Решение № 302 от 21.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. София , 19.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Цолова

Светла Т. Станимирова

Женя Димитрова при участието на секретаря Валентина И. Колева като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20211001000253 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 260981/03.02.2021 година от „ОФИС БЪЛГАРИЯ“ ООД срещу решение № 260010/14.01.2021 година, постановено по т.д.79/2020 година по описа на ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, с което е отменено решението на ОС на съдружниците на „ОФИС БЪЛГАРИЯ“ ООД , проведено на 08.07.2020 година, с което е освободен от отговорност управителя И. В. Д. и е осъдено дружеството да заплати направените разноски в размер на 980 лева.

Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като правомощие на Общото събрание е да взема решение за освобождаване на управителя от отговорност, като съгласно ал.3 решенията се вземат с мнозинство повече от ½ от капитала, доколкото друго не е предвидено в дружествения договор. В случая решението е взето с нужното мнозинство и при надлежното участие в гласуването. ТЗ не въвежда забрана за участие на 1 съдружник, който е и управител при гласуване на решения по чл.137, ал.1, т.5, така както е предвидена изрична забрана за гласуване на изключения съдружник. Неправилно е прието за доказано наличието на действия на управителя против интересите на дружеството. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което иска бъде отхвърлен, както и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.

Против жалбата е подаден писмен отговор от въззиваемата страна Д.

И. А., в който се моли постановеното решение да бъде потвърдено, както и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ .

Ищцата Д. И. А. излага, че е съдружник в „Офис България“ ООД, притежаваща 39 дяла с номинална стойност от по 50 лева всеки, на обща стойност 1950 лева, представляващи 39% от капитала на дружеството. На 08.07.2020 година е проведено Общо събрание на съдружниците, свикано с отправена от управителя покана до съдружниците при дневен ред: обсъждане и приемане на годишен финансов отчет за дейността през 2019 година освобождаване от отговорност на И. В. Д. , като управител. На събранието са присъствували и тримата съдружнициили общо са представени 100% от капитала на дружеството, като всички са редовно поканени.

Решението по точка втора от дневния ред ищцата счита за незаконосъобразно, тъй като в гласуването е участвувал съдружникът И. Д., чиято отговорност като управител е предмет на решението. Отсъствието на изрична правна уредба налага при прилагане на чл.137, ал.3 ТЗ към неуредените случаи съдът да изхожда не само от буквата на закона, а и от целта и смисъла, вложени от законодателя в съдържанието на прилаганата разпоредба. Лишаването от право на глас по аргумент в хипотезата на чл.137, ал.3 , изр.2 ТЗ гарантира и постигане на предвиденото в закона и в дружествения договор квалифицирано мнозинство за вземане на решение за неосвобождаването от отговорност на управителя, който е и съдружник, което е непостижимо при участие на същия в гласуването, особено когато той е 2 съдружник с най-голям дял от капитала на дружеството. С отмяната на порочното решение по т.2 ще бъде защитен интереса на дружеството, както и този на съдружниците, тъй като те ще могат да потърсят отговорност за действията на управителя за вреди, причинени на дружеството от неговата дейност като управител. От страна на управителя са извършени действия, представляващи разпореждане с недвижим имот без валидно проведено Общо събрание на съдружниците, като същият е продаден на цена два пъти пониска от пазарната, както и са предприети действия по прекратяването на лиценза на дружеството за извършваната от него основна и единствена дейност, а именно застрахователно посредничество. От януари, 2019 година управителят участва в дружество, което е със сходно име и дейност, което е в абсолютен разрез с императивната норма на чл.142 ТЗ, която забранява участие в друго търговско дружество като съдружник и заемане на ръководна длъжност в дружество със сходна дейност. Всички действия са целенасочени и са довели до причиняване на сериозни вреди. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на ОС на съдружниците от 08.04.2020 година по т.2 от дневния ред.

Ответникът „Офис България“ ООД не оспорва качеството съдружник на ищцата, както и фактът на провеждане на Общо събрание на съдружниците с посочения дневен ред, като оспорва приложимостта на разпоредбата на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ. Твърди, че лишаването от глас на съдружника, който е управител при вземане на това решение противоречи на закона, тъй като в чл.137, ал.3 и ал.4 ТЗ са посочени специалните изисквания към гласуването на съдружниците и кои решения с какво мнозинство се вземат. Твърди, че решението е взето при спазване изискванията на чл.137, ал.1, т.5 ТЗ, поради което решението е взето съгласно изискванията на устава и ТЗ.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Липсва спор между страните, а и се установява от справка в Търговския регистър, че ищцата е съдружник в „Офис България“ ООД, притежаваща 39 дяла от капитала на дружеството, като останалите 3 съдружници са И. В. Д. с 41 дяла и С. В. с 20 дяла от капитала на дружеството. Липсва спор, а и се установява от представеният протокол, че на 08.07.2020 година е проведено ОС на съдружниците със следния дневен ред: Обсъждане и приемане на ГФО за финансовата 2019 година и Освобождаване на И. В. Д. от отговорност за неговата дейност, в качеството му на управител на „Офис България“ ООД. Видно от протокола съдружниците И. Д., имащ качеството управител на дружеството и съдружника С. В. са гласували „за“ решението, а ищцата е гласувала „против“.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Искът по чл.74 ТЗ представлява предоставено на съдружника потестативно право да иска отмяна на решението на ОС, когато то противоречи на закона или устава на дружеството, като същото може да бъде упражнено само в преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ. С оглед преклузивния характер на срока за предявяване на иска, съдът се произнася само по релевираните в този срок основания. Видно от датата на събранието 08.07.2020 година и присъствието на съдружника ищец, исковата молба е депозирана в срок, поради което същият следва да се приеме за спазен.

