Решение № 6 от 07.02.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Перник, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА в присъствието на прокурора КРАСИМИР В. ТРЕНЧЕВ като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Частно наказателно дело № 20241700200017 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Постъпило е искане от Федерална служба “Правосъдие” на Федерална република Германия за изпълнение на парична санкция по Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции засягащо българският гражданин Д. Д..

Представителя на Окръжна прокуратура изразява становище, че направеното искане отговаря на всички законови изисквания и следва да се уважи.

Лицето спрямо което е насочено искането- Д. Д., нередовно призован, не се явява лично. В хипотезата на чл.32, вр. чл.16, ал.3 ЗПИИРКОРНФС му е назначен служебен защитник. Адвокат Х. Х. изразява становище, че наложената санкция не следва да се признава за изпълнение, тъй като формата по чл.4 не съдържа всички законови реквизити, а и правонарушителя не е призован.

Имайки предвид изразените становища на страните и с оглед на всички събрани доказателства Пернишки окръжен съд намери следното:

С удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции е 1 представено за признаване и изпълнение решение № OWI-230019488/ SB17, постановено на 04.04.2023 г. от Рейнскопланински окръг с което на българският гражданин Д. Д. е наложена финансова санкция за деяние извършено на територията на издаващата държава /гр.***/ и не попадащо под юрисдикцията на българските съдилища. С цитираното решение Д. Д. е осъден да заплати сумата в размер на 140 евро и 28.50 евро разноски за деяние извършено на територията на гр.***, по федерална автомагистрала 1- при 396 километър където превишил максимално допустимата скорост извън населени места с 19 км/ч и квалифицирано като адм. нарушение по чл.41, ал.1, във връзка с приложение № 2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата, чл.24 от Закона за движение по пътищата, 11.1.4 от Федералния каталог за финансови санкции.

Решението на посоченият орган е постановено на 04.04.2023 г. и е влязло в сила на 28.04.2023 г.

По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производство по признаване на решение на чуждестранен орган за налагане на финансова санкция.

Изпратеното в окръжен съд Перник удостоверение съдържа необходимата информация, съответствуваща на данните в приложения административно наказателен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция, което съгласно чл.3, ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична санкция наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на престъпление или административно нарушение, включително паричните санкции, наложени във връзка с нарушение на правилата за движение.

Неоснователни са възраженията на адвокат защитника, тъй като в приложената форма на удостоверението по чл.4 ясно е посочен органа постановил решението за плащане на финансова санкция и неговия номер. Посочен е органа, който отговаря за изпълнение на решението в издаващата държава- Федерална служба „Правосъдие“. Засегнатото лицебългарски гражданин е индивидуализирано достатъчно ясно, като след служебна справка в Национална база данни „Население“ е установено неговото ЕГН и три имена.

Деянието осъществено от засегнатото лице Д. Д. попада сред изброените в чл.30, ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, въпреки че и по българското законодателство аналогично поведение се санкционира като административно нарушение съобразно разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Нарушението е описано детайлно, а изпращащата държава е удостоверила, че производството в Германия е било писмено и Д. е имал възможността да отнесе въпроса до съд по наказателни дела.

При така изложеното съдът намира, че не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд орган, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС/, в 2 писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу Д. Д. за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансовата санкция.

Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на германския орган не се отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или пък за деяния извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по- малка от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Осъдителният диспозитив на решението, подлежащо на изпълнение касае парична сума в общ размер на 168.50 евро /равностойни на 329 лв. по курса на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на финансовата санкция/ от които 140 евро парична сума наложена с решението за административно нарушение и 28.50 евро разходи. Решението е постановено срещу пълнолетно, съгласно българското законодателство лице, което може да носи адм.наказателна отговорност и подлежи на такова преследване за деянието, предмет на решението. Производството срещу Д. Ш. е било писмено, като същия е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава писмено или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.

Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение № OWI-230019488/ SB17, постановено на 04.04.2023 г. от Рейнскопланински окръг, влязло в сила на 28.04.2023 г. с което на българският гражданин Д. Д. Д. ЕГН********** от *** е наложена финансова санкция общо в размер 168.50 евро, от които 140 евро санкция и 28.50 евро разноски равностойни общо на 329 лева по курса на БНБ към датата на налагане на санкцията.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3