Решение № 956 от 17.10.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 956 гр. Бургас, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Радостина П. Петкова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20222100501038 по описа за 2022 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на „Емералд хоспиталити „ООД,със седалище гр. София ,чрез процесуалния му представител –ищец по гр.д. № 969/2021 г. по описа на Несебърския районен съд против решение № 97/14.04.2022 г. постановено по същото дело

,с което са отхвърлени исковете на въззивницата против С.В.Б.,гражданин на *** ***,с правно основание чл. 79 ал-1 ЗЗД –за присъждане на сумата 5 514,44 лв. –сбор от такси за поддръжка за 2019 и 2020 г./по 2757,22 лв. за всяка от годините / по договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda“ММС-S1-ЕН/399-06.08 от 24.06.2008 г. ,ведно с иска за присъждане на сумата от 670,92 лв. на осн.чл. 86 ал. 1 ЗЗД –лихва за периода 15.02.2019 г.-09.07.2021 г. и сумата 391,37 лв. – лихва за периода 15.02.2020г.-09.07.2021 г,както и в частта относно присъдените в пола на ответника разноски по делото .

Въззивникът изразява недоволство от решението , като твърди ,че е неправилно и необосновно ,постановено с неточни мотиви ,неотговарящи на фактическата обстановка ,както и при допуснато съществено нарушение на 1 съдопроизводствените правила.

На първо място се твърди ,че в решението не са посочени събраните по делото доказателства и направените в хода на процеса възражения,не са обсъдени заявените от ищеца твърдения,а малка част от обсъдените са тълкувани превратно .Съдът се е позовал и на несъществуващи твърдения и всички тези нарушения са довели до липса на мотиви по съществените за спора въпроси

Сочи се ,че едва с решението съдът е приел,че фактът ,че в процесния договор е записано ,че възложителят е собственик, представлявал условие по смисъла на чл. 25 от ЗЗД ,което не се сбъднало .Счита се ,че това е грубо нарушение на съдопроизводствените правила ,доколкото съдът не бил изяснил обстоятелствата ,от които произтича направеното от ответника възражение в този смисъл ,нито го е квалифицирал ,като е пропуснал и да изложисписък на правнорелевантните факти и не е посочил кои такива следва да доказва всяка страна .Освен това се счита ,че ответникът никога не е твърдял ,че договорът е сключен под отлагателно условие.Въззивникът твърди ,че качеството на собственик на ответника не е съществен елемент на процесния договор ,а още по-малко е уговорено като условие за неговото влизане в сила .Ответникът по негови твърдения,направени пред служители на ищеца ,признава действието на договора според въззивната страна ,като отказва да плати процесните вземания ,тъй като през процесния комплекс не пребивавал в комплекса .

Ако се възприеме правната квалификация на възражението на ответника ,изразена в решението ,да се приеме ,че липсва надлежден доклад ,поради което не е настъпила преклузията на закона и се настоява да бъдат допуснати доказателства на оснчл. 266 ал. 3 ГПК –а именно фактура и касов бон за частично заплатено от ответника възнаграждение по процесния договор за 2022 г.,като се настоява и за допускане на гласни доказателства ,че ответникът се ползва от договора и описания в него имот ,както и че не е уговаряно каквото и да е отлагателно условие по договора .

Изразява се несъгласие с извършеното от съда тълкуване на волята на страните по договора ,като се застъпва становището ,че на практика по делото не е въведен като спорен въпросът дали придобиването на собственост върху процесния имот е условие за неговото действие..Не е 2 обсъдено и поведението на ответника ,който е заплатил възнагреждението по договора за 2021 г. и частично – за 2022 г. и не става ясно на какво основание го е заплатил ,ако не на основание на процесния договор .

Сочи се ,че по делото не се оспорва сключването на договора и че срокът на договора е продалжен по силата на крллаузата на чл. 4 т. 9 от договора .неоснователно е възражението на ответника /което изобщо не е разгледано от съда /,че клаузата за автоматично подновяване е нищожна на осн.чл.26 ал.1 ЗЗД –поради противоречие с чл. 21 ал. 1 ЗЗД,като се излагат подробни съображения в тази връзка .Доколкото в случая условието за продължаване на договора не е поставено в зависимост от изпълнителя ,а напротив –то е в зависимост от волята на възложителите ,но доколкото имат общ интерес от изпълнението ,то и условието е те да вземат решение за непродължаване на договора с мнозинство.

Счита се ,че договорът следва да се преценява с оглед правилата на ЗУЕС и доколкото следва да се отчете особения характер на правоотношението ,фактът,че чрез него се защитават общи права на колектива ,който представлява съвкупност от правни субекти ,както и че разходите за поддръжка и ремонт на сградата са необходими и дължими за запазване на доброто й състояние и вид ,то тук не може да се твърди ,че се касае за чист имуществен спор ,по който едната страна е потребител по смисъла на пар. 13 от ЗЗП.

Дори и да се приеме противното обаче ,че оспореното като нищожно правило ,очевидно не е неравноправно,а евентуалната неравноправност следва да се преценява предвид вида на стоката или услугата –предмет на договора и всички обстоятелства към датата на неговото сключване и всички останали клаузи на договора или на друг договор ,от който той зависи ,а именно това са обстоятелствата ,свързани с предмета на договора – поддържане на сградата ,прилежащите и части и т.н.Правилото не може да се определи като сключено във вреда на възложителя ,не мже да се свърже и с нарушение на изискването за добросъвестност и тя не води не само до неравновесие между правата и задълженията на възложителя и изпълнителя ,но и логически не може да се свърже с подобно нещо –тази уговорка /относно автоматичното подновяване на срока/ се отнася еднакво както за потребителя ,така и за търговеца,а прекратяването и за единия ,и за другия 3 зависи от волата на ¾ от собствениците ,т.е. условието е едно и също и за двете страни .Затова и без значение е дали е индивидуално договорена или не ,защото дори и да не е индивидуално договорена ,тя не е неравноправна,не е увреждаща за потребителя ,отговаря на добросъвестността и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на възложителя и изпълнителя.

