Решение № 835 от 06.02.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 110/2017
- Вид
- Решение № 835
- Подписан
- 06.02.2018
- В сила
- 06.02.2018
- Състав
- ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА, АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш
Е Н И
Е № …… гр. София, 06.02.2018 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Анета Илчева при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 110 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № ІІ
– 78 – 203/ 14.12.2015 г. на СРС, 78 с - в, по гр. д. № 5221/2015 г. е признато за установено, на основание чл. 415, ал 1 от ГПК, че ответника „Е.С.“ ЕООД, ЕИК: ********, дължи на С.Л.В., ЕГН: **********, сумата от 25 000 лв. - частично от 75 000 евро – авансово дадена цена по предварителен договор за продажба на имот от 11.02.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение - 01.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 66188/2014 г. на 78 с - в СРС. Ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението се оспорва от ответника „Е.С.“ ЕООД, чрез представителят му, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушение на СРС. Неоснователно съдът е приел, че е налице хипотеза на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. За да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване на дружеството е необходимо да са постъпили средства по сметката му. В случая, плащанията са постъпили от различни наредители, на различни основания. Съдът не е се е произнесъл по възраженията на ответника относно пасивната материалноправна легитимация на дружеството. Не е установено, че платените суми са в причинна връзка с договора по чл. 19 ЗЗД. Неоснователно и без да се обсъдят всички събрани по делото писмени и гласни доказателства е прието, че договора е развален по смисъла на чл. 87 ЗЗД. Излагат се и твърдения, че не е уточнен предмета на предварителния договор за продажба на имот - апартамент или фитнес център е. Твърди се още, че има противоречия в съдържанието на договора.
Моли да се отмени решението и да се отхвърли изцяло иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ищецът С.Л.В., чрез представителя си, оспорва жалбата, като излага съображения, че е неоснователна, а решението на СРС е правилно и законосъобразно постановено. Поддържа, че съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в цялост и ги е съобразил при постановяване на решението. Моли да се потвърди решението на СРС както е постановено. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :
Въззивната жалба срещу него е подадена в срок и от легитимирана за това страна. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност. Въззивният съд намира, че делото е решено при изцяло изяснена фактическа обстановка, която не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.
Като се съобразят твърденията на ищцата в исковата молба, че сумата от 25 000 лв., за която претендира да се установи, че ответникът дължи да й върне, представлява част от задатък, платен по предварителен договор от 11.02.2008 г, прекратен на 24.10.2014 г. - с отправена до ответника нотариална покана, следва че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ГПК – поради отпадане на основанието за даване на сумата. Квалифицирането му от СРС – във връзка с чл. 55, ал. 1 предл. 2 ЗЗД – връщане поради неосъществено основание за заплащане на сумата, не води до недопустимост на решението, доколкото съдът се е произнесъл по фактическите твърденията относими към заявеното в исковата молба основание за установяване дължимост на сума за връщане от ответника. Искът е заявен като частичен.
По въпроса за разпределение на доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице трайна практика на съдилищата и по специално на ВКС, обективирана в решение № 138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ВКС, ІV ГО на ВКС, решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Според посочените решения, по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.
1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ положителния факт е факта на плащане на сумата, чието връщане се претендира (в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1).
Следователно, в доказателствена тежест на ищеца по иск на някое от трите правни основания е да установи настъпването на факта на плащане, а в доказателствена тежест на ответника - доказване на някакво правно основание да го получи, съответно - да задържи извършеното плащане.
Относно законосъобразността на решението съдът е обвързан само от възраженията на ответника изложени във въззивната жалба, а именно - че не е налице неоснователно обогатяване на дружеството, тъй като твърдените от ищцата плащания са постъпили от различни наредители, на различни основания и не е установено, че платените суми са в причинна връзка с договора по чл. 19 ЗЗД, както и че не е установено договорът да е развален по чл. 87 ЗЗД.
Ответникът твърди освен това, че съдът не е се е произнесъл по възраженията му относно пасивната материалноправна легитимация на дружеството. Не следва да се обсъждат възраженията на ответника свързани с неуточнения предмет на предварителния договор, доколкото такива се правят за първи път във въззивното производство и са преклудирани.
По същество и като съобрази установените пред СРС факти настоящият състав също като СРС приема за установено, че ищцата С.Л.В. е сключила с ответника „Е.С.“ ЕООД предварителен договор от 11.02.2008 г. с предмет - сключване на окончателен договор за продажба на имот (описан в договора) при цена от 135 000 евро. Крайната дата за сключване на окончателния договор, съгласно чл. 2.1 и чл. 3.1, е била 30.06.2012 г.
Договорът е подписан от страна на дружеството от управителя му по закон С.Д., което обстоятелство не се оспорва. Нищо различно не е установено в производството, поради което въззивният състав намира, че ответното дружество е пасивно легитимирано да отговаря за задължения, породени във връзка с договора, респективно – с прекратяването му.
