Решение № 3772 от 20.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3772 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110211688 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ***, чрез адв. С. П. от АК Пловдив, против наказателно постановление № ***/27.06.2025 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 104а ЗДвП. На основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП на Б. е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Поддържа се, че изпълнителното деяние на нарушението не е описано в АУАН и НП по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере с какви действия е осъществил състава на нарушението по чл. 104а ЗДвП, респективно да организира защитата си.

Последното е определено като процесуално нарушение от категорията на съществените, обуславящо отмяната на НП.

За проведеното на 13.10.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.

Депозирано е възражение срещу жалбата от юрк. М., в което релевира доводи в насока неоснователността й, прави искане НП да бъде потвърдено и моли в полза на СДВР да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

Постъпила е и молба от адв. П., съгласно която не възразява ход на делото да бъде даден в негово отсъствие. В допълнение към доводите в жалбата като процесуално 1 нарушение изтъква, че АУАН не е подписан от жалбоподателя, с което правото му на защита било ограничено по съществен начин.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 02.06.2025 г. около 16:30 ч. в гр. София жалбоподателят И. Б. управлявал лек автомобил „***”, ДК № ***. Движел се по бул. „Цариградско шосе“, с посока от ул. „Павел Красов“ към ул. „Патриарх Герман”. Спрян бил за извършване на проверка от полицейски екип на ОПП СДВР в състав свид. В. П. и колегата му Б. В., които, движейки се с патрулния автомобил в близост до автомобила на жалбоподателя, забелязали, че при управлението на автомобила Б. използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо му да го използва без участието на ръцете, като го държал в ръка. Поради това свид. П. му съставил АУАН Серия GA № 4001356/02.06.2025 г., в който описал подробно обстоятелствата относно констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 104а ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на Б., който го подписал без да направи възражения. Такива не постъпили и в рамките на законоустановения срок.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на извършеното нарушение и цитиране разпоредбата на чл. 104а ЗДвП, било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП на Б. била наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля В. П., и писмени - справка-картон на водач; заповед № 503з-5428/01.07.2021 г.; заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.

Времето и мястото на описаното в АУАН и наказателното постановление нарушение, обстоятелствата по извършването му и авторството му, съдебният състав прие за безспорно установени въз основа показанията на свидетеля-очевидец П.. Същият е възприел непосредствено употребата на мобилния телефон от жалбоподателя по време на управление на МПС, без устройство, позволяващо да го използва без участието на ръцете, което е бил и поводът за спирането му и извършването на полицейската проверка. Свидетелят излага относимите към случая факти последователно, обективно и безпристрастно, поради което съдът кредитира показанията му, намирайки ги за вярно отразяващи възприетите обстоятелства.

2

Материалната компетентност на актосъставителя по констатиране на нарушения и съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, и компетентността на административнонаказващия орган, следват по силата на длъжностните им качества и правомощията, възложени им съгласно приложените заповеди.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи и в законоустановените ред и форма. Налице е идентитет между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, и ясно, точно и подробно описание на обстоятелствата при извършването му в АУАН и НП. Конкретните действия, осъществявани от водача с мобилния телефон, не са част от обективната съставомерност на нарушението, предвид което и изричното им посочване не е необходимо при описанието му. Релевантните обстоятелства са описани в АУАН и НП в достатъчна пълнота, поради което съдът прецени, че АУАН и НП съдържат всички законоустановени съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН съществени реквизити. АУАН е връчен и подписан от жалбоподателя, видно от приложения по делото екземпляр /графа РАЗПИСКА/, при което и съответното възражение е неоснователно и обсъждането на евентуална незаконосъобразност на АУАН на това основание е безпредметно.

С оглед горното съдебният състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.

Атакуваното НП е и материалноправно законосъобразно.

От обективна страна се доказа по изискуемия несъмнен начин, че на посочените време и място жалбоподателят Б. е управлявал МПС, като по време на управлението е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо му да използва телефона без участието на ръцете. С това обективната съставомерност на вмененото му нарушение е изпълнена, като конкретно извършваните действия с телефона са без значение, доколкото законът по смисъла на чл. 104а ЗДвП /ред. ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 27.05.2002 г., изм., бр. 19 от 2015 г. / има предвид всяко ползване на мобилния телефон с ръце без съответното устройство.

От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС Б. е бил наясно с регламентираното в съответната законова разпоредба задължение, въпреки което не е съобразил поведението си с нея. Нарушението е формално, на просто извършване, поради което настъпването, респективно предвиждането в съзнанието на водача на вредни последици, не се изисква.

Б. е санкциониран с глоба в размер на 50 /петдесет/ лв., съобразно разпоредбата на чл.

183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, която определя административното наказание за извършеното нарушение по чл. 104а ЗДвП в абсолютен размер. Предвид това последното се явява законосъобразно наложено и справедливо.

3

По изложените съображения настоящият състав прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като такова следва да бъде потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото е основателно искането, релевирано в постъпилото срещу жалбата възражение, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в едно съдебно заседание без участието на процесуален представител на СДВР, претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /ДВ, ред. бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г./, а именно в размер на 130 /сто и тридесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/27.06.2025 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР против И. И. Б. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 104а ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.

ОСЪЖДА И. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 130 /сто и тридесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4