Решение № 262 от 26.10.2024, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Карнобат, 26.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело № 20232130100750 по описа за 2023 година установи:

Съдът е бил сезиран с искова молба от С. Д. Х. с ЕГН **********, с настоящ адрес: село ****, със съдебен адрес и адрес за призоваване: град София, р-н Средец, ж. к. Яворов, ул. Хан Омуртаг № 74, ет. 1, ап. 1, чрез адв.

А. Д., п р о т и в ответника „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК

175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1404, р-н Средец, ж. к. Мотописта, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7 , която искова молба е с правно основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал.1 предл. първо от ЗЗД и при условията на евентуалност искове по чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 5 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 предложение първо ЗЗД и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. второ от ЗЗД, и със същия се желае прогласяване за недействителен на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40017805903, сключен между С. Д. Х. в качеството и на кредитополучател и "Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството му на кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД.

При условията на евентуалност се желае прогласяване за недействителна клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40017805903 в частта й относно такса „Фаст“, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗПК и чл. 19, ал. 5 от ЗПК, във вр. чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД.

Отново при условията на евентуалност се желае да се прогласи за недействителна клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40017805903 в частта му относно размера на

1 възнаградителната лихва на осн. чл. 26, ал.1, предложение второ от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 01. 06. 2023 г. ищцата е сключила с “Профи Кредит България“ ЕООД, Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40017805903 за сумата от 200 лв., които следвало да се възстановят на 7 вноски, при уговорен ГПР в размер от 46. 94 % и ГЛП 40. 70 %, като общата сума, която е следвало да заплати възлизала на 226, 54 лв., без в нея да са включени уговорените възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 110.00 лв.. Общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга възлизало на 336. 54 лева, а размерът на месечна вноска - 48. 07 лв.. Таксата „ Фаст“ била уредена в чл. 15 от ОУ на ответното дружество. Твърди се, че Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40017805903 е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, понеже таксата „Фаст“ не е включена в ГПР, поради което има неправилно посочване на ГПР. Изискваната от ищцата такса „ Фаст" представлява пряк разход по кредита и следва да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите (чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ), което не било извършено, тъй като таксата се явява 55 % от главницата, с което ГПР би нараснал до над 110 %, а оттук следвало, че по този начин императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишавал /който към момента на сключването на договора е бил 64.80 %, т.е. било налице пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

Това се явявало и в директно противоречие с чл. 3, пap. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В договора следвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Посочва, че въпреки, че в договора изрично е посочено, че изборът и закупуването на този пакет допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на кредита, на практика уговарянето му е наложено и обусловено от господстващата позиция на кредитора спрямо икономически по-слабата страна в правоотношението. Поради това счита, че таксата „Фаст“ се явява скрито възнаграждение за кредитодателя, поради което е следвало да се включи в ГПР. В случая това не било направено, поради което е налице неправилно посочен ГПР, което приравнявало на липсващ ГПР. Поради това счита за нищожен целия договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 10 от ЗПК. Цитира съдебната практика, която приема, че когато договор за кредит не съдържа компонентите от които се състои ГПР, това поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР 2 представлявал невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгл.чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.

При условие, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК моли да бъдат разгледани евентуалните искове на осн. чл.10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 19, ал. 5 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД и чл. 26, ал.1, предложение второ от ЗЗД, с които претендира да бъде прогласена недействителността на договора за ПК в частта му, касаеща такса „Фаст" и размера на възнаградителната лихва. Сочи, че съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включените в пакета услуги действия на практика обслужват усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че се касае за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че изключването на таксите от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото начисляването и събирането им не представлява плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига до надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР, т.е. клаузата е недействителна и на основание чл.19, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗПК. По отношение на възнаградителната лихва сочи, че уговорена в такъв размер противоречи на добрите нрави. Изтъква, че съглашение за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава тройния размер на законната лихва. След справка в електронната страница на БНБ установил, че към датата на сключване на договора - 01.06.2023 г., основният лихвен процент е 2. 96 %, от което следва, че размерът на законната лихва е 12. 96 %, т. е. уговореният в договора за кредит годишен лихвен процент надвишавал четири пъти законната лихва. Твърди, че договорената между страните лихва в размер на 40.70 % годишно надхвърляла повече от 3 пъти законната, което е в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Поради тази причина счита клузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40017805903 в частта му относно размера на възнаградителната лихва за нищожна.

Претендира минамално адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата по трите иска.

Съдът е счел исковете за допустими, поради което е изпратил препис от исковата молба на ответното дружество. В преклузивният месечен срок ответното дружество, чрез проц. представител юрк. Г.П.А. е подало отговор на исковата молба, с който отговор счита така предявените искове за неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 40017805903, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 200 лева, а той от своя страна се е задължил да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за 3 закупена допълнителна услуга „Фаст“. Сочи, че процесният договор за потребителски кредит отговарял от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин, както и на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК - в него била посочена общата дължима сума по кредита в размер на 226, 54 лева, като и че отделно е посочено общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга, а именно сума в размер от 336, 54 лева. В чл. 3 от Общите условия са посочени и условията за усвояване на заемната сума. Излага подробни съображения във връзка становището си за неоснователност на всички предявени искове.

Прави искане за присъждане на съдебни и деловодни разноски, както и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, както не се явява и процесуалния и представител. Същият е представил становище по отговора на исковата молба, с които счита направените от ответника възражения за неоснователни, както и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Преди първото по делото съдебно заседание е получено становище от пълномощника на ищцата, с което се желае делото да бъде разгледано в отсъствието на ищцата и адвоката и. Поддържа така представените искове. Представя списък с разноски.

В съдебно заседание не се явява законен или процесуален представител на ответното дружество. Преди съдебното заседание е представена нарочна молба от пълномощник на същото, с която се поддържа отговора на исковата молба. Представя и моли да бъдат приети няколко произволно избрани договори, които дружеството е сключило с кредитополучатели, които не са поискали и не са закупили допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните по делото, а е видно от приетите като доказателство по делото Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 40017805903, че на 02. 06. 2023 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, в качеството на кредитор и С. Д. Х. е сключен договор за потребителски кредит с параметри по кредита: Сума на кредита- 200 лева; Срок на кредита 7 месеца; Размер на погасителната вноска 32, 36 лева; ГПР- 46, 94 %; Годишен лихвен процент 40, 70 %; Лихвен процент на ден: 0, 11 %; Дължима сума по кредита: 226, 54 лева. По поисканата и закупена допълнителна услуга: Допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, която е предоставена и използвана от клиента към сключването на Договора, която е подробно описана в общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД към договорите за потребителски кредит на физически лица. Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“4 110 лева. Размера на вноската за закупената допълнителна услуга е 15, 71 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Като общо задължение е посочено 336, 54 лева, общ размер на вноската 48, 07 лева.

В исковата молба изрично е посочено, че ищцата не е заплатила нито една вноска по потребителския кредит.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявеният главен иск с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.

11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД съдът намира за основателен по следните съображения: Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя – съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПК. Видно от Договора, в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от потребителя". В Договора в т. VІ Параметри: задължението на кредитополучателят е разделено на две части- първата „По кредита“, където като дължима сума е посочена 226, 54 лева, което представлява главницата и дължимата възнаградителната лихва, но не е отчетено възнаграждението за поискана и закупена допълнителна услуга „Фаст“ от 110 лева. Според Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД към договорите за потребителски кредит в сила от 18. 04. 2022 г., в т. 15. 1. Допълнителна услуга „Фаст“ представлява получаване от клиента, който я е закупил, на приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на