Определение № 260977 от 16.03.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 1-ви въззивен състав в разпоредително заседание на 16.03.2021г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при секретаря ….. и с участието на прокурора…….., като разгледа докладваното от съдия Николов ВЧНД №993 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на представител на СРП срещу определение от 04.01.2021 г. на

СРС, НО, 23 състав, постановено по НОХД №8876 по описа на съда за 2020г., с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подс. Й.В.И..

Представителят на СРП в частния протест излага твърдения, че в хода на досъдебното производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Твърди се, че обвинението е ясно и точно формулирано в обвинителния акт. Посочва се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено, че престъплението, за което И. се предава на съд, е извършено от него в условията на повторност, като в заключителната част са посочени предходните осъждания на подсъдимия, които според държавното обвинение обосновават повторността. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде отменено по следните съображения:

Определителната норма на чл.249,ал.4 от НПК дефинира понятието „допуснато в хода на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушение на правата на обвиняемия“.

Нарушенията на процесуалните правила, които могат да обосноват засягане на процесуалните права и правни институти, предоставящи пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на обвиняемия, са свързани с възможността да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

Въззивният съд, след като направи собствена проверка на приложените по досъдебното производство документи, както и на обвинителния акт, прие, че в хода на досъдебното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подс. Й.В.И..

Подс. Й.В.И. е привлечен като обвиняем с постановление, което въззивният съдебен състав констатира, че съдържа всички изискуеми от чл.219, ал.3 НПК реквизити. Това постановление е предявено на Й.В.И. за запознаване в присъствието на защитник.

Предоставен е и препис от същото на Й.В.И., като това изрично е отбелязано в постановлението за привличане на обвиняем.

На Й.В.И. и на неговият защитник е предявено разследването, с което им е дадена възможност да се запознаят с всички материали по досъдебното производство.

Според т.4.2 от

ТР 2/2002г. на ОСНК на ВКС в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да бъдат отразени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него.

Това тълкувателно решение не е загубило своята актуалност и към настоящият момент /виж ТР № 6 /2018 г. на ОСНК НА

ВКС/.

Настоящият съдебен състав след запознаване с обвинителния акт приема, че в обстоятелствената част на същия, с оглед престъплението за което подс. Й.В.И. е предаден на съд, са отразени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на същото и участието на последният в него, включително е посочено, че подсъдимият е извършил престъплението при условията на повторност.

Дали е налице това квалифициращо обстоятелство е въпрос по същество, като посочването от прокурора в обвинителния акт на осъжданията на подсъдимия, които според него обосновават повторността, не обвързва съда. Последният е свободен да прецени с оглед всички осъждания на подсъдимия, кое от тях обосновава квалификацията повторност.

Както въззивният съд посочи, необходимо е в обстоятлствената част да се съдържат факти описващи обективните и субективни признаци на престъплението, което в конкретния случай е изпълнено.

С оглед на всичко изложено и поради това че въззивният съд не констатира допуснато нарушение на правото на защита на Й.В.И. от категорията на тези, визирани в чл.249, ал.4 от НПК, то определението на първостепенния съд следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно.

Водим от всичко изложено, на основание чл.345,ал.1 вр. с чл.249, ал.3 от НПК‚ Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение от 04.01.2021 г. на СРС, НО, 23 състав, постановено по НОХД №8876 по описа на съда за 2020г., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП.

Връща делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.