Решение № 174 от 03.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Благоевград, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Крум Динев като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500278 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 ГПК вр. с чл. 435, ал. 2, т.

7 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 3990/13.03.2025 г., подадена от Община Разлог, БУЛСТАТ 000024948, представлявана от инж. К.Г. - кмет, чрез адвокат, чрез ЧСИ против Разпореждане от 20.11.2024 г., постановено по изп. дело № 514/2024 г. по описа на ЧСИ Г. Ц., с което по възражение с вх. № 8540/20.11.2024 г. от длъжника е отказано намаляване на определения в Покана за доброволно изпълнение от 05.11.2024 г. размер на разноски, дължими на взискателя за адвокатско възнаграждение,а именно в размер на 650,00 лв.

Твърди се от жалбоподателя, че е длъжник по посоченото изпълнително дело, по което е получил покана за доброволно изпълнение - за погасяване на задължение по изпълнителен лист за сумата от 3 840 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар за АССГ и сумата от 2 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, и са определени дължими на взискателя разноски от 650,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Сочи се от длъжника, че е възразил за прекомерност на определените разноски за адвокат, дължими на взискателя, по което възражение от ЧСИ е издал 1 обжалваното Разпореждане от 20.11.2024 г. и оставил искането за намаляване на тези разноски без уважение.

Счита се, че определянето на разноски над минималния размер, определени в чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, с оглед на фактическата и правна сложност на делото, е необосновано. При подробни аргументи за прекомерност се иска намаляване на адвокатското възнаграждение, дължимо на взискателя от 650,00 лв. на 200,00 лв

В срока по чл. 436, ал. ГПК, взискателят по изпълнителното дело не е изразил становище.

На основание чл. 463, ал. 3 ГПК ЧСИ Г. Ц. е представил писмени мотиви, в които по същество е изложил съображения за неоснователност на жалбата. Подробно се изтъкват доводи за липса на основание за намаляване на присъдения размер адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Производството по изп. дело № 514/2024г. по описа на ЧСИ Г. Ц. е образувано по молба от „БАНСКО ТЕРМЕ“ ЕООД с искане за събиране на следните вземания, предмет на един брой изпълнителен лист от 01.07.2024 г., издаден по адм. д. № 2411/2023 г. по описа на АССГ, а именно за сумата от 3 840 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар за АССГ и сумата от 2 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена от взискателя чрез пълномощник, като е представено пълномощно и съответно договор за правна защита и съдействие, с които се установява, че взискателят е упълномощил адвокат М. Г. Г. да го представлява и оказва правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване на изпълнителното дело и осъществяване на процесуално представителство по него. Страните са уговорили заплащане на възнаграждение и са представили доказателства заплатено такова в размер 650,00 лв.

На 05.11.2024 г. съдия - изпълнителят е изпратил покана за доброволно изпълнение с изх. № 15420/05.11.2024 г., получена от представляващ длъжника на 06.11.2024 г. В Поканата за доброволно изпълнение е определил дължимите по изпълнителното производство суми, включително и дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер 650,00 лв.

Срещу ПДИ, в частта за разноските, от длъжника е подадено възражение с вх. № 8540/20.11.2024 г. с искане за намаляване на техния размер до минималния такъв от 200,00 лв. по изложени аргументи за прекомерност спрямо фактическата и правна сложност на делото.

С обжалваното Разпореждане от 20.11.2024 г. ЧСИ е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на приетия размер на адвокатското възнаграждение, с изложени мотиви. Изтъкнато е, че от 2 длъжника не е последвало плащане на дължимите по изпълнителния лист суми до образуване на изпълнителното производство, с което е дал повод за образуването му, както и предвид доказателствата за направени разноски за адвокат. По изпълнителното дело към датата на обжалване на постановлението, с което са определени дължимите по основание и размер разноски по изпълнението, длъжникът да е заплатил дължимите по изпълнителния лист суми на взискателя.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

По процесуалната допустимост на жалбата - подадена е от активно легитимирана страна - длъжника по изпълнението и при изрична правна възможност да оспорва акта на съдия – изпълнителя, с който се определят разноски по изпълнението. Всеки акт, с който ЧСИ се произнася по разноските по изпълнението подлежи на обжалване от длъжника по реда и условията на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК / т.2 на ТР №3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС/, но за да е допустим съдебният контрол по отношение на този акт следва от страна на длъжника да е изчерпана процедурата по оспорване на размера пред съдия – изпълнителя. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски, уредена в общата част на ГПК.

Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото производство, но и в изпълнителното /в този смисъл Определение № 403/01.12.2008г. по гр.д. № 1762/2008г., 5 г.о. ВКС/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като едва отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК. Произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди, което подлежи на обжалване.

Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител изменение, съответно намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда. За да е допустима жалба на длъжника срещу акт на съдия – изпълнителя, в частта, с която се определят дължими разноски следва да е налице изричен акт на съдия – изпълнителя, с който се отказва намаляването им / определение № 83 от 19.02.2013 г. по ч.гр.д. № 620/2012 г. на ВКС, I Г.О., определение № 403 от 01.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1762/2008 г. на V Г.О.; определение № 465 от 29.09.2010 г. по ч.гр.д.

№ 397/2010 г. на III Г.О.; определение № 89 от 27.01.2012 г. по ч.гр.д. № 604/2011 г. на ВКС, IV Г.О.; определение от 25.03.2011 г. по ч.гр.д. № 297/2010 г. на ВКС IV Г.О./.

По делото, в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК длъжникът е оспорил акта, с който изрично са определени по основание и размер разноски – това е покана за доброволно изпълнение с изх. № 15420/05.11.2024 г., като с разпореждане от 20.11.2024 г. е оставено без уважение възражението на длъжника срещу акта в тази част, поради което жалбата следва да се счете за процесуално 3 допустима и следва да се разгледа по същество:

Съгласно чл. 79 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. В изпълнителното производство основанието и размерът на разноските се определя органа по изпълнението, в течение на самото производство с надлежен акт. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително основание /ТР №3/10.07.2017г. по тълк.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС/ и може да бъде всеки акт, издаден от съдия – изпълнителя стига да определя по вид и размер разноски. Адвокатското възнаграждение е вид разноски. Страните могат свободно да го определят, но насрещната страна може да възрази по размера му.

При направено своевременно възражение за прекомерност, както е в случая, съдът следва да се произнесе по възражението и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да намали размера му, ако прецени наличието на условията за това. При поддържане на такова възражение, на основание решение от 25.01.2024 г. по дело С[1]438/22 на СЕС, задължително за националните съдилища на основание чл.633 ГПК, съдът не дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако установи несъответствие на действително свършената работа с фактическата и правна сложност на делото. Според цитираното решението на СЕС, съдът следва да държи сметка и преценка дали претендираният размер разноски с оглед на конкретния случай, съответстват на принципа за пропорционалност и справедливост съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и в съответствие със действително извършената работа от пълномощника, т.е. за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение определящ е не само и единствено размера на заявения материален интерес и съдът не е длъжен да прилага минималните размери на адвокатските възнаграждение, установени с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако прецени, че с оглед на конкретните особености на случая определеният размер разноски не може да бъде обосновано с преследване на „легитимни цели“.

При направено възражение за прекомерност и с оглед данните по спора, съдът е длъжен да съобрази постановките на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и съд.практика /определение № 4/11.01.2022г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4420/21,г., 4г../ и определи такива разноски, които да съответстват на фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, събраните доказателства и приносът на защитника за тяхното събиране, процесуалното поведение на пълномощника /депозиране на отговори, жалби, молби и др. обстоятелства, които обективно могат да спомогнат за определяне на конкретен съответен размер разноски./.

От анализа на материалите по делото се установи, че в случая процесуалният представител на взискателя е депозирал молба по чл. 426, ал. 1 от ГПК – за образуване на изпълнителен процес с приложен към нея изпълнителен лист, 4 пълномощно и договор за правна защита и съдействие, като в молбата е заявено искане за извършване на опис и оценка на движими вещи на длъжника, извършване на редица справки и при установяване на сметки е поискано налагане на запор върху тях до размера на присъденото вземане.

Други действия по делото с цел удовлетворяване на паричното вземане на взискателя, освен молбата за образуване на изпълнително дело, пълномощникът не е извършвал. При съобразяване на посочените критерии, поисканите от взискателя разноски от 650,00 лв. за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция следва да се редуцират до размер от 200,00 лв., който отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото, както и на извършените процесуални действия от пълномощника на взискателя до този момент, изразяващо се единствено в изготвяне на молба за образуване на изпълнителен процес с посочване в нея на конкретни изпълнителни способи, които да се наложат. От значение е и обстоятелството, че към момента на оспорването на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, поискани от взискателя, дължимите суми по изп. дело са заплатени и няма да се наложи извършването и на други принудителни способи за събиране на присъденото вземане, за които взискателят да направи разноски. За разлика от исковото производство, в което съдът е длъжен да се произнесе по отношение на задължението за разноски със съдебния акт, с който приключва производството, в изпълнителното няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Това се дължи на особеностите на производството по принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие /така - вж.мотивите в т.2 от ТР 3/10.07.2017г. по т.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно, при извършването на всеки изпълнителен способ може да се направят допълнителни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, които с отделен акт няма пречка да бъдат признати от съдия – изпълнителя като дължими по изпълнението и който акт ще подлежи на отделно и самостоятелно обжалване, както и на преценка на съответствието на размера им с фактическата и правна сложна на извършеното отделно изпълнително действие, като своеобразен отделен изпълнителен процес, съобразно указаното в цитираното ТР.