Акт № 41255 от 06.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41255 гр. София, 06.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:КРА. ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРА. ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110124752 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от А. М. Ч. с ЕГН ********** с адрес: обл. София, с.

***, ул. „***“ №2, съдебен адрес: гр. София, бул. „***“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, чрез Еднолично адвокатско дружество „***“ срещу „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. „***“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от ***, за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 5 ГПК, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.12.2026 г. от 14.40 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на А. М. Ч. с ЕГН ********** с адрес: обл. София, с. ***, ул. „***“ №2, съдебен адрес: гр. София, бул. „***“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, чрез Еднолично адвокатско дружество „***“, срещу „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. „***“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от ***, с която се иска да се прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит №*** от 17.08.2022 г.

При условията на евентуалност се иска да се прогласи за нищожна клаузата на чл.

11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №*** от 17.08.2022 г., сключен между доверителя ми А. М. Ч. с ЕГН ********** и ответника „***” ООД, с ЕИК ***, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 и ал. 5 и чл. 21, ал. 1 от ЗПК, както и чл. 143, ал.

2, т. 5 и чл. 146 от ЗЗП.

Ищецът твърди, на 17.08.2022 г. между А. Ч. в качеството му на заемополучател и „***” ООДв качеството му на заемодател е сключен Договор за паричен заем №***. В чл. 3 1 от Договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението. Съгласно посочената клауза размерът на заема е 255,65 евро, с краен срок за погасяване 02.11.2022 г.

За предоставения кредит заемополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 40,05 % годишно, като в чл. 3, ал. 1, т. 5 от Договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 49,93 %. Съгласно чл. 3 от Договора заемът следва да бъде върнат на 11 вноски, от които 1 х 1,99 евро и 10 х 26,67 евро. В чл. 5, ал. 1 от Договора страните са се договорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама – поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг, различен от „редовен“, в Централния кредитен регистър, включително по погА.и задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 5 се дължи фиксирана неустойка в размер на 74,35 евро.

Твърди се, че уговорената в чл. 11, ал. 1 от Договора неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна, с нея се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа се, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода.

Излагат се доводи, че процесният договор е недействителен поради неверен ГПР - различен от действително приложения в конкретното кредитно правоотношение, поради това, че действително приложения ГПР нахвърля законовото ограничение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Иска се да бъде допуснато изготвянето на съдебно счетоводна експертиза по въпросите: 1. Каква е общата сума, която А. М. Ч. с ЕГН ********** е заплатил на ответното дружество по Договор за паричен заем №***, включително и чрез рефинансиране на заема?; 2. Вещото лице да посочи размера, датата и разпределението на постъпилите суми за погасяване на начислени задължения на всяко извършено от А. М. Ч. с ЕГН ********** плащане на ответника по Договор за паричен заем №***; 3. Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената от А. М. Ч. с ЕГН ********** сума по кредита и използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал.

2 от ЗПК, и като се включи начислената неустойка за непредоставяне на поръчител, моля вещото лице да посочи какъв е действителният размер на ГПР по Договор за паричен заем №***? 4. Каква е била дължимата възнаградителна лихва от ищеца за периода от усвояване на кредита, до неговото пълно погасяване.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който искът се оспорва като неоснователен. Претенциите на ищеца за наличие на правоотношение между страните, което да е с нищожно съдържание се определят като неоснователни и недоказани. Ищецът по никакъв начин не доказва наличието на обстоятелствата, на които основава иска си. Твърденията му не са подкрепени с никакви доказателства.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/ , а при условията на евентуалност чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

В тежест на ищеца е да установи, че е сключен договор за потребителски кредит със соченото съдържание, като съдът му УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за този факт

УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, като същата не е необходима за изясняване на спорни по делото факти и обстоятелства.

НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4