Определение № 1324 от 15.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1324 гр. София, 15.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500474 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С определение № 3751 от 15.10.2024 г. по т. д. № 1603.2024 г. Софийски градски съд, ТО, VІ - 3 с-в производството по делото е прекратено поради липса на международна компетентност на българския съд.

Определението се оспорва от ищеца „Скат Транспорт“, Акционерно Дружество, регистрирано с № номер 0000487402, действащо съгласно законите на Полша, чрез представителя му, с излагане на доводи, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно постановено. Сочи, че договорът за превоз е сключен в електронна форма, съгласно полското законодателство, а споразумението за компетентност на съда следва да е подписано двустранно от страните. Това изискване не е спазено в случая.

Според полското законодателство, няма пречка превозния договор да се сключи по електронен път, както и по този път да се избере приложимо право. За да е валидна клаузата за избор на компетентен съд следва да е в писмена форма, с подписи на страните, каквато липсва в случая. Счита, че отношенията между страните се регулират не само от изрично уговореното между тях, но и от Конвенция CMR.

Позовава се на чл. 31, ал. 1 от Конвенцията, като поддържа, че е упражнил правото си да сезира съдът по местожителството на ответника. Моли да се отмени определението е делото да се върне на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в законоустановия срок от процесуално легитимирано за това лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, на осн. чл.

274, ал. 1,т. 1 от ГПК, предвид което е и процесуално допустима.

Въззивният съд, като обсъди данните по делото и доводите на ищеца, намира следното:

Исковата молба е предявена от „Скат Транспорт“, Акционерно Дружество, регистрирано с № номер 0000487402, действащо съгласно законите на Полша, чрез представителя му, срещу „Фреш Парк" ЕООД, ЕИК : 203593369, със седалище и адрес в гр. София, като превозвач, с твърдения, че правоотношенията между страните произтичат от договор за превоз от 26.06.2023 г. Ищецът е искал заплащане на 1 обезщетение в размер на 53 193, 54 евро за загубен/откраднат товар по време на превоза.

С оспореното определение СГС е приел, че става въпрос за договор за международен превоз, като се е позовал на чл. 31, ал. 1 от Конвенцията CMR. Приел е, че посочената в чл. 31 от CMR международна компетентност се прилага при липса на постигнато съгласие. Приел е още, че приложение намират и нормите на Регламент (ЕО)1215/2012 г., поради празнота в Конвенцията, като в хипотеза на постигнато споразумение между страните по смисъла на чл. 25 от Регламента и с упражняване правото на пророгационната клауза, се учредява изключителна компетентност в полза на избрания от тях съд. В случая между страните е постигнато съгласие споровете, произтичащи от изпълнението на процесната заявка - договор да се решават от общия съд в Гданск, както е избрано за приложимо право - това на Република Полша. Според първостепенният съд между страните е постигнато споразумение за избор на съд по смисъла на чл. 25 от Регламента, което определя като компетентен за разрешаване на споровете във връзка с договора да е изключително полският съд. По тези съображения производството е прекратено пред СГС поради липса на международна компетентност на българския съд.

Като взе предвид установеното по делото и становището на частният жалбоподател, въззивният състав намира следното :

Частната жалба е подадена в срок и от страна, за която е налице интерес от обжалването.

Регламент (ЕС) 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела предвижда няколко основания за международна компетентност в йерархична структура, които се прилагат при точно определени предпоставки : изключителна компетентност /чл. 24/, мълчаливо учредена компетентност /чл. 26/, споразумение за избор на съд /пророгация на компетентност по чл. 25/, компетентност по застрахователни, потребителски и трудови договори /раздели 3, 4 и 5/, обща компетентност /чл. 4/, специална компетентност /раздел 2/.

В чл. 27 от Регламента е предвидено, че когато съд на държава-членка е сезиран с иск, който основно засяга дело, по което съдилищата на друга държава-членка имат изключителна компетентност по силата на чл. 24, той служебно прогласява, че не е компетентен, а в чл. 28 е уредено, че когато срещу ответник с местоживеене в държава-членка е предявен иск в съд на друга държава-членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите на настоящия регламент.

