Решение № 161 от 09.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Сливен, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря ИВАЙЛА СТ. ЯНЕВА като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно наказателно дело № 20262230200503 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „К.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Г. С. Р.“ №****, представлявано от управителя Г.

Т. Г. против наказателно постановление № 879680-F873407/19.03.2026 г., издадено от К.Н.К. – Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) евро за нарушение на чл. 26, ал. 1, т.

7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за несъразмерност на наложеното административно наказание.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от управителя на дружеството. Явява се и процесуален представител по пълномощие – адв. Р. от АК-Сливен. Излагат подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк. С.

Д. с пълномощно по делото. Последният пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на твърдяното административно нарушение.

Моли за потвърждаване на оспореното наказателно постановление.

Не са претендирани разноски от нито една от страните.

Районен съд - Сливен, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, 1 доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 19.01.2026 г. в 15:15 часа е извършена проверка от инспектор по приходите в НАП при ЦУ на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – ветеринарна амбулатория, находяща се в гр. Сливен, ул. „Г.

С. Р.“ №****, стопанисван от „К.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Г. С. Р.“ №****, представлявано от управителя Г.

Т. Г.. При проверката било констатирано, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като в издаваните фискални бележки за извършените услуги не е посочена конкретния вид услуга. Не са релевирани възражения в хода на извършване на проверката. Въз основа на така извършената проверка е бил съставен АУАН № F873407/25.02.2026 г., който е бил връчен лично на управителя на дружеството на същата дата. Актът за установяване на нарушението е подписан от двама свидетели, присъствали при съставяне и връчване на АУАН. Не са релевирани възражения по така съставения АУАН.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 879680-F873407/19.03.2026 г., с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя „К.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Г. С. Р.“ №****, представлявано от управителя Г. Т. Г. е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 550,00 /петстотин и петдесет/ евро за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Препис от НП е връчен на въззивника на 24.03.2026 г., видно инкорпорираната в санкционния акт разписка.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения.

Показанията на актосъставителя А. са задълбочени, вътрешно балансирани и кореспондират по еднопосочен начин с приложените по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви.

Показанията на свидетелите по съставяне и връчване на АУАН съдът не намира за необходимо да бъдат коментирани, тъй като нито един от тях не е присъствал на извършената проверка.

По отношение на останалите, инкорпорирани в преписката и приети по делото писмени доказателства, съдът намира същите за единни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, а това обезпредметява тяхното отделно обсъждане.

2

Колкото до писмените доказателства, представени в о.с.з. от процесуалния представител на жалбоподателя, съдът счита, че действително същите се отнасят до така извършената проверка, но по никакъв начин не попълват фактите, касаещи процесното НП.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът счете за редно да обсъди на първо място доводите за отмяна на НП, релевирани в о.с.з. от процесуалния представител на жалбоподателя и в последствие да развие правните си доводи по цялостната проверка на НП.

Съдът не счита за правилен извода на процесуалния представител на жалбоподателя, че щом е инициирана проверка по ЗВЕРБ, то други административни нарушения не могат да бъдат констатирани по време на същата. Действително органите по приходите са извършили проверка, с цел установяване има или няма необосновано завишаване на цените в търговския обект. Предвид факта, че такова нарушение не е било констатирано, това не преклудира възможността на същите да констатират различно по вид нарушение, както е в конкретния случай.

По делото в о.с.з. беше представено копие на журнал, от който става ясно какви манипулации са извършвани в обекта за конкретен ден и час. Това обстоятелство обаче, по никакъв начин не променя факта на извършеното административно нарушение от жалбоподателя. Доводите на защитата се свеждат до това, че длъжностните лица не са проявили нужната активност, за да установят дали действително не става ясен видът на услугата, която е предоставена. Несъобразяването на органите по приходите с така предоставения журнал, надлежно приобщен към материалите по делото, не е процесуално нарушение. Защитата навява твърдения, че ако органите по приходите са проявили нужната активност, е било възможно да установят точния вид на предоставената услуга. Нормата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/2006 г. обаче не е създадена с цел да могат органите по приходите да установяват точния вид предоставена услуга. Същата е въведена с цел обезпечаване на прозрачност и проследимост на извършваните търговски операции, както и защита интересите на потребителите и фискалния интерес на държавата. Чрез изискването във фискалния бон да се съдържа наименование на стоката или услугата, количество и стойност по видове, нормативният акт цели индивидуализиране на предмета на продажбата в степен, достатъчна да позволи установяване на действително предоставената стока или услуга.

Житейският и практически смисъл на посоченото изискване се изразява в това потребителят да може по ясен и недвусмислен начин да установи за какво именно е извършил плащане, в какъв обем и на каква цена. Това създава възможност за ефективна проверка на коректността на начислената сума, за упражняване на права при рекламация, връщане на стока или възникнал спор относно изпълнението на услугата, както и за доказване съдържанието на конкретната търговска операция.

Съдът не може да сподели доводите на защитата, аргументирани с разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредбата не се възприемат за основателни от 3 правна страна, тъй като чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ съдържаща изискване за посочване на наименование, количество и стойност по видове стоки, а в чл. 27, ал. 3 от същия нормативен акт е предвидено задължително да се програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или услугите: 1. отнасящи се към данъчна група А; 2. с фиксирани цени в нормативен акт; 3. представляващи горива, продавани чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход. (В този смисъл Решение № 1780 от 6.08.2018 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1831/2018 г.) Двете норми касаят различни задължения и нарушението на всяка от тях представлява осъществяване на отделен състав на административно нарушение. В тази връзка по аналогичен случай в Решение на ВАС № 7913/2017 г. е прието следното: "Разпоредбите на чл. 26, ал.1 и чл. 27, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. предвиждат отделни задължения, първата относно задължителните реквизити на фискалната касова бележка от ФУ, а втората относно допълнително изискване само по отношение на посочените в разпоредбата видове стоки, да се програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули.

Нарушаването на всяко от задълженията, посочени в цитираните разпоредби на чл. 26 и чл. 27 от Наредбата осъществява отделен състав на административно нарушение, като няма законово основание да се приеме друго."

Относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, съдът ще изложи мотиви подолу по същество.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

Съобразно така установената фактическа обстановка в НП и АУАН от правна страна, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи да нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Процесното производство е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата 4 юрисдикционна-наказателна дейност на административнонаказващия орган.

Чрез съставения акт се сезира оторизирания административнонаказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид до доказване на противното.

Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт.

Не на последно място съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН.

Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган.

Констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно не посочване на датата на извършване на нарушението. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна по своя характер, като същата осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да узнае на коя дата какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.