Определение № 3168 от 23.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3168 гр. С, 23.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110151131 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 364176/06.11.2025 г. на М. М. М., ЕГН **********, пост. адрес: 1408, гр. С, ***, бл.8, вх. В, ап. 55, действащ и чрез адвокат СИЦ от САК л.№ *****, със съдебен адрес: гр. С, ***, ет. 2, офис. 3, тел.

************, срещу „Т С" ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.

С, „Я" № 23Б, с цена на иска 324,76 евро/635,17 лв., за събирането на което вземане е образувано по изп.д. № 2024***0403673 по описа на ЧСИ ВМ, рег. № ***, Район на действие СГС.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответната страна.

На основание чл.140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.03.2026 г. от 11.30 часа, за когато да се призоват страните.

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 439 от ГПК – отрицателен установителен иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 132,66 евро/259,47 лв., поради изпълнение към момента на образуване на изпълнителното производство, претендирани по ИД № 2024***0403673 по описа на ЧСИ ВМ, рег. № ***, Район на действие СГС, а главницата от 429,13 евро/839,30 лв., начислена за времето от 21.08.2014 г. до 08.08.2017 г., установена с Решение с № ІІ-69-176 от 20.11.2015 г. по Гр.Д.64043/2014 г. на Софийски районен съд, 69 състав и Решение № 5728 от 03.08.2017г. по В.Гр.Д. № 5828/2016 г. на СГС, ГО, IV-Д въззивен състав, както и лихвите върху тази сума, са недължими, тъй като са погасени по давност.

На основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, Съдът съобщава на страните проекта си за 1 доклад:

В исковата молба се твърди, че срещу него и въз основа на Молба вх. № 96284 от 06.11.2024 на „Т – С ЕАД“ с приложен Изпълнителен лист от 27.10.2020 г., издаден по гр.д.

64043/2014 г. на СРС, ГО, 69 състав, било образувано изпълнително производство № 2024***0403673 по описа на ЧСИ ВМ, рег. № ***, Район на действие СГС. Сочи, че взискателят претендира сумата от 259,47 лв., което било остатък от дължимото по представения изпълнителен лист, без да уточнява кои от посочените разноски смята за все още дължими. Сочи, че със своя Молба вх. № 115482 от 27.11.2024 г. направил искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, като представил Преводно нареждане и писмо от Банка ДСК за преведени още на 07 август 2017 г. по сметката на Взискателя в ЦКБ АД сума от 1783,21 лв., с посочено основание „по гр.д.

64043/2014г. и В.гр.д. 5828/2016 СГС за аб. № 128455.“, както и Заявление вх. 2 № Г17338/08.08.2017 г., с което бил уведомил Взискателя за извършеното плащане и посочил кои задължения е погасил. Твърди, че с Постановление Изх. № 3268 от 10.01.2025 г. ЧСИ В.

Матова отказала да прекрати изпълнителното производство, което ищецът обжалвал по реда на чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК. С Решение № 5986 от 03.10.2025 г. по ЧГрД № 8549 по описа на СГС за 2025 г. жалбата му не била уважена с мотива че направеното 07.08.2017 г. плащане не съставлява пълно погасяване на задълженията. Предвид това, счита, че е изчерпал другите възможности за защита и е предявил настоящия иск.

Ищецът твърди, че съгласно Решение с № ІІ-69-176 от 20.11.2015 г., издадено по гражданско дело № 64043 по описа за 2014 година на Софийски районен съд, 69 състав и Решение № 5728 от 03.08.2017 г. по в.гр.д. № 5828/2016 г. по описа на СГС, ГО, IV-Д въззивен състав, бил осъден да заплати на взискателя – ответник по делото, сумите, както следва: сумата от 839,30 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 11.2011 г. до м.04.2013 г. за аб. № 128455, законната лихва върху задължението от 839,30 лв. за времето от 21.08.2014 г. до погасяването, сумата от 133,94 лв., представляваща лихва за забава за времето до 01.08.2014 г., сумата от 237,54 лв. - разноски в заповедното производство и сумата 579,13 лв. - разноски в първоинстанционното исково производство. С решението в негова полза били присъдени 6,70 лв. за разноски във въззивното производство.

