Решение № 616 от 30.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. Благоевград, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241200501034 по описа за 2024 година взе предвид следното:

О. Я., ЕГН **********, адрес гр. Х, бул. „Б“ №, ет., обжалва решение № 279 от 18.04.2024 г., постановено по гражданско дело № 726 от 2023 г. на Районен съд Благоевград. В жалбата се твърди, че въпросният съдебен акт е неправилен.

Нарушен бил материалният закон. Не били спазени съдопроизводствените правила. Решението било необосновано. Неправилно първоинстанционният съд приел, че ответникът е едноличен собственик на апартамента и гаража.

Неговите изводи се основавали на превратна и едностранчива оценка на доказателствата. Самият ответник никога не бил твърдял, че част от парите за имотите са дарени от майка му. В хода на съдебното дирене бил разпитан В А, който изтъкнал тези обстоятелства, но показанията му не били достоверни и конкретни. Тези показания били очевидно манипулирани и обслужвали интереса на ответника. От другите гласни доказателства се установило, че А изобщо не е бил в близки отношения със семейство Я.и. Той не познавал източниците им на доходи и депозирал неверни свидетелски показания с оглед благоприятен изход на делото за приятеля му А.. Събраните доказателства налагали безспорен извод, че процесните имоти са били СИО. Ответникът не отричал и дори твърдял, че вноските по предварителните договори от 2010 г., които сключил за покупката на недвижимите имоти, представлявали спестявания от трудовото му възнаграждение. Това били трудовите му 1 възнаграждения, придобити по време на брака. През този период двамата съпрузи не били във фактическа раздяла и всичко придобито било СИО.

Следователно А. платил с пари, които били СИО, а не лично негови, независимо че били от трудовото му възнаграждение. Не се установили обстоятелства, които да изключват съвместния принос на съпругата. Същото установявало и заключението на вещото лице - че ползваният от ответника кредит е бил погасяван от трудовото му възнаграждение. Към момента на погасяване на кредита също не било налице обстоятелство или основание, от което да се направи извод за липса на съвместен принос от страна на О. Я..

Това се отнасяло и за момента, в който собствеността върху имотите била придобита с нарочни нотариални актове, в които изрично било посочено, че те се придобиват в режим на СИО. Ответникът се подписал при сключването на тези сделки пред нотариус, което означавало, че неговата изрична воля е била придобиване на собствеността именно в режим на СИО. Правните последици на тези сделки настъпили към момента на тяхното подписване и сключване.

Това негово намерение било красноречиво демонстрирано при деклариране на имотите в Община Благоевград. Те били декларирани не като негова изключителна собственост, а като СИО с 2 половини. Това говорело, че той никога не бил смятал, че е изключителен и единствен собственик на двата обекта, а това негово становище възникнало след предявяване на исковата молба за делбата им. В казуса А. не доказал липса на съвместен принос от страна на ищцата. Доказателствата ясно и категорично сочели, че тя е участвала активно в придобиването на това имущество чрез съвместен принос.

През целия период на изплащане на кредита, двамата тогавашни съпрузи живели заедно в едно домакинство, като съпругата била трудово ангажирана и полагала грижи за децата и домакинството. Тя активно участвала във възпитанието на децата и в обезпечаването на необходимите финансови средства, чрез получаване на трудови възнаграждения. Това се установявало както от преписа на трудовата й книжка, справката от НОИ, така и от събраните гласни доказателства чрез разпитаните свидетели, които сочели, че тя ходела на работа, за което получавала трудово възнаграждение, като едновременно с това се грижела за хигиената в домакинството, за възпитанието на децата им и за обзавеждането на жилището им. Размерът на получаваните от двамата съпрузи трудови възнаграждения бил без значение и не можел да обоснове липса на съвместен принос, както неправилно приела първата съдебна инстанция. Ответникът не се възползвал от процедурата и средствата по чл. 21, ал. 4, т. 1 от СК. Той не предявил иск за липса на съвместен принос на другия съпруг или за по-голям негов дял нито по време на брака им, нито след прекратяването му с развод, в предвидения от закона едногодишен преклузивен срок, понеже не се смятал за изключителен собственик на имотите, а за притежател само на половината от тях. Анализът на целия доказателствен материал в неговата съвкупност налагал безспорния извод, че се касае за имущество, придобито по време на брака в режим на СИО и подлежащо на делба между бившите съпрузи при равни квоти. Моли се за 2 отмяна на обжалваното решение и допускане на делбата.

