Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 29052 от 11.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48806/2025
Вид
Определение № 29052
Подписан
11.08.2026
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 229, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29052 гр. София, 11.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110148806 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Гражданското дело е образувано по повод предявени са установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ж. Т. В. и Д. Т. Е..

Производството по делото е приключило с решение № 11119 от 08.06.2026г., с което предявените искове са отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса.

На 19.06.2026г. е постъпила молба от ищеца с искане за изменение на решението в частта за разноските като му се присъдят допълнително разноски за съдебно-техническа експертиза.

По искането е постъпил отговор от ответниците, в който се моли то да се остави без уважение. В подкрепа на искането се излага довод, че ответниците не са дали повод за завеждане на исковото дело. Моли се да се присъдят сторените от тях разноски в исковото производство.

Постъпила е молба по реда на чл. 248 ГПК от адв. И. – представител на ответниците, с искане да се измени посоченото по-горе решение в частта на разноските, присъдени нему и на ищеца. Иска се да се отменят разноските, дължими на ищеца изцяло поради липса на оспорване на вземането и сключено споразумение още в заповедното производство. Твърди се, че се нарушават клаузите на споразумението с предявяването на иска и по тази причина се иска съдът да присъди адвокатско възнаграждение на ответниците от 400 евро.

Препис от молбата, на основание чл. 248, ал. 2 ГПК, е изпратен на насрещната страна. В указания срок е постъпило становище, в което ищецът изразява съгласие за отмяна на разноските, възложени в тежест на ответниците и сторени в заповедното производство, но моли да се присъдят разноските, направени от ищеца в исковото производство за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за съдебно-техническа експертиза. Моли да се остави без уважение искането на ответниците за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Настоящия съдебен състав, след като се запозна с направеното в молбата искане и 1 доводите в постъпилото становище, намира за установено следното:

1. По молба с вх. № 197097/19.06.2026г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима. Списък по чл. 80 ГПК е необходим, тъй като ищецът иска изменение на съдебния акт досежно присъдените нему разноски, какъвто списък не се съдържа по делото.

Според чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

Следователно представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде инкорпориран, както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото. В този смисъл тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

По изложените мотиви, искането на ищеца за изменение на решението в частта за присъдените нему разноски следва да се остави без разглеждане. В допълнение, разхода за съдебно-техническа експертиза не е реализиран, по която причина и не подлежи на присъждане.

2. По молба с вх. № 213328/02.07.2026г., подадена от ответниците Ж. Т. В. и Д. Т. Е.

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима. Списък по чл. 80 ГПК е необходим, тъй като ответниците искат изменение на съдебния акт както на разноските, присъдени на ищеца, така и досежно присъдените им разноски, какъвто списък се съдържа по делото.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Разноски на ищеца се дължат за заповедното производство, което е образувано по заявление с вх. № 7178 от 13.08.2025г. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е връчена на ответниците на 19.08.2025г. на длъжника Д. Т. Е. и на 22.08.2025г. на Ж. Т. В.. И двамата длъжници са подали възражение по чл. 414 ГПК, с което са оспорими вземането с довод, че не знаят дали претендираните суми не са тъждествени с други, претендирани по друго гражданско дело. Ето защо с разпореждания от 24.09.2025г. съдът е дал указания на ищеца за предявяване на искове срещу двамата длъжници.

Указанията са изпълнени и установителните искове са предявени в срок на 14.10.2025г.

2

Междувременно – на 09.10.2025г., между страните е сключено споразумение за плащане на вземанията, предмет на делото, което е станало известно на съда с представянето му в о.с.з. на 24.03.2026г. предвид липсата на подадени отговор на искова молба.

С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца, както е посочено и в крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се дължат на ответника, се обосновава с приетото в мотивите на акта за основателност на предявения иск.

Този извод не се променя от плащане на вземането в хода на процеса, с което плащане реално вземанията се признават.

Разноски на ищеца се дължат и защото ответниците са дали повод за завеждане на делото. Ответниците са били уведомени за издадената срещу тях заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, но срещу нея са подали възражение, което, макар обосновано в допълнение по този начин, не дава основание да недължимост на разноските, тъй като книжата са достатъчни за провеждането на заповедното производство. За ответниците е съществувала възможност в предоставения им срок сами или чрез договорен представител да извършат необходимите справки и консултации и въз основа на тях да депозират обосновано възражение. Ето защо и указанията на заповедния съд са били правилни и в изпълнението им ищецът е предявил исковете си. Обстоятелството, че междувременно – в случая преди завеждане на исковата молба в съда, между страните е сключено споразумение, не променя този извод. Това е така, защото независимо от сключеното споразумение към ищеца са отправени указания, неизпълнението на които е свързано с неблагоприятни за него последици. Същевременно, за ищеца на този етап не е било ясно дали споразумението ще се изпълни, т.е. за него е съществувал правен интерес от изпълнение на указанията на заповедния съд. Горното се подкрепя от разбирането, че в такава ситуация страните могат да искат спиране на производството по реда на чл. 229, ал.

1, т. 1 ГПК, каквото не са направили. Едва при явяването в о.с.з. на представител на ответниците е възразено срещу вземането с довод, че е платено, като последното плащане е непосредствено преди последното о.с.з.

По изложените мотиви, разноски на ищеца се дължат в присъдения с решението размер, а не на ответниците, поради което и подадената от тях молба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустимо, искане за изменение на решение № 11119 от 08.06.2026г., постановено по гр.д. № 48806/2025г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските по чл. 248 ГПК, подадено от „Топлофикация София“ ЕАД и съдържащо се в молба с вх. № 197097/19.06.2026г.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искане за изменение на решение № 11119 от 08.06.2026г., постановено по гр.д. № 48806/2025г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на 3 разноските по чл. 248 ГПК, подадено от Ж. Т. В. и Д. Т. Е. и съдържащо се в молба с вх. № 213328/02.07.2026г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4