От тълкуването на посочените разпоредби следва извод, че сезираният съд може д а извършва служебна проверка за международна с и компетентност, респ. прекратяване на производството по делото поради липса на такава по отношение на изключителната компетентност, предвидена в Регламента.

При липса на изключителна компетентност на съд на друга-държава членка, съдът следва да пристъпи към връчване на препис от исковата молба на ответника, след което да извърши преценка на международната си компетентност в зависимост от явяването или неявяването на ответника, респ. оспорването или не на компетентността му и евентуално да извърши последваща проверка за наличието на други основания за своята международна компетентност - споразумение за избор на съд (пророгация на компетентност по чл. 25), компетентност по застрахователни, потребителски и трудови 2 договори (раздели 3, 4 и 5), обща компетентност (чл. 4), специална компетентност (раздел 2). (така прието в определение № 217 от 07.04.2015 г. по ч. гр. д. № 522/2015 г. на III г. о. и определение № 432 от 22.11.2017 г. по ч. гр. д. № 3834/2017 г. на III г. о., определение № 63, 28.01.2021 г. по ч. т. д. № 2175/2020 на ВКС, ІІ ТО).

В случая СГС е изпратил препис от исковата молба на ответника „Фреш Парк“ ЕООД, който не е взел становище в срока за отговор по чл. 131 ГПК. Следователно в хипотезата на чл. 28 от Регламент (ЕС) 1215/2012 г., съдът може да направи служебно проверка на компетентността си да разгледа спора.

СГС е счел, че в случая става въпрос за договор за международен превоз.

Според чл. 31, ал. 1 от Конвенцията CMR за спор, произтичащ от превозите, подчинени на конвенцията, ищецът може да сезира, освен съдилищата на договарящите държави, посочени по общо съгласие на страните, още и тези на държавата на територията на която се намира: а) местожителството на ответника, главното му седалище или клона, или агенцията, чрез която е бил сключен превозният договор, или б) мястото, където стоката е била приета за превоз или мястото, предвидено за доставянето й. За да направи извод, че не е международно компетентен да разгледа спора съдът е приел, че приложение в случая ще намерят и нормите на Регламент (ЕО)1215/2012 г., като в хипотеза на постигнато споразумение между страните по смисъла на чл. 25 от Регламента, е упражнено правото на пророгационната клауза.

В случая между страните е постигнато споразумение, в т. 26 от заявката, споровете, произтичащи от изпълнението на процесната заявка - договор за международен автомобилен транспорт, да се решават от общия съд в Гданск, както е избрано за приложимо право - това на Република Полша, по смисъла на чл. 25 от Регламента. Според него „ако страните, независимо от местоживеенето им, са се договорили, че съд или съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните са уговорили друго.“ Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че постигнатото в договора за превоз споразумение за избор на съд определя като изключително компетентен за разрешаване на споровете между страните полският съд.

Неоснователно в частната жалба се възразява, че уговорката не обвързва страните, защото заявката е типова, изпратена по електронен път и не е изрично подписана от ответника.

На първо място следва да се има предвид, че според чл. 4 от Конвенцията договорът за превоз е неформален консенсуален договор и за установяването му са допустими всички доказателствени средства.

На следващо, според чл. 25 от Регламент 1215/2012 г., споразумението за предоставяне на компетентност може да се сключи : а) писмено или устно, потвърдено с писмени доказателства; б) във форма, която е съобразена с практиките, които страните са установили помежду си; или в) в международната търговия, във форма, която е съобразена с обичая, който страните познават или е трябвало да познават и който в тази търговска дейност е широко известен на страните. Според ал. 2 на чл. 25 от Регламента, всяко съобщение чрез електронни средства, което осигурява траен запис на споразумението, е равностойно на „писмена форма“.

Следва да се отчете и обстоятелството, че в случая ответникът е уведомен за 3 делото, изпратен му е препис от исковата молба и доказателствата, като в предоставения срок не е направил никакво възражение срещу постигнатата в договора уговорка за избор на съд.

По изложените съображения настоящият състав приема определението за законосъобразно постановено, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3751 от 15.10.2024 г. по т. д. № 1603.2024 г.

Софийски градски съд, ТО, VІ - 3 с - в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4