Определение № 2451 от 23.10.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2451 гр. С., 23.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20261800500854 по описа за 2026 година Производството е по чл. 423 от ГПК.

Образувано е по подадено от длъжника Д. И. К., чрез процесуалния му представител адв. Ц., възражение против издадена срещу него заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 429 от 15.09.2016 г. по ч. гр. д. № 652/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Ихтиман в полза на заявителя „ЕОС Матрикс“ ЕООД за сумата 900 лв., представляваща главница, сумата 214 лв. – договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 25 лв. – разноски по делото.

Длъжникът твърди, че узнал за заповедта за изпълнение на 10.03.2026 г. когато получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 465/2017 г. по описа на ЧСИ Стефан Петров. Поддържа, че, към датата на издаване на изпълнителното основание и неговото евентуално връчване, не е обитавал постоянния си адрес, тъй като е имал различен настоящ адрес, който се е намирал в гр. С., а не в гр. К., където е постоянният. Позовава се на Споразумение № 214/30.11.2018 г., одобрено от СГС по НОХД № 5328/2018 г. на СГС, 31-ви с-в, като счита, че от него се установява, към 19.05.2017 г. да е обитавал жилище, находящо се в ж.к. „Надежда I", бл. 151, вх. В, ет. 5, ап. 76.

Изтъква, че от 19.05.2017 г. до 24.10.2017 г. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража", след което бил осъден и му е наложено наказание „лишаване от свобода", което изтърпял в Централен софийски затвор, а впоследствие заминал да живее извън пределите на Република България.

Прави извод, че не е спазена процедурата по надлежно връчване на заповедта за изпълнение. Моли съда да приеме възражението му на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, а при условията на евентуалност - на основание чл. 423, ал.

1, т. 3 от ГПК, като върне делото на Районен съд - Ихтиман за продължаване на производството по ч.гр.д. № 652/2016 г. на този съд с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Представя доказателства и прави доказателствени искания.

Постъпил е отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, което изразява становище за недопустимост и неоснователност на възражението по чл. 423 от ГПК.

1

Дружеството твърди, че възражението пред въззивен съд, направено по реда на чл. 423 от ГПК, представлява извънреден процесуален способ за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение и е извън общия ред за защита чрез възражение по чл. 414 ГПК. Подчертава, че правото на възражение по чл. 423 ГПК е предоставено от закона на длъжника само в случаите, в които същият е бил лишен от възможността да оспори вземането по реда на чл. 414 ГПК, а като обща предпоставка за допустимост на възражението във всички хипотези на т. 1-4 законодателят изрично е уредил условието, длъжникът да е бил лишен от възможността да оспори вземането по реда на чл. 414 ГПК. Сочи, че срокът за подаване на възражение пред въззивния съд е едномесечен от узнаването за заповедта за изпълнение, като моментът на узнаване е фактически въпрос и подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес. Развива принципни съображения, свързани със заповедното производство. Счита, че в случая връчването на издадената заповед е било редовно, като са спазени всички законови изисквания за това, поради което в изпълнителния лист съдът изрично е посочил датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. Същевременно, за оборването на тези обстоятелства не били ангажирани каквито и да е доказателства от жалбоподателя, а изложените във възражението твърдения се отнасят за период след месец май 2017 г. докато процесната заповед за изпълнение е издадена през 2016г. и е влязла в законна сила на 11.10.2016 г., видно от изпълнителния лист, издаден на 12.10.2016 г. Въз основа на последния било образувано изпълнително дело № 00465/2017 г. по описа на ЧСИ Стефан Христов Петров, рег. № 921 при КЧСИ. Според заявителя, в хода на изпълнителното производство били извършени редица изпълнителни действия, които свидетелстват, че длъжникът е узнал за воденото срещу него принудително изпълнение, насочено срещу личните му активи, независимо дали му е била наложена мярка за неотклонение или е изтърпявал наказание „лишаване от свобода".

Като такива действия изтъква налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД от 2017 г. и в „Райфайзенбанк (България)" ЕАД от 2019г. Моли съда да остави депозираното възражение по чл. 423 от ГПК без разглеждане като недопустимо, а ако го приеме за разглеждане – да го отхвърли като неоснователно и недоказано, поради липса на предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 423 от ГПК. Счита, че разноските по делото следва да останат в тежест на възразилия длъжник.

От фактическа страна съдът констатира, че на 15.09.2016 г. Ихтиманският районен съд е издал процесната заповед за изпълнение № 429 по ч.гр.д.

№ 652/2016г. От отбелязването на гърба на същата се установява, че съобщение за нея е било изпратено на същата дата.

Приемайки, че заповедта е връчена редовно на длъжника и че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е подадено възражение срещу нея, на 11.10.2016г. районният съд е удостоверил влизането й в сила, а на 12.10.2016г. е издал изпълнителен лист в полза на заявителя за посочените в заповедта парични суми.

Видно от отбелязването върху заповедта, издаденият въз основа на нея изпълнителен лист е бил получен от заявителя на 22.02.2017г.

От извършена служебна справка се установява, че Д. И. К. с ЕГН ********** има регистриран постоянен адрес в гр. К., ул. „К.К.“ № 1, считано от 11.10.2004г., както и настоящ адрес в гр. С., ж.к. „С.Р.“ № 22, вх. Б, ет. 1, ап.

86, считано от 01.12.2004г.

