Решение № 6738 от 07.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6738 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100501751 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника В. Д. Р. срещу решение от 27.09.2024 г. по гр.д. №59109/2023 г. по описа на СРС, 38 състав, с което е жалбоподателят е осъден да заплати на В. Н. К. сумата от 2500,00 лв., както и разноски.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и неоснователно. Твърди, че процесната сума представлява изплатено му от ищеца възнаграждение за изработено.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна на В. Н. К. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно по 1 следните съображения:

Производството пред СРС, 25 състав, е образувано по искова молба от В. Н. К., с която срещу В. Д. Р. е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 ЗЗД за сумата от 2500,00 лв., представляваща главница по договор за паричен заем, съгласно разписки от 05.11.2022 г. и 12.11.2022 г.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва да е получавал пари по сключен договор за заем, а получените суми са за изплатено възнаграждение по договор за изработка с предмет – ремонт на апартаменти.

Съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор - счита се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните, парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. Ето защо, по иска с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 ЗЗД за връщане на заета сума ищецът следва пряко и пълно да докаже твърдения юридически факт, източник на спорното задължение договора за заем или даването на сумата със задължаването на ответника да я върне. При оспорване на иска, ответникът следва да докаже възраженията си: че средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята; че задължението е погасено и др., съобразно характера на въведените възражения срещу иска. В този смисъл е и трайната практика на ВКС – решение №546/23.07.2010 г., постановено по гр.д. №856/2009 г. на ІV ГО, решение №390/20.05.2010 г., постановено по гр.д. №134/2010 г. на ІV ГО и др.

По делото са представени разписка №0100017119845900 от 12.11.2022 г. за извършен п о Easy pay паричен превод от ищеца с получател ответника за сумата от 1988,20 лв. за даване на заем и разписка №0100017058417133 от 05.11.2022 г. за извършен по Easy pay паричен превод от ищеца с получател ответника за сумата от 500,00 лв. за заем. Разписките са подписани от ищеца и служител на Easy pay.

Поради реалния характер на договора за заем, както вече бе посочено по-горе, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването и със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора /така решение №524 от 28.12.2011 г. по гр.д. №167/2011 г., ІV ГО на ВКС и решение №50091 от 03.11.2023 г. по гр.д. №2856/2022 г., ІІІ ГО на ВКС/. По въпроса за доказателственото значение на разписката за наличието на заемно правоотношение e формирана последователна съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №317 от 23.02.2015 г. по гр.д. № 1238/2014 г. и решение №119 от 01.07.2016 г. по гр.д. № 182/2015 г., и двете по описа на IV ГО на ВКС, решение №1023 от 05.11.2008 г. по гр.д. №39/2008 г. на III ГО на ВКС и др. Там е прието, че разписката - като частен свидетелстващ документ - удостоверява получаването на посочената в нея сума и не доказва договора, по който е извършено плащането, освен ако съдържа признания за обвързаност от неговите съществени елементи.

За да попадне в това изключение - т.е. да доказва сключването на договора за заем, разписката следва да съдържа изявлението на заемателя за получаването на заетата сума и признанието на поетото задължение да бъде върната в определен срок от длъжника, какъвто не е настоящият случай. В частта, в която в описаните по-горе разписки е посочено, че преведените суми са за заем, разписките имат характер на частни документи по смисъла на чл.180 ГПК и представляват доказателство, че изявлението е направено от подписалото я лице. Разписките удостоверяват изгодни за ищеца факти и се преценяват от съда с оглед всички обстоятелства по делото. По делото обаче няма ангажирани никакви доказателства, които да установяват съгласието на ответника, че е получил сумите в резултат на сключен договор за заем с ищеца и съответно се е задължил да му ги върне. Фактът на получаването на сумите не може да се тълкува като такова съгласие, защото ответникът по никакъв начин не може да възрази срещу посоченото в платежното нареждане основание за превода, 2 поради което то не го обвързва.

Ето защо и доколкото ответникът оспорва получаването на процесната сума, то и настоящият въззивен състав намира, че ищецът не е провел дължимото пълно доказване на твърдяната от него облигационна връзка с ответника, поради което и предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски в първоинстанционното производство, но доколкото същият не е представил доказателства за направени такива, то и не следва да му бъдат присъждани, а на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени разноски във въззивното производство в размер на сумата от 50,00 лв., представляваща държавна такса.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение №17320/27.09.2024 г., постановено по гр. д. №59109/2023 г. по описа на СРС, ГО, 38 състав, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. К., ЕГН **********, адрес: гр. Св. Влас, ул.

„********, срещу В. Д. Р., ЕГН **********, адрес: гр. Ихтиман, ул. ********, иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2500,00 лв., представляваща главница по договор за паричен заем, съгласно разписки №№0100017058417133/05.11.2022 г. и 0100017119845900/12.11.2022 г.

ОСЪЖДА В. Н. К., ЕГН **********, адрес: гр. Св. Влас, ул. „********, да заплати на В. Д. Р., ЕГН **********, адрес: гр. Ихтиман, ул. ********, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 50,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3