Определение № 1735 от 21.11.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1735 гр. Варна, 21.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20213100900359 по описа за 2021 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството първоначално е образувано по искова молба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н), ЕИК 831184677, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** срещу М. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „М.“ № *, ет. *, като с определение № 970/29.06.2022 г., постановено по делото, към същото, на основание чл. 213 ГПК е присъединено и т. д. № 359/2021 г. по описа на ВОС инициирано от същия ищец срещу Д. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „М.“ № *, ет.

*, поради идентичност на предмета на делата и наличието на общи факти, подлежащи на доказване.

При служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът констатира, че исковите молби отговарят на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими.

По въпроса за допустимостта на исковете по присъединеното т.д.

617/2021г. на ВОС е налице обвързващо за настоящия състав произнасяне с влязло в сила Определение №126/14.02.2022г. по в.ч.т.д. №720/2021г. на Апелативен съд Варна.

Предвид естеството на предявените искове производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

С оглед надлежно извършената размяна на книжа съдът намира, че на основание чл. 267 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото. Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събирането им.

В допълнителния отговор ответникът М. М. В. поставя въпроса за цената на иска, като прави искане същата да бъде определена съобразно данъчната оценка на ипотекирания имот. По искането съдът следва да се произнесе в първото по делото заседание след изслушване становището на ищеца.

1

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис според броя на ответниците да посочи конкретната законова норма или договорна клауза, от която произтича твърдяната солидарност на ответниците, като съобрази, че в случая кредитът не е потребителски.

При неизпълнение съдът ще приеме, че се твърди че искът срещу всеки от ответниците е предявен до размера на квотата му в съсобствеността.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО по определяне на цената на иска по чл.70 от ГПК.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис според броя на ответниците да изрази становище по обективираното в допълнителния отговор възражение на ответника относно цената на иска.

ОТЛАГА произнасянето по възражението на ответника за първото по делото съдебно заседание.

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявените с нея искове за процесуално допустим допустими.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 16.12.2022г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.79, чл.86, ал.1 и чл. 173, ал. 3 от ЗЗД, от „Корпоративна търговска банка“ АД (н), гр. София против М. М. В., гр. Варна и Д. А. В., гр. Варна, за приемане за установено, че ответниците, в качеството им на ипотекарни гаранти отговарят солидарно за задълженията на „ГенТо Милл“ ООД (н), ЕИК 200873405 към „Корпоративна търговска банка“ АД (н) в общ размер на 1 905 668,78 евро по договор за банков кредит от 28.12.2011 г., формирани както следва: 1 670 687,55 евро – главница;

234 824.43 евро – законна лихва за периода 27.11.2018г. – 15.04.2020г., сумата от 156.80 евро – дължими разходи по кредита за съдебни разноски и нотариални такси за периода 25.12.2016г.-20.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 16.04.2020г., до окончателното погасяване на задълженията, само до размера на цената на ипотекираното имущество, съгласно нотариален акт 2 за учредяване на договорна ипотека № 137 от 28.12.2011 г., том III, рег. № 9482, дело № 472/2011 г. на нотариус Габриела Йорданова-Даскалова с рег. № 343 при НК, при насочване на изпълнението върху него, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1724/27.04.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 4082/2020 г. по описа на ВРС, поправена по реда на чл. 247 от ГПК с определение № 265713/15.09.2021 г.,

В исковата молба, инициирала настоящото производство и това по т. д.

№ 617/2021 г. по описа на ВОС, се излага, че между ищеца и „ГенТо Милл“ ООД /в несъстоятелност/, на 28.12.2011г. е сключен договор за банков кредит, с който на дружеството е отпуснат кредит от 3 000 000 евро. В чл. 10 и чл. 11 от договора е уговорена годишна възнаградителна лихва от 9%, начислявана ежедневно върху дебитно салдо по заемната сметка и платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец. При забава или при предсрочна изискуемост съгласно чл.13 наред с договорната лихва се дължи и наказателна надбавка от 10% върху просрочената главница. В чл. 14 е предвидена неустойка от 10% върху начислената, но неплатена лихва до окончателното издължаване. Условията по договора са изменяни с пет анекса, като с последния от тях главницата е разсрочена на 1 погасителна вноска от 95 100.91 евро, дължима на 15.09.2014 г. и 26 равни вноски, всяка в размер на 95 110 евро, дължими от 15.10.2014 г. до 15.11.2016 г. Вземанията на банката по договора са обезпечени с учредена на 28.12.2011г. от ответниците договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 137, том III, рег. № 9482, дело № 472/2011 г. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем считано от 11.11.2015г. с връчена на кредитополучателя на 03.11.2015г. нотариална покана, на основание чл.43.1., б. „ж“ и чл.43.2. от Договора. С решение от 24.10.2016г. по т.д. 53/2016г. на ОС – Ямбол, е открито производство по несъстоятелност на „ГенТо Милл“ ООД. Поради неизпълнение на кредитополучателя и откриване спрямо него на производство по несъстоятелност, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу ответниците, поправена по реда на чл.247 от ГПК в частта относно качеството им на реални гаранти, срещу която последните подали възражения. В производството по несъстоятелност е прието вземане за законна лихва след откриването му - 10.11.2016г., като до 26.11.2018г. лихвите са заплатени, поради което в настоящото производство се претендират за периода от 27.11.2018 г. до 15.04.2020г. – датата на извлечението от сметка. Претендираната сума за такси и разноски е подробно индивидуализирана в молба 24370/26.11.2021г. (л.121), като се твърди, че същите са извършени във връзка с действията на кредитора по попълване на масата на несъстоятелността, поради което представляват нанесени вреди, подлежащи на възстановяване. Правният интерес от предявения иск срещу реалните гаранти е обоснован с обстоятелството, че кредитополучателят е в производство по несъстоятелност. Стабилизирането на заповедта за изпълнение ще бъде основание за изнасяне на ипотекирания имот на публична продан. Сочи се съдебна практика, според която няма пречка да се издаде заповед по чл.417, т. 6 от ГПК срещу ипотекарен длъжник до размера на цената на ипотекирания имот, като при възражение предметът на исковото производство се определя от издадената заповед, която следва да се тълкува корективно. (л.133)

