Решение № 21 от 11.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. София, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20211001000189 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С въззивна жалба вх.№ 35814/30.03.2020 г. синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ обжалват Решение № 461/09.03.2020 г., постановено по т.д.№ 760/2017 г. по описа на СГС, TO, VI-5 състав, с което са отхвърлени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н), ЕИК 831184677 - А. Н. Д. и К. Х. М. срещу „Селект Моторс Къмпани“ АД /с предишно наименование „Литекс Моторс“ АД/, ЕИК: 200164247 главни искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН и евентуални искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН за признаване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващанията, извършени от ответника и обективирани, както следва: с Изявление за прихващане с вх.№ 11453/07.11.2014 г.; с вх.№ 10162/30.10.2014 г., с вх.№ 10161/30.10.2014 г., с вх.№ 10422/31.10.2014 г., с вх.№ 10557/03.11.2014 г., с вх. № 10620/03.11.2014 г. , с вх.№ 10619/03.11.2014 г., с вх.№ 11002/05.11.2014 г., с вх.№ 11057/05.11.2014 г., с вх. № 10896/04.11.2014 г., с вх.№ 11059/05.11.2014 г. по регистъра на банката, отправени от „Литекс Моторс“ АД до КТБ АД (н.), за вземания в общ размер от 5 485 900,61 евро и 46 303 332,61 лева. С решението „Корпоративна търговска банка“ АД (н), ЕИК 831184677 е осъдена да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 62, ал. 2 от ЗБН сумата 2 281 312,86 лв. държавна такса, която следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

Жалбоподателите оспорват изводите на съда като неправилни и незаконосъобразни. Поддържат, че по делото е установено, че ответникът „Селект Моторс Къмпани“ АД имал задължения към „КТБ АД (н.) по описаните в исковата молба договори за банков кредит: Договор за инвестиционен банков кредит от 10.01.2011 г. с първоначален размер от 10 000 000 евро, изменен с три анекса, с които е предоговорен погасителния план, а кредитния лимит е увеличен до сумата от 15 900 000 евро и Договор за банков кредит от 04.02.2013 г. с първоначален размер от 5 000 000 евро, изменен с пет анекса, с които страните предоговорили погасителния план и увеличили кредитния лимит до 27 100 000 евро. Нямало спор, че към 08.10.2014 г. задълженията на „Селект Моторс Къмпани“ АД по 1

Договор за инвестиционен банков кредит от 10.01.2011 г са били в общ размер на 14 146 727.52 евро, а по Договор за банков кредит от 04.02.2013 г. в общ размер на 25 286 412.52 евро, нито че в периода от 30.10.2014 г. до 07.11.2014 г. в деловодството на КТБ АД (н.) постъпили изявления за прихващане, подробно описани в исковата молба и доуточнени с последващи молби, с които „Селект Моторс Къмпани” АД е уведомило „КТБ“ АД за придобити от нейни вложители вземания, като е отправил изявленията за прихващане с тези вземания срещу свои задължения към КТБ АД (н.), произтичащи от описаните погоре два броя договори за банков кредит. С оглед очертаната като безспорна фактическата обстановка относно задълженията и направените от „Селект Моторс Къмпани“ АД изявления за прихващане, считам, че по този начин се установяват фактите, на които се основават предявените искове.

Жалбоподателят твърди, че при тази безспорна фактическа обстановка са налице предпоставките за уважаване на предявените искове с правно основание чл.59, ал.5 БН и чл. 59, ал. 3 ЗБН.

Съдът приел, че от доказателствата по делото се установява, че процесните прихващания са заведени в регистъра на Банката и съответно са достигнали до знанието на КТБ АД (н.) в периода 30.10.2014 г. - 05.11.2014 г., като неправилно приел, че с Изявление за прихващане с вх. № 11453/07.11.2014 г., приложено към исковата молба под № 9 са направени корекции на допуснати технически грешки. С това иявление обаче било извършено прихващане със вземане на ответника придобито по силата на Договор за цесия, сключен с М. И. К. - т. II на изявлението. По тази причина жалбоподателят моли въззивният съд да се произнесе с решение и по това Изявление за прихващане с вх. № 11453/07.11.2014 г.

По отношение на предявения главен иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН поддържа, че с изменения в ЗБН, обнародвани в ДВ, бр. 22/13.03.2018 г., е създаден нов § 8, който изрично придава обратно действие на новата редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. По силата на този текст в сила от 13.03.2018 г. ч лен 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат считано от 20.06.2014 г. В случая била приложима редакцията след изменението на ЗБН, обн. в ДВ, бр.98 от 2014 г. по силата на изменението. Процесиите прихващания, извършени в периода 30.10.2014 г. – 7.11.2014 г. и попадали в темпоралния обхват на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, на която законодателят изрично и недвусмислено е придал обратно действие.

