Решение № 5934 от 25.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5934 гр. София, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100505603 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Софийска вода“АД срещу Решение 4399 от 12.03.2024г., постановено по гр. д. № 29091/2023г. с което е уважен предявеният срещу жалбоподателя от И. В. И. като частичен за сумата от 1250 лева (при пълен размер 1820,52 лева) отрицателен установителен иск за недължимост на суми, начислени за ВиК услуги за периода 26.08.2022-28.04.2023г.

Неправилно се приела липса на облигационно отношение. Съдът не уважил искане на жалбоподателя да се изискат данни от Общината дали ищцата е данъчнозадълженото лице за имота и за кои периоди е била във връзка с нейните твърдения за липса на собственост върху имота и оттам на облигационно отношение.

Неправилно не били обсъдени СЧЕ и СТЕ с мотив, че няма облигационно отношение.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

СГС при извършена проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Относно неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и приложение на императивни правни норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени доказателства и експертизи СГС намира въззивната жалба за частично основателна по следните фактически и правни съображения.

Предявен е като частичен иск за недължимост на цена на водоснабдителни и канализационни услуги за периода 26.08.2022-28.04.2023г. за стойността на които се твърди да са издадени от ответника описаните в исковата молба фактури. Ищецът е изложил твърдения, че не е собственик или вещен ползвател на имота, че сумите са 1 погасени по давност и неясно как определени.

Ответника е твърдял и в негова тежест е да докаже качеството потребител на ВиК услуги за ищеца за конкретния имот. Съгласно нормативната уредба (§1, т.2 от ДР на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги; чл. 3 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи) потребители са собствениците или вещните ползватели на имоти за които се предоставят такива услуги. Според СГС обаче нормата не урежда изчерпателно и императивно кои лица могат да имат това качество, тоест кои лица могат да субекти на правоотношението по предоставяне на такива услуги. Приложими по аналогия са разрешенията дадени с ТР 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Правоотношението е с договорна природа. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между ВиК оператора и правен субект, различен от посочените в закона за сключване на договор за ВиК услуги за битови нужди за водоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на услугите. Договорът между това лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида.

По делото са приети и неоспорени подписани от ищцата в качеството на клиент /потребител/ писмени доказателства (Приемо-предавателен протокол за доставка, монтаж и пломбиране на нови индивидуални водомери в конкретния имот; талон за пломбиране на водомери; изходящи от нея молби до ответника-с посочен клиентски номер и адрес на имота, с искания да се даде справка за платените от ищцата суми за имота) от които се налага извод,че същата е потребител на за конкретния имот, като съставляват извънсъдебно писмено признание на неизгоден за нея факт.

Предвид горното СГС не споделя изводите на СРС, че не е доказано качеството на потребител за ищеца на ВиК услуги за имота за посочения период.

Установява се обаче от СЧЕ-неоспорена от страните, че в хода на делото ответникът е сторнирал процесните фактури в частта им относно потреблението на вода в имота, като от фактурираните количества е останало само това за общи нужди.

Според неоспорената СЧЕ причината затова е извършен реален отчет на 18.10.2023г.

Дължимите според СЧЕ суми след издаване на кредитното известие от 30.11.2023г. са 257,78 лева.

Налага се извод, че предявения иск е основателен до размер на сумата 992,22 лева. Над този размер до предявеният от 1250 лева е неоснователен. Горното налага отмяна на решението в частта, с която искът е уважен над размера от 992,22 лева и отхвърлянето му за разликата до предявения размер от 1250,00 лева.

При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.

За първа инстанция при уважени 79,34 % от иска ищцата има право на разноски за държавна такса в размер на 39,67 лева, а са присъдени 50,00 лева, което налага отмяна на решението и в частта му с която на ищцата са присъдени разноски над размера от 39,67 лева.

Решението подлежи на отмяна и в частта му с която е присъдено възнаграждение на адвокат Н.И.И. по реда на чл. 38 от ЗА над размера от 317,36 лева.

При отхвърлени 20,66 % от иска дружеството има право на разноски за първа инстанция за вещи лица в размер на 103,3 лева (52,82 евро), за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 50,00 евро и от което съобразно изхода на спора се следват 10,33 евро.

2

За въззивна инстанция има право на 2,64 евро за държавна такса и на 10,33 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 4399 от 12.03.2024г., постановено по гр. д. № 29091/2023г. на Софийски районен съд, 169 с-в В ЧАСТТА, С КОЯТО е уважен над размера от 992,22 лева до пълния (предявен като частичен от 1820,52) размер от 1250,00 лева (тоест за разликата от 257,78 лева) предявеният от И. В. И. с ЕГН ********** срещу „Софийска вода“ АД с ЕИК 13017500 отрицателен установителен иск за недължимост на суми за водоснабдителни и канализационни услуги за имот: Апартамент ****, гр.

София за периода 26.08.2022г-28.04.2023г. КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 257,78 лева.

Потвърждава решението в останалата обжалвана част за уважаване на иска.

Отменя решението и в частта му по разноските, с която в полза на И. В. И. са присъдени разноски за държавна такса над размера от 39,67 лева.

Отменя решението и в частта му по разноските, с която в полза на адвокат Н.И.И. е присъдено адвокатско въззнаграждение по чл. 38 от ЗА над размера от 317,36 лева.

Осъжда И. В. И. с ЕГН ********** да заплати на „Софийска вода“ АД с ЕИК 13017500 разноски за първа инстанция за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 63,15 евро, както и разноски за въззивното дело за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 12,97 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3