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК , ответникът Д. В. не депозира отговор.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника М.

3

В., в който се изразява становище за недопустимост на исковете поради липса на идентичност между исковото и заповедното производство с оглед на това, че ограничението на отговорността на ответницата в качеството й на ипотекарен длъжник се заявява за първи път в исковата молба. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение липсва изявление, че се претендира само изпълнение върху предоставения като обезпечение имот. Този пропуск не може да се санира от постановеното от заповедния съд определение по чл.

247 от ГПК. Цитира се относима съдебна практика, отричаща пасивната материално правна легитимация на ипотекарния длъжник в хода на исковото производство по чл. 422 от ГПК, доколкото ипотекарният длъжник не е лично задължен за обезпеченото вземане. Аргумент се черпи и от разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от ГПК. Тезата за недопустимост на производството се обосновава и с обстоятелството, че обезпеченото вземане е включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на „ГенТо Милл“ ООД, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което не съществува пречка да бъде извършено принудително изпълнение върху ипотекирания имот чрез синдика. Исковете се оспорват и като неоснователни. Поддържа се, че ответникът е само реален гарант, а не и солидарен длъжник. Ипотечното право не е основание да се иска от собственика на имота изпълнение на обезпеченото задължение. Изпълнението срещу реалния гарант може да бъде насочено върху ипотекирания имот единствено чрез осъждането на длъжника. Съобразявайки разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД, освен че не е уговаряна, солидарна отговорност не е настъпила и по силата на закона, тъй като съгласно чл. 32, ал. 2 от СК съпрузите отговарят солидарно единствено за задължения, поети за задоволяване на семейните нужди, а настоящият случай не е такъв, доколкото кредитът е предоставен на „ГенТо Милл“ ООД.

С прекратяване на брака на 24.02.2014 г. е прекратена и солидарността по чл.

32 СК, а имуществото придобито в режим на СИО се трансформира в обикновена дялова съсобственост. В допълнение възразява, че доколкото ищцовото вземане е предявено и прието в производството по несъстоятелността, размерът на дълга не подлежи на установяване в настоящото производство. Счита за неотносими към договора за кредит, респ. договорната ипотека, таксите за вписване на особени залози. Възразява и срещу валутата, в която се претендират разноските по кредита.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която освен вече изложените правни съображения се поддържа, че интересът на кредитора от предявения иск се обуславя от факта, че изпълнение срещу ипотекирания имот не може да се насочи поради обявяване на кредитополучателя в несъстоятелност. По повод твърденията на ответницата, че не е солидарен длъжник, се излага, че доколкото заповедта за изпълнение срещу гаранта удостоверява материалното право, обуславящо акцесорното обезпечение, тя следва да бъде идентична като съдържание с тази срещу длъжника – кредитополучател. Правата, които заявителят удостоверява срещу ответниците, съответстват на отговорността им като гаранти. Като неоснователно и недоказано се оспорва възражението, че не е възникнала солидарна отговорност между двамата ответници при учредяване на ипотеката. По силата на договора за ипотека двамата са се задължили заедно, в качеството си на съпрузи, да обезпечат чуждо задължение с имущество, притежавано от тях в режим на СИО, като трансформирането на собствеността от бездялова в обикновена дялова след развода не влияе на вписаната вече ипотека.

4

В депозирания в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК писмен отговор, ответницата В. възразява, че едва в допълнителната искова молба ищецът е заявил, че претендира не осъждането да заплати сумите по банковата сделка, а установяването на правото на банката да предприеме действия, обуславящи удовлетворяването от стойността на имота по чл. 173 от ЗЗД.