Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 339 от 03.05.2023, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно частно гражданско дело 232/2023
Вид
Определение № 339
Подписан
03.05.2023
В сила
03.05.2023
Състав
Галатея Ханджиева Милева, Анна Великова, Жечка Николова Маргенова Томова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. гр. Добрич, 03.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна В.а като разгледа докладваното от Анна В.а Въззивно частно гражданско дело № 20233200500232 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК по повод частна жалба с вх.№ 1432/30.03.2023г. по регистратурата на Районен съд - Балчик, подадена от Е. Г. К. с ЕГН ********** от гр. Б., чрез адвокат М.

П., срещу разпореждане № 277 от 16.03.2023г. по ч.гр.д. № 139/2023г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против Д. Р.

С., ЕГН ********** и Б. Х. С. с ЕГН**********, двамата от с. Л., за сумата в размер на 4417,11 лв., представляваща лихва за периода от 25.06.2014г. до 08.03.2023г. по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № **, том II, вх.рег.№ **, дело № ** от **г.

В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на разпореждането и се претендира неговата отмяна с разпореждане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Препис от жалбата не е връчен на другата страна, съобразно разпоредбата на чл. 418, ал. 4 от ГПК.

При данни, че обжалваното разпореждане е съобщено на заявителя на 29.03.2023г., частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 418, ал. 4 от ГПК – на 30.03.2023г., от лице с правен интерес от оспорване на неизгодния за него акт, чрез надлежно упълномощен адвокат, приведена е в съответствие с изискването по чл. чл. 275, ал. 2 вр. 261, т. 4 от ГПК след указание на съда и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

1

Производството по ч.гр.д. № 139/2023г. по описа на Районен съд – Балчик е образувано по повод подадено от Е. Г. К. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ по чл. 417, т. 6 от ГПК – нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № **, том II, вх.рег. № **, дело № *** от **г. на нотариус С.И., вписан в регистъра на НК под № *** с район на действие РС - Балчик, вписан под № **, том I, дело № ****г., вх.рег.№ 2716/2013г. на СлВп – Балчик, срещу Д. Р.

С. и Б. Х. С. за сумата от 5000 лв., представляваща главница (невърнат заем) и за сумата от 4417,11 лв., представляваща законна лихва за периода от 25.06.2014г. до 08.03.2023г., като са претендирани и разноските по делото.

Районният съд е уважил заявлението отчасти като е издал заповед № 46 от 16.03.2023г., допуснал е незабавното й изпълнение и е разпоредил издаване на изпълнителен лист за сумата от 5000 лв. - дължима сума по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 78 от 24.06.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 10.03.2023г., до изплащане на сумата, както и за разноските по делото - 188,34 лв. държавна такса и 770 лв. адвокатско възнаграждение.

В останалата му част – за сумата от 4417,11 лв., заявлението е отхвърлено с разпореждане № 277 от 16.03.2023г. по съображения, че вземането представлява мораторна лихва върху главницата за периода от 25.06.2014г. до 08.03.2023г., а от приложения нотариален акт е видно, че кредиторът е предоставил на кредитополучателите кредит в размер на 5 000 лв. без лихва, т.е. документът не удостоверява възникнало задължение за плащане на лихва върху главницата.

Разпореждането е законосъобразно.

Съгласно чл. 418, ал. 1 от ГПК, когато със заявлението е представен документ по чл. 417, ал. 1 от ГПК, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Издаването на изпълнителен лист, според чл. 418, ал. 2 от ГПК е предпоставено от наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки: 1) представеният документ от изброените в чл. 417, ал. 1 от ГПК да е редовен от външна страна и 2) документът да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника - неудовлетворено изискуемо и ликвидно материално-правно притезание на заявителя срещу длъжника. Извън проверката дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява изпълняемо вземане могат да се събират доказателства (официален или изходящ от длъжника документ) само относно изискуемостта на вземането и само в случаите, в които според документа изискуемостта е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство (така чл. 418, ал. 3 от ГПК).

Документът, въз основа на който заявителят е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение, е самият ипотечен акт по чл. 173, ал. 3 от ЗЗД (документ по чл. 417, ал. 1, т. 6 от ГПК), поради което съществуването на 2 претендираното вземане следва да се установява именно от него. Съгласно чл. 173, ал. 3 от ЗЗД, ако вземането е за определена парична сума или ако за него е уговорена парична неустойка, кредиторът може въз основа на акта за вписването на ипотеката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК. Представеният със заявлението в оригинал нотариален акт за учредяване на договорна ипотека удостоверява предоставен от заявителя на двамата длъжници кредит в размер на 5000 лв., с краен срок за връщане 24.06.2014г., без дължима възнаградителна лихва (това е смисълът на употребения израз „без лихва“). Падежът на задължението е определен и е настъпил, което означава, че от следващия ден – 25.06.2014г., длъжниците са в забава (така чл. 84, ал. 1 от ЗЗД) и дължат, доколкото друго не е уговорено, обезщетение за вредите от неточното си във времето изпълнение в размер на законната лихва по общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Но, въз основа на ипотечния акт може да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за онези вземания, които са определени по основание и уточнени по размер (или определяеми, т.е. посочени като процент или друг начин на изчисляване) в самия документ. Когато документът по чл. 417 от ГПК не установява конкретно вземане, въз основа на него заповед за незабавно изпълнение не може да бъде издадена. В нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека липсва уговорка между страните, че при забава длъжниците дължат обезщетение в размер на претендираната законна лихва. Следователно това вземане не е удостоверено от представения от заявителя документ по чл. 417, ал. 1, т. 6 от ГПК по основание и по размер. То не съставлява такова за „такси и разноски“ по смисъла на раздел ІІ от нотариалния акт, а е обезщетение за вреди от неизпълнението на падежа от длъжниците. Щом не е удостоверено като дължимо в представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, за обезщетението за забава въз основа на този документ изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК не може да бъде издаден. В този смисъл – т. 4а от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Оспореното разпореждане е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.

По тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 277 от 16.03.2023г. по ч.гр.д. № 139/2023г. по описа на Районен съд – Балчик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4