2

От изисканите от съдебния изпълнител документи се установява, че до длъжника на постоянния му адрес в гр. К., ул. „К.К.“ № 1 и на настоящия му адрес в гр. С., ж.к. „С.Р.“ № 22, вх. Б, ет. 1, ап. 86, са били изпращани покани за доброволно изпълнение през 2017г., 2019г., 2020г. и 2022г., но пратките са се връщали като непотърсени. Единствено втората покана за доброволно изпълнение от 20.09.2017г. е била връчена чрез залепване на уведомление на настоящия му адрес в гр. С..

Съобщение за образувано изпълнително дело е било връчено на процесуалния представител на длъжника – адв. Ц. – на 10.03.2026г., като на същата дата адв. Ц. е подала молба за запознаване с делото.

С подадена допълнителна молба към възражението са представени писмени доказателства, от които се установяват периодите на задържане на К., които подлежат на приспадане във връзка с изпълнение на присъдата му, по която е изтърпявал наказание лишаване от свобода, както следва:

-19.05.2017г.-задържане за срок от 24часа по ЗМВР.

-20.05.2017г. до 21.05.2017г. - задържане с постановление на СГП за срок от 48часа.

-22.05.2017г. - с определение на СГС е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

-24.10.2017г. - с определение на САС мярката за неотклонение „Задържане под стража" е изменена в „Домашен арест".

-19.01.2018г. - с постановление на СГП мярката за неотклонение „Домашен арест“ е изменена в „Подписка“.

На последно място, от така приложените документи е видно, че К. е регистриран в Кралство Швеция от 06.12.2025г.

При тези данни, съдът намира от правна страна, че възражението е неоснователно поради следните съображения.

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК регламентира правото на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори по реда на чл. 414 о т ГПК вземането по издадената срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд при наличие на някое от следните алтернативни основания: ако заповедта за изпълнение не м у е била връчена надлежно; ако заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; ако длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, или ако длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

В производството по чл. 423 от ГПК доказателствената тежест е за длъжника, който подава възражението, тъй като това производство е извънреден способ за защита, т.е. средство за възстановяване на пропуснатата редовна възможност за защита по чл. 414 от ГПК, когато длъжникът твърди, че е бил лишен от нея. Този извод следва пряко от текста на закона, съгласно който длъжникът може да подаде възражение само ако е бил лишен от възможността да оспори вземането в някоя от изчерпателно изброените хипотези по чл. 423, ал. 1 ГПК, а съдът приема възражението, „когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1“ (арг. от чл. 423, ал. 3 ГПК).

Следователно, именно длъжникът трябва да установи, че е спазил 3 едномесечния срок от узнаването и че е налице поне една от предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1-4 от ГПК.

В конкретния случай длъжникът е релевирал хипотези по т. 1 (че заповедта не му е била връчена надлежно) и по т. 3 (че поради особени непредвидени обстоятелства не е могъл своевременно да узнае за връчването), които, обаче, обосновава с едни и същи фактически обстоятелства – необитаване на постоянния си адрес, фактическо обитаване на различен от него настоящ адрес (както и на жилище на друг адрес в кв. „Надежда“ в гр.

С.), наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ и изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Софийския централен затвор, а впоследствие – напускане на пределите на Република България.

Настоящият съдебен състав намира, че тези обстоятелства нито обуславят ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, нито са особени непредвидени такива, поради които длъжникът не е могъл своевременно да узнае за връчването.

Действително, от извършената служебна справка за постоянен и настоящ адрес на К. се установява, че през 2016г. (когато е било подадено заявлението и е била издадена заповедта за изпълнение, а въз основа на нея – и изпълнителен лист) неговият постоянен адрес е бил в гр. К., ул. „Константин Костенечки“ № 1, а настоящият му адрес е бил в гр. С., ж.к. „С.Р.“, бл.22, вх.

Б, ет. 1, ап. 86

Съгласно действалата през този период редакция на чл. 411 от ГПК, обаче, заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, т.е. релевантен е постоянният, а не настоящият адрес на длъжника. Съответно, връчването на заповедта съгласно ал. 3 от същата разпоредба се извършва на постоянния адрес и – независимо дали е осъществено лично на този адрес (чл. 45 от ГПК), чрез друго лице от адреса (чл. 46, ал. 2 от ГПК), или чрез залепване на уведомление на същия адрес (чл.

47 от ГПК) – то следва да се приеме за редовно. Разбира се, няма пречка, съдът да извърши и справка за настоящ адрес на длъжника, респ. за негов работник или работодател, и фактически да връчи заповедта за изпълнение на някой от тези адреси, но това не е задължително, а неизползването на някоя от тези възможности не дисквалифицира връчването по постоянния адрес на длъжника като редовно. Още повече, че съгласно Определение № 315 от 28.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2408/2014 г., IV г. о., ГК, „когато съобщението e прието, мястото на връчване е без правно значение“ В случая по делото няма данни, по какъв начин е връчено съобщението за издадената заповед за изпълнение, но, както се посочи по- горе, доказването на евентуални пороци на това връчване е било в тежест на длъжника, което не е сторено. Поради това и с оглед извършените от ИРС последващи действия, които предполагат предходно редовно връчване, съдът приема, че същото е било надлежно и е поставило началото на срока за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК.

Неоснователно длъжникът се позовава на адреса, посочен в Споразумение № 214/30.11.2018 г., одобрено по НОХД № 5328/2018 г. на СГС.