Излагат се аргументи и против тезата на ответната страна за ненадлежното изпълнение на договора ,като се счита ,че фактите по изпълнението на договорните задължения на ищеца са били доказани ,включително и от заключението на приетата по делото експертиза .

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което да бъдат уважени изцяло предявените искове .

Въззивната жалба е допустима ,подадена от процесуално легитимирано лице ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .

Отговор по реда на чл. 263 от ГПК ответникът по делото –въззиваем не е депозирал и не е взел становище по въззивната жалба .

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази становищата на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявен е бил иск с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД ,като ищецът основава претенцията си ,твърдейки ,че между между него и ответника е сключен договор за поддръжка и управление на "Курортен апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда" № ММС-S1-ЕН/401-06. 08 от 24.06.2008 г., по силата на който ответникът, в качеството му „собственик на самостоятелен обект в к. к. "Емералд" в с. Равда, общ. Несебър“, е възложил, а ищецът като мениджър се е задължил да извършва целогодишна поддръжка и да провежда годишно организационно и административно управление в комплекса срещу задължението на ответника да му заплаща месечно възнаграждение в размер на 1. 10 евро без ДДС за квадратен метър от общата площ на притежавания от ответника в комплекса недвижим имот - 89 кв. м. възлизащо за година в размер 2757, 25 лв, платимо авансово до 15. 02. на текущата година, за която се отнася задължението. Съгласно клаузата на раздел V, т. 2 договорът е сключен за срок от 5 години, считано от въвеждане на ответника във владение на собствения му имот в комплекса. С т. 9 от раздел IV, е предвидена възможност за автоматичното подновяване на договора на всеки пет години и 4 за същия период от време, освен при писмено взето решение, не по-късно от 4 месеца преди изтичане на всеки петгодишен срок от собствениците, притежаващи повече от 3/4 идеални части от общите части за неподновяването му.

Твърдяло се е от ищеца ,че дружеството е изпълнявало задълженията си по договора ,но ответникът не заплащал дължимите по договора такси и затова се претендира осъждането му да заплати исковата сума,заедно с лихвите за забава –за сочения период .

За да отхвърли така предявените претенции ,първоинстанционният съд е приел на първо място ,че договорът от 24.06.2008 г. е сключен от ответника в особено негово качество – а именно „като собственик на недвижим имот – апартамент № *** ,сграда „Емералд-Сатен „,на ет. * ,на площ от 89 кв.м. и всикчи дейности по договора са свързани с управление и поддръжка на целия комплекс.затова и задълженията на „мениджъра“ по договора е пряко свързано с притежаваното право на собственост от Б. на самостоятелен обект ,находящ се в сграда ,построена в поземления имот,т.е. дейностите по договора са пряко обвързани с правото на собственост ,притежавано от ответника Б. и в този смисъл качеството „ собственик“ на ответника е било съществена част от предмета на договора .И тъй като ,доколкото не е имало пречка към 24.06.2008 г. договорът да се сключи ,без ответникът да е бил собственик на имота ,но с оглед посоченото в договора ,че качеството „собственик „ е съществен елемент от предмета на договора ,то съдът е счел ,че подобно сключване на договор следва да се приеме при условията на чл.

25 от ЗЗД –действието на договора в такъв случай зависи от едно бъдещо несигурно събитие –придобиване от страна на ответника на качеството собственик на конкретен недвижим имот.И тъй като това събитие не се е сбъднало,то по арг. От чл. 25 ЗЗД договорът изобщо не е породил действието ,предвидено в него .Нещо повече – дори и да се приеме ,че договорът е породил действие,то към 10.09.2008 г. ответникът не е придобил качеството „собственик на имота ,в което качество на 24.06.2008 г. е подписал договора .Поради тази причина съдът е приел,че на 10.09.2008 г. /когато имотът е купен от трето лице /за „мениджъра“ е възникнала невъзможност да изпълнява задълженията си по конкретния договор с Б.,тъй като от тази дата собственик на имота е бил трето лице .След като Б. изобщо не е придобил право на собственост върху посочения недвижим имот,то мениджърът по 5 договора не е имало как да осъществява в негова полза описаните в него дейности .Затова и първостепенният съд е приел ,че липсва валидно облигационна връзка между страните ,поради което и предявеният иск за главница е отхвърлен ,а заедно с него – и акцесорните искове за обезщетение за забавено плащане .

Настоящият състав напълно споделя съображенията на районния съд и счита за допустимо произнасянето му в съответствие с принципа на диспозитивното начало – съобразно фактическите обстоятелства, заявени с исковата молба и съдържанието на сключения договор, който, независимо от титулуването му, като касаещ управлението на курортен апартаментен комплекс по същество урежда както поддръжката и управлението на обекти и съоръжения - общи за ползване собствениците и ползвателите на обекти в Курортен апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda“ММС-S1-ЕН/39906.08, така и поддръжката и управлението на общите части на сграда Сатен , в която се намира и конкретния недвижим имот. Съобразима е не квалификацията на предмета на договора, макар дадена в същия от страните, а действително изводимия от съдържанието му предмет. Несъстоятелно е възражението във въззивната жалба ,че съдът не бил квалифицирал направеното от ответника възражение и че ответникът никога не бил твърдял ,че договорът бил сключен под отлагателно условие ,при което неправилно бил приел ,че придобиването на собствеността било условие за действието на сключения договор .