Твърди, че на 07.08.2017 г., веднага след като научих за постановеното на 03.08.2017 г.

Решение на въззивния съд, превел по сметка на взискателя сумата от 1783,21 лв. Сочи, че взискателят не оспорва полученото плащане. На 08.08.2017 г. уведомил писмено взискателя със Заявление вх. № Г17338/08.08.2017 г. за извършеното плащане, като изрично посочил кои задължения е погасил, включително и сумите 237,54 лв. за разноски по изпълнителното производство и 579,13 лв. за разноски в исковото производство. Твърди, че в Заявлението си изрично бил помолил взискателя да го уведоми, ако смята изпълнението му за неточно или непълно. Твърди, че три години след направеното от него плащане взискателят по никакъв начин не го бил уведомил, че има каквито и да е претенции по направеното от него на 07.08.2017 г. изпълнение. Сочи, че на 26.08.2020 г. получил Покана за доброволно изпълнение по ИД № 20208410402814 по описа на ЧСИ НМ, образувано въз основа на същия изпълнителен лист, представен от взискателя, който претендирал сумата от 259.47 лв. за разноски. Твърди, че е направил същите възражения за погасено задължение, които били уважени от ЧСИ. Твърди, че в Решение № 5986 от 03.10.2025 г. по ЧГрД № 8549 по описа на СГС за 2025 г. съдът установил, че изпълнението от 07.08.2017 г. е непълно, тъй като при изчисленията си е пропуснал да съобрази и погаси законната лихва върху задължението от 839,30 лв. за времето от 21.08.2014 г. до датата на извършеното погасяване на 07.08.2017 г.

2

Счита, че тази лихва възлиза на 252.98 лв.

Счита, че претендираните от него суми са погасени чрез плащането, направено още на 07.08.2017 г., респективно чрез изтекла погасителна давност. Съгласно Удостоверение за дължими суми № 197117/05.11.2025 г., издадено по ИД № 2024***0403673 по описа на ЧСИ ВМ, освен неолихвяемото задължение от 259,47 лв., към момента на издаване на удостоверението му били начислени такси и разноски в общ размер от 375.70 лв., които смята, че не дължи, поради недължимост на главното задължение, а именно: приети други разходи в размер на 150.00 лв.; начислени такси в размер на 175.00 лв., от които 67.00 лв., платени от взискателя, разноски по т. 26 ТТРЗЧСИ - 50.70 лв.

Моли съда да установи недължимостта на вземането, като погасено по давност.

Претендира разноски.