Практиката на ВКС по чл. 59, ал. 5 ЗБН била в подкрепа на това . Решаващият състав на съда неправилно приел, че с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН е нарушен чл.1 от Допълнителен протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, с който се защитава правото на мирно ползване на собствеността. Извън правомощията на националните съдилища и поставено единствено като правомощие на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) съгласно чл. 32 от Конвенцията било тълкуването на конвенцията. ЕКЗПЧОС и протоколите от нея не били част от Правото на Европейския съюз. Отделно счита, че § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, ДВ бр.22 от 2018 г. не нарушавал чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към Конвенцията. Излага съображения, че § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН отговаря на принципните изисквания за спазване на чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС. Разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН била създадена в защита на обществения интерес - за осигуряване спазването на чл. 94 от ЗБН, т.е. реда за справедливо удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелностт, който ред бил основен инструмент за постигане на социална справедливост при разпределяне имуществото на всяка една банка, изпаднала в несъстоятелност. Искът с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН бил основателен и като такъв следвало да бъде уважен. Извършените прихващания били с темпорален момент, който попадал в прилежното поле на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че приложимата редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН трябвало да бъде определена спрямо датата на извършените от ответника прихващания.

Потестативното право, предвидено в чл. 59, ал. 5 от ЗБН, възниквало тогава, когато по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и от този момент - с решение от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС. Следвало да 2 се има предвид, че и съгласно чл. 59, ал. 5 от ЗБН (в редакцията му преди изменението обн. в ДВ бр.98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.), недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, т.е. недействителността също е поставена в зависимост от началната дата на неплатежоспособността на банката. Изявленията за прихващане били направени след определената от съда начална дата на неплатежоспособността на банката (при което е без значение кога са възникнали двете насрещни задължения), поради което и при старата редакция на чл.59, ал.5 недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, било прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.

По евентуалния иск с правно основание чл.59, ал.З ЗБН, жалбоподателят твърди, че са налице юридическите факти и е изпълнен фактическия състав и за обявяването на процесиите прихващания за относително недействителни на основание чл.59, ал.З ЗБН. В този случай, макар кредиторът да е придобил вземането, а и задължението му да е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката, било достатъчно към момента на придобиване на вземането или възникване на задължението, същият да е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност за банката. Прихващанията, с изключение на изявлението за прихващане с вх.№ 11453/07.11.2014 г., били извършени и породили действие преди 06.11.2014 г. (датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ АД), те попадат в кръга на тези, които можело да бъдат обявени за относително недействителни, ако се установи по делото, че към момента на придобиване на вземането/или възникване на задължението кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. В случая съобщенията за цесия са получени от банката в периода от 30.10.2014 г. до 07.11.2014 г. и от датата на подаване на уведомленията ответникът, в качеството на цесионер, станал носител и кредитор на банката по цедираните вземания. За материалноправния ефект по прехвърляне на вземането и придобиването му в имуществото на цесионера бил от значение денят на съобщаването на длъжника, което било сторено на посочената по-горе дата. Нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД била императивна, защото не е предвидена възможност цедентът и цесионерът да договарят друго относно момента на прехвърлянето/придобиването, а за приложението на такава норма съдът следи служебно. С Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, „КТБ“ АД била поставена под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност, като са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на банката, ограничена е дейността на банката, като й е забранено да извършва всички дейности съгласно банковия й лиценз, отстранени са от длъжност членовете на УС и Надзорния съвет и са лишени от право на глас акционерите, притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акциите с право на глас. Към момента на придобиване на вземанията кредиторът, чието задължението безспорно е възникнало и съществувало също към този момент, знаел, че е настъпила неплатежоспособност на банката. Под „знание“ за „настъпила неплатежоспособност“ не се визира наличие на специални познания у кредитора с оглед обоснован икономически анализ, който да установява че са налице предпоставките за неплатежоспособност на банката, нито настъпването на точно определени обстоятелства, и в частност „оповестяването на решението на БНБ за отнемане на лицензията на КТБ за извършване на банкова дейност“. Имало се предвид знанието на средностатистическия гражданин/търговец за неплатежоспособност на банката.

Установяването на състоянието на неплатежоспособност на банката в нарочно съдебно производство било процесуално действие на съда, което изисква специални знания и изслушване на експертно заключение, но не това бил смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН, който не свързвал знанието на кредитора за настъпилата неплатежоспособност 3 с надлежното й установяване с доказателствени средства в съда, а със знанието на средностатистическия гражданин за това, че банката е изпаднала в такова състояние. Под знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.З законодателят не е имал предвид знание, че банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, като това е пряко свързано с финансовото й състояние и не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време /чл.36, ал.2, т.1 ЗКИ/, или че собственият й капитал е отрицателна величина /чл.36, ал.2, т.2 ЗКИ/. Това знание било налично за всички български граждани и търговци с обявяването на решението на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014 г., съгласно което в резултат на спиране на плащанията към клиенти, КТБ АД е поставена под специален надзор поради неплатежоспособност. С прессъобщения от 22.06.2014 г., 11.07.2014 г., 31.07.2014 г., 11.08.2014 г., 22.08. 2014 г., 16.09.2014 г. и 22.10.2014 г., достигнали до знанието на цялата българска общественост и в този смисъл ненуждаещи се от доказване, т.е. преди датата на уведомяване на банката за сключения между ответника и неговите цеденти договори за цесия, респ. извършените прихващания в периода 30.10.2014 г. - 07.11.2014 г., БНБ продължила да уведомява обществеността както за предприетите действия, така и за състоянието на банката.