С оглед съвпадащите волеизявления на страните относно фактическите обстоятелства и проверката в Търговския регистър, съдът приема за установено, че ищцата е съдружник към момента на провеждане на процесното Общо събрание, поради което е активно процесуално легитимирана да води иск по чл.74 ТЗ за отмяна на взетите решения на това събрание.

В производството по този иск предмет на изследване е спазени ли са изискванията на закона и устава, свързани с процедурата по провеждане на събранието и валидността на взетите решения, като проверката на редовността на взетите решения включва проверка дали са били налице предвидените от закона основания за вземане на решение и дали същите са взети с изискуемото се мнозинство.

В производството по иска по чл.74 ТЗ доказателствената тежест е за 4 ответника, който черпи права и следва да докаже юридическите факти, от които следва законосъобразността на взетите решения, като проверката, която се извършва се ограничава само до посочените от ищцата основания за отмяна на решенията.

Тъй като проверката, която се извършва от съда е проверка на законосъобразността на решението и противоречието му с изискванията на закона и устава, съдът не може да извършва проверка по наведените от ищцата обстоятелства относно наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на управителя и наличието на управителски деликт по чл.145 ТЗ, тъй като това касае решението по целесъобразност, което не може да бъде предмет на проверката по чл.74, ал.1 ТЗ.

Наведеното от ищцата основание за незаконосъобразност на взетото решение е гласуването на лицето И. Д. при вземане на решението по т.2 , който е съдружник и управител и дали това гласуване противоречи на изискванията на чл.137, ал.1, т.5 ТЗ.

Редовността на свикването и провеждането не са оспорени, поради което капиталът е бил 100% представен и съгласно чл.137, ал.3 ТЗ решението по т.5, предл. трето ТЗ се взима с обикновено мнозинство –повече от ½ от капитала, освен ако в устава не е уговорено друго, а в случая не е предвидено друго.

Решението е взето с мнозинството, предвидено в устава и закона, като спорен е въпроса може ли при гласуването да участва и управителя ако същият има качеството съдружник и може ли по аналогия да се приложи разпоредбата на чл.137, ал.3, предл.второ ТЗ или разпоредбата на чл229 ТЗ.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.145 ТЗ – търсене на имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от управител е наличието на решение по чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ на Общото събрание на съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала /в т.см. решение № 129 от 02.09.2016 г. по т. д. № 1002/2015 г. на I т. о. на ВКС; решение № 115 от 27.11.2012 г. по т. д. № 61/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 129/02.09.2016 г. по т. д. № 1002/2015 г. на I т.о. на ВКС; решение № 188/20.12.2016 г. по т. д. № 1525/2015 г. на II т. о. на ВКС;

5 решение № 152/13.01.2017 г. по т. д. № 2795/2015 г. на I т. о. на ВКС; решение № 234/31.01.2017 г. по т. д. № 3150/2015 г. на II т. о. на ВКС и др. /.

Материално-правни предпоставки за реализирането на тази отговорност /за уважаване на предявения иск/ са наличие на доказано вредоносно деяние /в т.ч. както действия,така и бездействие при определено изискуемо поведение на въздържане от действия/ на управителя на търговското дружество и на липса на погасяващи възникналата такава отговорност обстоятелства към датата на предявяване на иска по чл.145 ТЗ. Един от способите за погасяване на отговорността за управителския деликт е вземането на изрично решение от Общото събрание на съдружниците за освобождаването на управителя от отговорност /чл.137 ал.1 т.5 ТЗ/. С този акт на върховния колективен орган на управление на дружеството се снема вината от управителя за настъпили в патримониума на последното имуществени вреди, поради което единствено този орган е овластен с такова правомощие. Изрично решение за неосвобождаване от отговорност не е необходимо когато е взето решение за завеждане на иск за търсенето й, тъй като последното съдържа имплицитно в себе си и волята на дружеството за неоневиняване на управителя. Решението за освобождаване от отговорност, независимо дали съдържа в себе си посочване на конкретна вреда или не, се отнася само до поведението на управляващото търговеца лице, което е било известно на дружеството – документирано е надлежно в счетоводството и в останалите дружествените книги. Волеизявлението на Общото събрание по чл.137 ал.1 т.5 ТЗ не обхваща вреди от поведение, което не е било отразено надлежно по начин, който да би го направил достояние на персоналния субстрат, образуващ върховния орган на дружеството, за да би формирал той обосновано волята си за снемане на отговорността от управителя. В този смисъл е създадената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика на ВКС – решение №150/29.05.15г. по гр.д.№5272/14г. на IV г.о. и решение №41/29.04.2009г. на I т.о. , която настоящият състав напълно споделя.

Тъй като се твърди от ищцата наличие на вреди, които са известни на дружеството, решението за освобождаване от отговорност на управителя на дружеството би попречило да се гласува решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за реализиране на отговорността му. Очевидно е наличието на конфликт на интереси при гласуването на съдружника, който е управител при вземането на 6 решение, което го освобождава от отговорност, тъй като интересът на дружеството при твърдения за настъпили вреди е в противоречие с интереса на съдружника.