Решение № 378 от 20.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Велико Търново, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20224100100329 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид:

Ищецът П. Л. П. чрез пълномощника си адвокат Ж. Д. от ХАК твърди, че на 05.10.2021 г. около 09.15 часа в гр.С. на улица „***“ като пешеходец при пресичане на пътното платно е блъснат от лек автомобил „Фолксваген ***“ с рег.№ ***, управляван от Д. И. И. , който без да се убеди , че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, потегля на заден ход / от положение на спрян за престой автомобил / в посока към улица „***“, предизвиква ударното съприкосновение и в резултат на това му причинява счупване на горен вдясно резец/ първи зъб/ до нивото на венеца и травматично избиване на първи горен вляво зъб /резец/ - в съвкупност ; закрито разместено счупване на основната фаланга на пети пръст на дясна китка ; обширни охлузни рани по лицето и носа ; кръвонасядане по дясна предмишница ; охлузни рани по дясна китка и пръстите на лява китка с оток; рагада с кръвонасядане по лигавицата на горна устна ; болки в областта на гръдния кош; кръвонасядания по двете колена.

Претърпял е силни физически болки в резултат на счупването, за облекчаването на които е приемал обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти, битови неудобства в самообслужването, както и страдания от психо-соматично естество: посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня , нарушение на апетита , страх , тревожност и депресивно разстройство. Все още не е възстановен напълно .

Направил е разноски за снабдяване със съдебно медицинско удостоверение в размер на 80 лева.

Причинителят на вредите е имал качеството на застраховано лице по смисъла на чл.

477, ал. 2 от КЗ за ползвания лек автомобил на основание юридическия факт на сключен между него и ответника „ДЗИ –Общо застраховане“ЕАД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, оформен със застрахователната полица с № BG/06/*** със срок на валидност от 13.02.2021 г. до 12.02.2022 г.

Предявил е по реда на чл.380 от КЗ пред застрахователя писмена претенция за 1 изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, получена на 29.10.2021 г. , която не е удовлетворена в изискуемите от закона срокове .

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди застрахователя - ответник да му заплати сумата от 40 000 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, сумата от 80 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях , считано от 15.11.2021 г. / датата на изтичане на 15 дневния срок за произнасяне по извънсъдебно предявената претенция / до окончателното им изплащане .

В с.з. пълномощникът му поддържа предявените искове с доводи , изложени в писмена защита.

Претендира присъждане на разноските по производството , както и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Застрахователят – ответник чрез пълномощника си адвокат П. А. от АК П. в срока по чл.131, ал.1 ГПК и на устните състезания с доводи , изложени в писмена защита оспорва исковете с възражения за неустановеност на деликтния характер на събитието от гледна точка на поведението на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ и причинната му връзка с посочените травматични увреждания ; ако и да би се приело , че е поведението му е противоправно / и съответно- виновно/, то пострадалият е допринесъл поне 60 % за вредите си поради обстоятелствата , че в нарушение на изискванията на чл. 108, ал.1 , чл.113, ал.1 , чл.114, т.1 от ЗДвП не се е движил по тротоара или банкета на пътното платно , пресякъл го е внезапно на място, където не е имало пешеходна пътека и зад спрелия лек автомобил , лишавайки водача от възможността да го възприеме своевременно при предприетата маневра „движение на заден ход “ ; че не е предприел действия за поставяне на зъбна протеза , с което е пренебрегнал собственото си здраве и не е намалил възстановителния процес и продължителността на търпените болки; размерът на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен в несъответствие с изискването за справедливото му определяне / чл.52 ЗЗД/, възприето в трайната съдебна практика за други подобни случаи.

Изпадането му в забава не е на 15.11.2021 г. откогато се претендира обезщетението в размер на законната лихва , тъй-като при подаването на писмената претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ , ищецът не е представил пълни и точни данни за банковата си сметка , което обстоятелство съгласно ал.3 поставя него в забава като кредитор и застрахователят не дължи плащане на лихва по чл.409 от КЗ.

Обезщетението за забава евентуално би се дължало от датата на подаване на исковата молба или евентуално- от изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ.

Моли да исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а ако не – евентуално този за неимуществени вреди да бъде уважен в по- нисък размер, с присъждане на направените по производството разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявени са искове, имащи за предмет претендирано обезщетение за морално удовлетворение чрез потребителната стойност на парите на претърпени неимуществени вреди, обезщетение за претърпени имуществени вреди, чиято правна квалификация се извежда от нормата на чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1, т.4 КЗ, както и иск /без размер/ с предмет вторично право на обезщетение за забава в размер на законната лихва, чиято правна квалификация се извежда от нормата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ , вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Настъпилото по време, място, начин и участници /предмет на описание в исковата молба /отрицателно и нежелано обществено събитие, което разкрива легалните белези на пътнотранспортно произшествие/ пар.6, т. 30 от ДР на ЗДвП/ и се явява вредоносен 2 източник /главен юридически факт/ на получените от ищеца телесни увреждания с медикобиологичното им описание по- горе, произтеклите от тях неблагоприятни последици , застрахованата гражданска отговорност на водача- причинител на вредите, предявената пред застрахователя писмена претенция за изплащане на обезщетение са предмет на убедително доказване с данните, извлечени от представените в заверени по чл.32 от ЗА и чл. 183 от ГПК преписи на документи/ констативен протокол за ПТП № 55/05.10.2021 г. на РУ на МВР-С. ; наказателно постановление № 21-0352-***/01.11.2021 г. на ОД на МВР В.Т.; резултат от образна диагностика от 08.10.2021 г. на д-р В. А. към „ДКЦ ***“ ЕООД; писмо на началника на РУ на МВР С. до „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД от 17.11.2021 г. ; съдебно- медицинско удостоверение № Г-***/08.10.2021 г. , фискален бон , писмена претенция по чл.380, ал.1 от КЗ , известие за доставяне , писма между пълномощника на ищеца и застрахователя и др. / , показанията на свидетелите Д. И. И./ водачът на лекия автомобил/ , Г. Т. Г. и Ф. Р. Ю./ очевидец на събитието /, заключението на съдебномедицинската експертиза на вещото лице д-р Н. Г. , поради което са надлежно установени по смисъла на чл.154 ГПК, факти / обстоятелства.

