Акт от 14.03.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2425

Пловдив, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Пловдив - XIII Състав, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ГЕОРГИ

ПАСКОВ

При секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПАСКОВ административно дело № 934 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно

– осигурителен процесуалния кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на ЕТ „ПРИНЦЕСА БЮТИ

ГРУП“ ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Братя Миладинови“ № 19, представлявано от С. Н. С., чрез адв. Д.Б., против Ревизионен акт № Р-16001621001380-091-001/26.01.2022 г., издаден от Д.

А. И. - началник сектор, възложил ревизията, и З. Г. Т. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 122/22.03.2022 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, с който е отказан данъчен кредит в размер на 28,28 лв., допълнително е начислен ДДС в размер на 25 008,83 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 6 447,57 лв., определени са допълнително дължими суми за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 557,67 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 272,97 лв. и за 2017 г. в размер на 700,35 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 271,80 лв. и е коригиран размерът на декларираната данъчна загуба за 2018 г. със сумата в размер на 3 892,20 лв. и за 2019 г. със сумата в размер на 4 274,52 лв.

Жалбоподателят, чрез процесуален представител адв. Б., излага съображения относно това, че потвърдения ревизионен акт е незаконосъобразен, издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Счита, че направените изводи в обжалвания ревизионен акт и решението, с което е потвърден, са необосновани. Навежда доводи за липсата на квалифицирани електронни подписи по смисъла на Регламент №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата - Директор на

Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Б., изразява становище, че подадената жалба е неоснователна, недоказана и следва да бъде отхвърлена. Моли обжалваният ревизионен акт да бъде потвърден, като законосъобразен и правилен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ревизионното производство е инициирано със

Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001621001380-020-001/09.02.2021 г. (л.

279-280) на компетентния за това орган – начал­ник сектор “Ревизии”, дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр. Пловдив с обхват следните задължения: корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. и данък върху добавената стойност за периода 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г.; Ревизията със заповед Р-16001621001380-023-001/13.04.2021 г. е спряна на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК, за срока от 13.04.2021 г. до 13.07.2021г. (л. 274-275), като със заповед Р-16001621001380-143-001/14.07.2021 г. производството е възобновено. Срокът на ревизията е продължен със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001621001380-020-002/13.09.2021 г. (л.

267-268) до 18.11.2021 г., за което е надлежно връчено по електронен път копие на ревизираното лице.

Съгласно представените по делото заповеди, на органите по приходите, издали заповедите за възлагане на ревизията, са делегирани правомощия по чл. 112, чл. 113 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК.

Съставен РД №

16001621001380-092-001/02.12.2021 г. (л. 89-103), против констатациите на който в законоустановения срок е постъпило искане за удължаване на срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК за предоставяне на възражение (л. 87). Възражението ведно с ксерокопия на други документи е подадено в рамките на едномесечен срок (л.

72-86). В законоустановеният срок, съгласно в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден про­цесният Ревизионен акт № Р-16001621001380-091-001/26.01.2022 г. В срока по чл. 152 ал. 1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директор на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155 ал. 1 ДОПК е постановил и Решение № 122/22.03.2022 г., с което РА е потвърден, в частта, предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя е оспорена компетентността на органите по приходите, възложили ревизията и издали ревизионния доклад и ревизионния акт. В тази връзка, е ангажирано изготвянето на СТЕ, изготвена от вещото лице С.С.К., чрез която следва да бъде получен отговор на следните въпроси: налице ли е свързаност между положените електронни подписи и процесиите документи - РА, РД и ЗВР, за които се твърди, че са подписани с тях и по какъв начин се установява тази връзка; извършено ли е квалифицирано валидиране от издателя на електронните подписи към датата на подписване на всеки от обжалваните административни актове - РА и предождащите го РД, ЗВР и Заповеди за изменение на ЗВР и какъв е резултатът от него; има ли издадено квалифицирано удостоверение за електронен подпис от доставчика на удостоверителната услуга за квалифицирано валидиране на подписите на документите по т.1 / РА, РД и ЗВР /, извършено от този доставчик с данни за точното време на полагането им; Електронните подписи на процесиите документи РА и предождащите го РД, - ЗВР и Заповеди за изменение на ЗВР съдържат ли данни за ЕГН на техния титуляр, чрез който да са свързани по уникален начин с титуляра на подписа и да го идентифицират.

