часа нощен труд, като разликата получена в резултат от това преизчисляване от 300 часа не е заплатена и в резултат на това ответника му дължи заплащане на следните суми: сумата от 1500 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 17.10.2019 год. до 17.10.2022 год., получен в резултат на преизчисляване на 2 положен нощен труд, ведно с дължимата мораторна лихва; 200 лв. обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019 год. /месеца следващ месеца на дължимото плащане включително/. Трудовите възнаграждения се плащат на 20-то число на месеца следващ месеца, за който се отнася плащането, с оглед и на което началната дата на дължимост на обезщетение за забава е 21.11.2019 год., от която дата следва да се изчислява претендираната от ищеца мораторна лихва до датата на предявяване на иска, поради което за него се явява правен интерес от предявяване на обективно съединени искове.
Моли съда да постанови решение по отношение на ответника ГД „Гранична полиция“ при МВР с административен адрес: гр. София, бул.
Княгиня Мария Луиза № 46, като го осъди да заплати на ищеца сумите, съобразно допуснато изменение на исковата претенция в о.с.з. на
28.02.2023г., на основание чл.214 ал.1 изр. трето от ГПК, както следва: 1. По чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР във вр. с чл. 140, ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2990.92 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 21.11.2019г. - 17.10.2022г. в размер на 406.70 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира за разноски.
В о.с.з. ищеца не се явява, за него адв. А. Ш. поддържа изцяло така предявената искова молба. Моли съда да уважи изцяло така предявените обективно съединени искове, които счита, че са освен основателни и доказани, най- вече по размер и излага подробни съображения в писмена защита. Претендира за направените разноски по делото.
В о.с.з. за ответника - главен юрисконсулт М. Х. моли съда да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани, по аргументи, изложени в отговора на исковата молба, както и изложените в писмените бележки съображения. Претендира за направените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът приеме исковата молба за основателна, моли направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.З от ГПК да бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен в наредбата по чл.36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и излага подробни съображения по същество в писмени бележки.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, 3 становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ищеца от 16.10.2000 г. работи в ГД „Гранична полиция“ при МВР, РДГП „Смолян“, ГПУ „Доспат“ на длъжност „младши оперативен дежурен“, включително и в процесния период.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че:
1. Какъв е размера на основното месечно възнаграждение на ищеца за посочения период и на кое число се плащат трудовите възнаграждения за съответния месец?
В процесният период размера на основното месечно възнаграждение на ищеца Р. К. е променяна както следва: от 17.10.2019 г. до 31.12.2019 г. – 900.00 лева; от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. -990.00 лева; от 01.01.2021 г. до 30.06.2022 г. – 1139.00 лева и от 01.07.2022 г.- 1367.00 лв.
Трудовите възнаграждения за съответния месец се изплащат между 20 и 25 число на месеца.
2. За периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022 г. колко нощни смени, съгласно графиците и протоколите е отработил ищеца? Отработеният нощен труд да бъде изчислен и като брой часове. За посоченият период надвишавал ли е ищеца предвидените 40 часа седмично отработено време и ако „да“ с колко?
За периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г. ищеца е отработил 221 смени, съгласно графиците и протоколите за процесния период, като е положил 1772 часа нощен труд, от които 202 часа нощен труд през официални празници. През посоченият период ищеца е надвишил предвидените, съгласно чл.12, ал. 1 от Наредбата за работно време, почивките и отпуските 40 часа седмично отработено време с 2 часа седмично.
3. Превръщан ли е отработеният от ищеца нощен труд в дневен труд?
При извършената проверка на документи, находящи се в РД „Гранична полиция“ - гр. Смолян вещото лице установило, че на Р. К. е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно НСОРЗ.
4. Ако е превръщан нощния труд в дневен с какъв коефициент е 4 бил умножен?
През процесният период на ищеца Р. К. е начислявано и изплащано допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00 часа и 06:00 часа. През същия този период на лицето не е начисляван и не е изплащан извънреден труд. Видно от отговора на въпрос № 3 - При извършената проверка на документи, находящи се в РД „Гранична полиция“ - гр. Смолян вещото лице установило, че на Р. К. е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно НСОРЗ.
5. След като изчисли колко нощен труд е положил ищеца, вещото лице да извърши преизчислението му в дневен труд с коефициент 1,143 /съгл. чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/.
За целия период, ищеца е положил 1772 часа нощен труд, от които 202 часа нощен труд през официални празници, които са му заплатени заедно с дневния. От преизчислението на тези часове в дневни, остава да получи допълнително суми за 224 часа, равняващи се на 2523.33 лева по часовите ставки за отделните месеци.
6. Изплащано ли му е допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването? Ако не е изплащано - какъв е размера на допълнителното възнаграждение за периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г.?
Допълнително възнаграждение в резултат на преизчислението не е изплащано на ищеца. Общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата“ за ищеца Р. К. е 2990.92 лв.
7. Какъв е размера на обезщетението за забава, считано от 21.11.2019г., месеца следващ месеца на дължимото плащане до 17.10.2022г.
Размерът на законната лихва за забава, дължима на всеки тримесечен период върху сумата за разликата между положения нощен труд и преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата“, изчислен от 1-во число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася е 406.70 лв.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и 5 компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че разгледани по същество исковете са основателни по следните съображения:
По отношение на иска с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР, във вр. с чл. 140 ал.1 от КТ:
Безспорно е, че в процесния период ищецът работил по служебно правоотношение по ЗМВР при Регионална дирекция „Гранична полиция" град Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция" при МВР, в Граничен полицейски участък - Доспат на длъжност „младши оперативен дежурен“, че изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка една с продължителност от 24 часа, съгласно утвърдени месечни графици и протоколи, както и че е полагал нощен труд за периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г. по утвърдени графици за отчитане, на които са били съставени протоколи, предоставени на вещото лице и съобразени при изготвяне на експертизата.
Безспорно е между страните, че отношенията между тях се регулират от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР. Разпоредбите на ЗМВР регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.