Удрянето на ищеца от лекия автомобил, управляван от лицето, чиято гражданска отговорност по повод на ползването му е била предмет на застраховане по смисъла на чл.477, ал.2 КЗ, настъпило при потегляне на заден ход, след като преди това автомобилът се е намирал в спряно положение за престой, е факт, който сам по себе си търпи укор за неправомерност/ противоправност от гледище на ЗДвП.

Това е така, защото обществения разум, въплатен в установения с него правов ред не позволява и цели избягване на физически съприкосновения по пътищата между моторни превозни средства и между тях и хора, тъй-като довеждат до травми, смърт и повреди от материален характер – чл.1, ал.2 ЗДвП. Този факт съдържа логическа тежест като правно оценъчно градиво за наличието на вина, защото тя по начало съпътства противоправността, щом втората е налице. Безспорно е, за че възникването на разглежданото пътнотранспортно произшествие може да се вменява единствено небрежна вина /схващана като неполагане на онази дължима грижа като един абстрактен модел, която даден физически правен субект не е положил, а е могъл или е бил длъжен да положи/, предполагана, че съществува, ако доказателствата не оборват предположението – чл.45, ал.2 ЗЗД.

Конкретната противоправност на деянието се извлича от повелението на нормите на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, вменяващо в дълг на всеки водач преди да започне движение назад да се убеди, че пътя на движение зад пътното превозно средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението , както и непрекъснато да наблюдава пътя зад него по време на предприетото движение.

Щом е възникнало физическо съприкосновение между лекия автомобил и пострадалия е очевидно , че това двояко задължение не е изпълнено.

Категорично не са съществували обстоятелства, явяващи се показател, че настъпването на събитието е било извън интелектуално- волевите способности / контрола на съзнанието/ и обективни възможности на застрахования да го предотврати, попадащи в съдържанието на понятието случайно деяние / събитие /- чл. 15 НК, чл.81, ал.1 ЗЗД, изключващо вината му, каквито впрочем не се и твърдят от ответника .

При потеглянето на заден ход , водачът Д. И. нито е погледнал в дясното огледало за обратно виждане на автомобила/ вж. свидетелските му показания /, нито се е обърнал , за да се убеди с непосредствено зрително възприятие , че пътят зад него е свободен, т.е. че в този момент няма пресичащ, с намерение да пресича или стоящ в пространствения обхват на предприетото движение, човек, като дори не е усетил съприкосновението с тялото на ищеца , а е продължил леко назад движението/ когато вторият вече е бил паднал по очи на 3 платното/ , докато очевидецът Ф. Ю./ вж. свидетелските му показания / не се е развикал да спре, чукайки по стъклото и отваряйки вратата му.

По силата на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят – ответник е поел задължение да покрие в границите на определената в него сума един застрахователен риск, наречен опасност от възникване на задължение на застрахованото лице да заплати обезщетение на трето увредено лице за причинени му вреди от виновно и противоправно деяние при управление на МПС, т.е. когато възникне ситуация да бъде ангажирана деликтната му отговорност- чл. 429, ал.1, т.1, чл.493, ал.1, т.1 от КЗ.

Ищецът като пострадало / чл.278, ал.1 КЗ/ и съответно- увредено лице / чл.278, ал.2 КЗ/ от събитието е носител на пряко имуществено притезателно право /вземане/ за изплащане на застрахователно обезщетение, покриващо претърпените неимуществени и имуществени вреди - чл. 432, ал.1 от КЗ, чието съдържание е идентично с обезщетението, което причинителят на вредите /делинквента/ дължи и би платил, ако първият бе упражнил срещу него насрещното си произтичащо от закона субективно притезателно право, тъй като са налице предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност- чл. 45, ал. 1, ал. 2, вр. с чл. 51, чл. 52 от ЗЗД.

На езика на гражданскоправната философия /липсва легално определение/ правнозначимата неимуществена вреда е неблагоприятна последица /аргумент от чл.51, ал.1 от ЗЗД, където ясно е казано : „ . . . последица от увреждането"/ от противоправно и виновно засягане на идеални блага, които са предмет на абсолютни лични права или найобщо на някакъв правнозащитим интерес /ценност- лична неприкосновеност, свобода, телесно и психическо здраве, чест, достойнство, добро име, тайна на информацията, душевно спокойствие и др.

Получените от ищеца травматични увреждания, описани по- горе са вредни последици на деликтното поведение на застрахованото лице и съответно- израз на засягане на правно защитимо идеално благо , наречено здраве /чл.52, ал.3 КРБ/, както във физическия/ физиологичния, така и в душевния / по- широк/ смисъл на понятието / вторият, свързан с нервно- психическото благосъстояние на личността/.