Съгласно чл. 2. 3, б. „а“ от предварителния договор, ищцата е следвало да внесе авансово 75 000 евро. Пред СРС са представени доказателства за авансовото внасяне на сумата – нареждания за три валутни превода. Съответно на 17.12.2007 г., извършен от С.В. авансов превод на сумата от 30 000 евро, с основание – „по предварителен договор“, с получател на превода С.Д., на 10.05.2008 г. - превод от И.В.В.на сума от 5 000 евро, с основание „СМР“ и получател – ответното дружество и на 03.09.2008 г. превод извършен отново от И.В.на сума от 40 003 евро, с получател С.Д.(управителя на дружеството), с основание „по предварителен договор“. Извършването на преводите и получаването на сумите по съответните сметки се установява непротиворечиво и от приетата пред СРС ССчЕ, която не е оспорена от страните и съдът кредитира. Общо преведената по предварителния договор сума е била в размер на 75 003 евро.
Основателно и в съответствие с доказателствата СРС е приел, че ответникът не е изпълнил задълженията си за сключване на окончателен договор до 30.06.2012 г. Не се твърди и не се установява нищо различно в производството.
Установява се, че ищцата го е поканила с нотариална покана да се яви на 24.10.2014 г. пред нотариус за сключване на окончателния договор, като в противен случай предварителният договорът се приема за развален от датата 24.10.2014 г. Поканата е получена от ответника на 07.10.2014 г. - чрез залепване на съобщението по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 50 ГПК (приложим в нотариалното производство). Във връзка с дадения в поканата срок е съставен констативен протокол на нотариуса на 24.10.2014 г. (на лист № 15 дело СРС), от който се установява, че представител на ответника не се явил на 24.10.2014 г. за сключване на окончателния договор.
Съдът намира за неоснователни и възраженията на ответника относно прекратяването (развалянето) на предварителния договор от ищцата поради негово неизпълнение.
По делото не се твърди и не се установява от ответника, чиято е доказателствената тежест, че до 30.06.2012 г. е изпълнил задължението си да прехвърли имота, предмет на предварителния договор, с окончателен такъв, за което е поканен от ищцата с нотариална покана от 24.10.2014 г.
С получаване на поканата по предвидения в закона процесуален ред по ГПК, ответникът е уведомен, че в случай на неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор до 24.10.2014 г., ищцата прекратява (разваля) предварителния договор поради неизпълнението му и поради отпадналата необходимост да закупи имота, каквато е възможността, предвидена чл. 87, ал. 2 от ЗЗД – без да дава срок за изпълнение.
Следователно, с неявяването на ответника за сключване на окончателния договор на 24.10.2014 г. (което се установява от съставения на тази дата констативен протокол от нотариуса), предварителният договор е развален и ответникът дължи връщане на авансово получените по него суми.
В хода на настоящото производство е прието решение № 1041/20.05.2016 г. на САС по гр. д. № 1070/2016 г. 4 с - в, с което е уважен частичният иск на ищцата срещу същият ответник за възстановяване на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ГПК (отпаднало основание) на друга част от дадената авансово сума от 75 00 евро - 30 000 евро с левова равностойност 58 674, 90 лв. Решението е влязло в сила 12.06.2017 г. и следва да бъде съобразено от съда, при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК – като факт от значение за спорното право, настъпил в хода на производството. Доколкото цитираното решение е постановено между същите страни, независимо, че е по осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че е обвързан от фактическите констатации по приключилият спор касаещи развалянето на предварителния договор за покупко - продажба от 11.02.2008 г., считано от 24.10.2014 г. от страна на ищцата поради неизпълнение на задълженията на ответника по него.
В настоящото производство е заявена друга част от претенцията от 75 000 евро – за 25 000 лв., поради което няма пречка нейната дължимост да бъде самостоятелно установена по размер.
Като съобрази доказателствата за извършени плащания събрани в процеса, в това число и ССчЕ приета пред СРС, настоящият въззивен състав намира, че претенцията за дължимост на сумата от 25 000 лв. (част от обща сума от 75 000 евро), е установена както по основание, така и по размер. По делото е установено, че лицето И.В.В., извършило преводите на 10.05.2008 г. на сума от 5 000 евро, с основание СМР и получател – ответното дружество, както и на 03.09.2008 г. на сума от 40 003 евро, с получател С.Д.– управителя на дружеството, с основание по предварителен договор, е син на ищцата. Този факт се установява от свидетелските показания събрани пред СРС на неговия баща – съпруг на ищцата и собствените му показания. Независимо, че в първото нареждане за валутен превод не е конкретизиран предварителния договор, а във второто преводно нареждане – за сума от 40 003 евро, е посочено само че се прави „по предварителен договор“, съдът намира, че по делото е установено извършено пращане от името на ищцата на наредените от нейният син суми. Извод в тази посока следва от свидетелските показания на И.В.. Според показанията му, парите, преведени на ответното дружество, респективно на управителя му, са преведени от името на майка му (ищцата) и във връзка с предварителния договор за покупко – продажба. Парите са получени от наредителя И.В.от майка му с цел плащане именно по процесния предварителен договор. В първото нареждане е вписано СМР, по изрично настояване на С.Д.(управител на дружеството - ответник). Тези показания се подкрепят и от показанията на свидетеля В.В..
Разпечатката съдържа 39 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ae843dc-6284-43e5-a539-5d7a88771409