В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната страна оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че в негова полза е издаден Изпълнителен лист на 27.01.2020 г. въз основа на влезлите в сила Решение с № И-69-176 от 20.11.20215 г. по гр. д. 64043/2014 г. по описа па Софийски районен съд, 69 състав и Решение № 5728 от 03.08.2017 г. по в.гр.д. № 5828/2016 г. по описа на Софийски градски съд, IV-д въззивен състав. Твърди, че в двете съдебни решения било постановено, че размерът на дължимите суми е, както следва: сумата от 839.30 лв. - главница, ведно със законната лихва от 21.08.2015 г. до изплащане на вземането, сумата от 133.30 лв. мораторна лихва, сумата от 579.13 лв. разноски в исковото производство и 237.54 лв. разноски в заповедното производство. Признава, че ищецът е направил плащане на 07.08.2017 г., получено по сметка на дружеството, в размер на 1783.21 лв. Основанието, което наредителят е посочил са влезлите в сила решение № П-69-176 от 20.11.2015 г. по гражданско дело № 64043 по описа за 2014 г. и решение № 5728 от 28.03.2017 г. по в.гр.д. № 5828/2016 г. по описа на СГС, ГО, IV-Д въззивен състав. Твърди, че постъпилата сума не била достатъчна да покрие целия размер на задължението, поради което били погасени следните суми: 839.30 лв. - цялата дължима главница; сумата от 133.94 лв. - цялата дължима мораторна лихва; сумата от 252.77 лв. - цялата дължима законна лихва, която е начислена за период от 21.08.2014 г. до 07.08.2017 г.; сумата от 371.31 лв. - съдебни разноски, които са част от общо дължимите съобразно съдебните решения; сумата от 185.89 лв. , представляваща юрисконсултско възнаграждение, което е част от дължимото, съобразно решението. Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист са поискали образуване на изпълнително дело пред ЧСИ НМ, като е образувано такова за частта от съдебните разноски, която не е била погасена с горепосоченото плащане, а именно остатък в размер на 259.47 лв. Твърдят, че производството било прекратено на 11.12.2023 г., на оси. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С молба с вх. № 96284 от 06.11.2024 г., ведно с изпълнителния лист, е било образувано изпълнително дело 2024***0403673 по описа на ЧСИ ВМ, с per. № *** на КЧСИ за частта от съдебните разноски, която не е била погасена с горепосоченото плащане, а именно остатък в размер на 259.47 лв. Твърди, че погасяването било извършено, съобразно дадените в Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. но тълк. д. № 3/2017г., ОСГТК НА ВКС разрешения.

Ответникът твърди, че интересът на длъжника е зачетен и дори предпочетен пред 3 интереса на дружеството-ответник, като плащането, което той е извършил, което не е било достатъчно да погаси всички задължения, първо е погасило най-обременителното, което се явява лихвоносната главница, а след това са погасени мораторната лихва и законната лихва към датата на плащането, както и част от съдебните разноски и юрисконсултското възнаграждение. При това положение кредиторът-взискател е приел предложеното неточно изпълнение като е приел различен ред от този по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Счита, че приетият подход не е нарушение на закона, тъй като и цитираното ТР установява, че кредиторът може да приеме нещо различно. Счита, че дружеството е завело своята претенция законосъобразно за незаплатената част от съдебните разноските, които са в размер на 259.47 лв., като след образуване на изпълнителното дело също са дължими и разноските по изпълнението юрискоисултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. и заплатени авансови такси но ТТРЗЧСИ.

По отношение твърдението, че длъжникът е изплатил всичките си задължения преди образуване на процесното изпълнително дело № 2024***0403673, счита, че твърдяното плащане е било взето предвид. По отношение релевираното възражение, че е изтекла погасителна давност по чл. 110 и чл. 112 ЗЗД, счита, че същата не е настъпила, тъй като по изпълнителното дело са извършвани множество изпълнителни действия. Подавани са били регулярно молби за предприемане на изпълнителни действия. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/2023г., постановено по т. д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС. Излага подробни доводи в подкрепа на тезата си. Счита, че поради многократното прекъсване на давността в изпълнителното производство, периодът на погасителна давност за вземането на взискателя не е изтекъл и правото му да иска принудително изпълнение за вземането за претендирания в исковата молба размер не е погасено с изтичането на 5 (пет) годишната давност. Моли съда да отхвърли исковата молба и да му присъди разноски.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест и следва да докаже, че посочените от него вземания са погасени чрез плащане, респективно чрез изтекла погасителна давност към датата на приключване на устните състезания, както и всички свои останали положителни факти и твърдения, на които основава иска си и от които черпи изгода.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е и следва да докаже, че по процесното изпълнително производство са предприемани принудителни изпълнителни действия, които са спирали и/или прекъсвали давността, както и всички свои възражения, от които черпи изгода за себе си.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис от изпълнително дело № 2024***0403673 по описа на ЧСИ ВМ, с per. № *** от КЧСИ,.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или друг способ за извънсъдебно доброволно уреждане на спора.