Според предоставеното експертно заключение от вещото лице се изяснява следното:

При преглед на подписите със софтуер adobe acrobat reader има ЕИК на НАП, който е *********. се виждат трите имена изписани с латински букви, електронната поща на притежателя, организацията която представлява, сериен номер на подписа, издателя на подписа. В полето revocation само подписа на Е. Д. Р. е минал проверка, че не е анулиран. За останалите не открива информация дали в този момент подписите не са анулирани.

При проверка на документите в сайта на B-Trust за квалифицирано валидиране, резултата е следния за всеки един от документите е направена разпечатка в табличен вид.

По поставения въпрос № 3, според вещото лице може да отговори само издателят на подписа.

Подписите са на юридическо лице и съдържат

ЕИК на НАП, който е *********., както и се виждат трите имена изписани с латински букви, електронната поща на притежателя, организацията която представлява, сериен номер на подписа.

Във връзка с оспорването на електронните подписи на органите по приходите, направено от процесуалния представител на жалбоподателя и допуснатата СТЕ е изяснено следното. Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент № 910/2014) установява правната рамка на електронните подписи, електронните печати, електронните времеви печати, електронните документи, услугите за електронна препоръчана поща и услугите по удостоверяване автентичността на уебсайтове. (Арг.:чл. 1, § 3 Регламента). Според предписанието на чл.3 т.10 от Регламент 910/2014 "електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, а според т.

12 от същия член "квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Дефиниция на използваното понятие "титуляр на електронен подпис" е дадена с т. 9 и е следната: "физическо лице, което създава електронен подпис". В настоящия случай, е оспорено именно обстоятелството, че органите по приходите, възложили ревизията и издали РД, РА и ЗВР, както и органът по приходите, издал решението на горестоящия административен орган, са титуляри на квалифицирани електронни подписи, с които са подписани посочените документи.

За да е на лице КЕП, е необходимо да става въпрос за електронен подпис, отговарящ на изискванията на чл. 26 от Регламент (ЕС) № 910/2014г., да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис. В тази връзка, по делото са ангажирани доказателства, че използваните от органите по приходите електронни подписи отговарят на всички така посочени нормативни изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014г. и са основани на квалифицирани удостоверения за електронен подпис, отговарящи на всички изискванията Приложение I от същия общностен акт (а те са изчерпателни така чл.28 §2 от Регламент (ЕС) № 910/2014).

В тази връзка съдът констатира, че РА е подписан с електронни подписи от органите по приходите – негови издатели. Във връзка с това и с оглед разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕУУ, по делото са представени заверени копия на електронни съобщения за издаването на КЕП на служителите, подписали електронни документи, издадени във връзка с приключилото ревизионно производство. Всички актове в ревизионното производство – ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от органи по приходите, които са притежавали квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 3 от ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3 т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.); като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.

Съгласно чл. 4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление.

Адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. По силата на чл. 13 от ЗЕДЕУУ електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, а квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16. Електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис. Страните могат да уговорят, че ще признават стойността на електронния подпис по ал. 1 и 2 на саморъчен в отношенията помежду си. В конкретния случай, РА е създаден като електронен документ по смисъла на чл. 3 ал. 1 ЗЕДЕУУ, по отношение на който с оглед фикцията, установена в ал. 2 се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Именно като електронен документ, подписан от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, актът е изпратен като електронно съобщение и връчен на ревизираното лице по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК и това обстоятелство е удостоверено по предвидения за това в цитираната норма ред с разпечатка на записа в информационната система. С оглед разпореденото от законодателя в чл.184, ал. 1 от ГПК, приложима в съдебното производство по оспорване на РА на основание § 2 ДР на ДОПК, тези електронни документи са представени на съда като възпроизведени на хартиен носител преписи, заверени от страната. По определението на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, а именно, данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Дефинициите за усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис съгласно чл. 13, ал. 3 и ал.