Подаден е отговор от А. С. Я., ЕГН **********, адрес гр. Б, ул. „В Ва“ №. В него се посочва, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ била подадена по време на брака между страните и преди неговото прекратяване, поради което била коректно изготвена и не можела да се приеме за извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт. От приетия по делото доказателствен материал се установявало, че продажната цена за процесните имоти била заплатена от А. със суми от личните му депозитни сметки, набрани със средства от трудови възнаграждения на ответника и други лични средства, както и със суми, получени като дарение от майка му. Когато в имуществените отношения между съпрузите бил приложим законовият режим на СИО, придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество имало същия статус, какъвто бил статусът на паричните средства, вложени при придобиването, като преценката се извършвала съобразно нормативната уредба на СИО към момента на плащането. По действащия СК паричните влогове били изключени от режима на СИО и представлявали лично имущество на съпруга-титуляр. Затова, когато новопридобито имущество било заплатено със средства от влог на единия съпруг, презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК била опровергана и била налице трансформация на лично имущество. В случай че съпругът, който не е титуляр на влога, е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той разполагал с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 от СК, с което се избягвало неоснователното обогатяване. В случая бил виден и надлежно доказан личният характер на средствата по влоговете на А.. От изслушаната по делото счетоводна експертиза се установило, че погасяванията по кредита са били извършвани изцяло със средства на А. - получени работни заплати, внесени на каса в брой и чрез вътрешнобанкови преводи от друга негова сметка. От експертизата било видно също така, че цялата сума по кредита, в размер на 20 815 евро, е послужила за закупуване на процесните имоти. В първоинстанционното производство ищцата не представила каквито и да било доказателства, че има принос за придобиването на имотите, нито изложила твърдения в тази насока. Тя работела инцидентно по време на брака и получаваните доходи, изключително ниски в сравнение с тези на ответника, използвала единствено за задоволяване на собствените си нужди. Воденият от нея свидетел Т Н също подкрепил тезата на ответника, че имотите са придобити изцяло с негови лични средства. Показанията на майката на ищцата не следвало да бъдат кредитирани, доколкото тя била заинтересована от изхода на спора в полза на своята дъщеря. Показателни били твърденията й, че изобщо не познава и никога не е виждала свидетеля В С А. Същевременно в кориците на делото се съдържали доказателства, че последният е бил работодател на дъщеря й в периода 19.01.2009 г. - 16.04.2009 г., през който тя е била по трудов договор в „Р“ ООД, ЕИК . Управител и съдружник в дружеството в този период бил именно В С А. Затова и показанията на А 3 следвало да се кредитират с много по-висока степен на достоверност от тези на майката на О.. Още двама души /в т. ч. и свидетел, воден от ищцата/ заявили аналогични обстоятелства в производството пред първоинстанционния съд. Бракът между О. и А. бил прекратен по взаимно съгласие. Имало уговорка двата имота да бъдат дарени на децата им Н и В. По време на делбеното дело пред първата инстанция повторно било напомнено на ищцата за уговорката, но тя категорично отказала да я спази. Докато А. добросъвестно изпълнявал поетия морален ангажимент, ищцата се опитвала да черпи благоприятни последици от собственото си недобросъвестно поведение. Моли се за потвърждаване на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноските във въззивната процедура.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими.

Не се събираха нови доказателства.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Районният съд е приел, че по-голямата част от стойността на апартамента и гаража е заплатена със средства от влогове на А. Я., които са формирани от получавани от него трудови възнаграждения и са лично негови. Другата част от стойността била заплатена с пари, дарени лично на ответника от неговата майка М Я.. Презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК била опровергана и била налице трансформация на лично имущество. Не можела да се допусне делба на обектите, тъй като А. Я. бил едноличен собственик на същите на основание трансформация на лично имущество.

Окръжният съд не споделя позицията на първата инстанция.

В казуса са приложими тезите, развити в Решение № 126 от 31.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 352/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева.

Там е обяснено, че при разглеждането на имуществените спорове между съпрузите следва да се изхожда от прогласените от СК принципи на семейните отношения /чл. 2/ и от социалните функции на брака и семейството /чл. 17/. В този смисъл са и указанията в т. 1 на Постановление № 5 от 31.X.1972 г., Пленум на ВС, докладчик Димитър Пенчев. При сравнителноправен анализ на уредбата на имуществените отношения досега в трите семейни кодекса - от 1968 г., от 1985 г. и сега действащия от 2009 г., е видно, че в тях са заложени едни и същи непроменени принципи на семейните отношения - принципите на равенство на мъжа и жената, зачитане на личността в семейството и уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството /чл. 1 от СК от 1968 г., чл. 3 от СК от 1985 г. и чл. 2 от СК от 2009 г./. Досежно уредбата на имуществените отношения, и в трите кодекса е прогласено, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство, уважение и общи усилия, съобразени с възможностите, имуществото и доходите на всеки от тях, да осигуряват благополучието на семейството и грижата за децата - чл. 12 от СК от 1968 г., чл. 15 от СК от 1985 г. и чл. 19 от СК от 2009 г. Именно на тези принципи е основана идеята за съпружеската имуществена общност /СИО/, уредена за първи път в кодекса от 1968 г. Според чл. 13 от този кодекс, общността 4 обхваща вещите и правата върху вещи, придобити по време на брака.

Следващият кодекс от 1985 г. разширява обхвата на СИО и включва в нея не само вещите, но и паричните влогове - чл. 19, като поставя изискването да са придобити със съвместен принос, за съществуването на който е създадена законова презумпция. Действащият кодекс отчита несъвършенството на предходната уредба, доколкото съсобственост може да съществува върху вещи, но не и върху вземания и пари, и прогласява за СИО само вещните права, придобити по време на брака, като отново урежда презумпцията за съвместен принос при придобиването - чл. 21, ал. 3. Настоящата уредба съответства на тази от първия СК. От съществено значение е, че и при двата предходни режима трансформация на имущество, заплатено с паричен влог, натрупан по време на брака, не е била признавана. След като принципите на правната уредба до днес са непроменени, то очевидно и волята на законодателя остава непроменена, макар да е несъвършено изразена. Въз основа на изложеното се налага извод, че макар и при действащата уредба паричните влогове да се отнасят към личното имущество на всеки от съпрузите, тъй като не са изрично посочени в чл. 21 от СК, не представляват лична собственост вещните права, придобити със средства от паричен влог /банкова сметка/ на единия съпруг, набрани по време на брака.

Разпечатката съдържа 25 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7aee551e-6b32-448d-a259-0d368602b301