Решение № 260095 от 23.11.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260095 23.11.2020г. град П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Кирякова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№635 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №584 от 19.06.2020г. постановено по гр.д.№2612/2017г. по описа на същия съд във фазата по извършване на съдебна делба, е оставена без уважение като неоснователна претенцията с правно основание чл. 349 ал.1 ГПК на Б.И.Г., ЕГН ********** с адрес *** за възлагане на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. П., ул. ****, предназначение на имота: жилище, с площ от 135,61 кв. м., ведно с припадащите се към него общи части от триетажната жилищна сграда и принадлежащото към него избено помещение.

Със същото решение е постановено да бъде изнесен на публична продан делбения имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. П., ул. ****, предназначение на имота: жилище, с площ от 135,61 кв. м., ведно с припадащите се към него общи части от триетажната жилищна сграда и принадлежащото към него избено помещение, като след извършване на проданта получената цена се разпредели между съделителите съобразно дяловете им както следва : 1/4 ид. ч. за А.И.М. и 3/4 ид. ч. за Б.И.Г..

Прекратено е производството по гр. д. N 2612/2017 г. по описа на ПРС по отношение на следния недвижим имот, допуснат до делба, при условията на чл.345 ГПК, притежаван от наследодателя В.Д.Г. в съсобственост с третите лица Г.М.М.и М.Г.М., а именно: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. П., ул. ****, с площ от 377 кв. м., номер по предходен план: 5190, квартал 356, при съседи с идентификатори: ***, ***, ***, от който собственост на наследодателя са 2/3 ид. ч., а сега съсобствен между А.И.М. и Б.И.Г., при квоти: 1/2 ид. ч. за А.И.М. и 1/2 ид.ч. за Б.И.Г. от притежаваните от техния наследодател 2/3 ид. ч. от имота или по 1/3 ид. ч. за съделителите А.И.М. и Б.И.Г. от целия имот. С решението А.И.М. ЕГН ********** с адрес ***, е осъдена да заплати следващата се държавна такса в общ размер от 1387,80лв, а Б.И.Г.

ЕГН ********** с адрес ***, е осъден да заплати следващата се държавна такса в общ размер от 3278,56 лв. Съделителят Б.И.Г., ЕГН ********** с адрес ***, е осъден да заплати на А.И.М. ЕГН **********, с адрес ***, разноски в настоящото производство в размер на 187,50 лв.

Решението се обжалва с въззивна жалба, с вх.№12398 от

08.07.2020г. подадена от съделителя Б.И.Г. чрез процесуалния си представител адв. Р.К. от Адвокатско съдружие “Р.К.“***, надлежно упълномощен да го представлява във въззивното производство, в частта с която е постановено изнасяне на делбения имот на публична продан поради неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон и необоснован. Конкретни съображения и доводи във връзка с изтъкваните пороци на решението няма развити във въззивната жалба.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна-А.М. чрез пълномощника си адв.Е. ***, в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна.Счита, че съдът обосновано е извел релевантните факти, изключвайки приложимостта на друг способ за извършване на делбата, че съдът не е имал друг избор и правилно е изнесъл имота на публична продан.Моли да се потвърди решението в обжалваната му част с присъждане на разноските.

Няма направени доказателствени искания от страните пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на съделителя Б.И.Г., както и постъпилия отговор от насрещната по спора страна А.М. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е във фазата по извършване на съдебна делба.

С влязло в сила на 14.02.2019г., /окончателно определение № 69 от 14.02.2019г. на ВКС, І-во г.о., по гр.д.№2793/2018г. по описа на същия съд, недопускащо касационно обжалване на въззивно решение №157 от 25.04.2018г. по в.гр.д.№234/2018г. на ОС-П., в частта потвърждаваща решение на Пазарджишки РС №106 от 01.02.2018г. по гр.д.№2612/2017г. по описа на същия съд за допускане до делба на жилището-идентификатор ***/, решение на Пазарджишки районен съд №106 от 01.02.2018г. постановено по гр.д.№2612/2017г. по описа на същия съд, е допуснато да се извърши съдебна делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед №РД-18-97 от 28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес гр.П., ул.“Е.А.“ №4, ет.2, с предназначение на имота-жилище с площ от 135.61кв.м.,ведно с прилежащите към него общи части от триетажната жилищна сграда и прилежащото към него избено помещение, между съсобствениците А.И.М., ЕГН-**********, адрес: *** и Б.И.Г., ЕГН-**********, с адрес-***, при квоти ¼ ид.ч. за А.И.М. и ¾ ид.ч. за Б.И.Г.. Със същото решение е допуснато да се извърши съдебна делба при условията на чл.345 от ГПК на недвижим имот притежаван от наследодателя В.Д.Г. в съсобственост с третите лица Г.М.М.и М.Г.М., а именно -поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.П., с административен адрес гр.П., ул.“Е.А.“ №4, с площ от 377 кв.м., номер по предходен план 5190, квартал 356, от който собственост на наследодателя са 2/3 ид.части, между съсобствениците А.И.М. и Б.И.Г. при равни права от по 1/3 ид.част за всеки един от двамата. По отношение на поземления имот, с обжалваното решение по извършване на делбата Пазарджишкият районен съд е прекратил производството по делото, в тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, тоест, предмет на настоящото въззивно производство е само делбеният имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес гр.П., ул.“Е.А.“ №4, ет.2, с предназначение на имота –жилище, с площ от 135.61кв.м. ведно с припадащите се към него общи части от триетажната жилищна сграда и прилежащото към него избено помещение.

В първото по делото заседание във втората фаза по делбата е приета за съвместно разглеждане претенцията за възлагане на жилището в дял на ответника Б.И.Г..

От изслушаното по делото основно и допълнително заключения по назначена съдебно-техническа експертиза, изготвени от вещото лице инж.С.Г.Б., които въззивната инстанция напълно възприема като обективни, обосновани, компетентно изготвени и неоспорени от страните и от които се установява, че процесното жилище е реално неподеляемо защото няма изискващите се помещения за две и повече жилища, съгласно разпоредбите на чл.40 ал.1 от ЗУТ, а именно -всяко едно от тях да има самостоятелен вход,едно жилищно помещение, кухня, баня-тоалетна и складово помещение, и че в случая входът е само един и че кухнята и санитарния възел са само по едно помещение.Този извод не се променя от факта, че жилището в същност има три спални с 4 тераси, един коридор,една кухня, една дневна и един санитарен възел-баня с тоалетна с преддверие към тях. Установява се, че към дата 03.12.2019г. /изготвянето на допълнителното заключение от експертаБ.-л.131 и следващите/ пазарната стойност на жилището/апартамент/ от 136.62кв.м. ведно с 23.71кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, е в размер на 94541лв, съответно ¼ ид.част е равна на 23636лв, а ¾ ид.ч. са равни на 70905лв.

Във връзка с претенцията по възлагане на процесното жилище, от съделителя Б.Г. е представена декларация,според която лицето към момента на подаването на декларацията-27.11.2009г. не притежава друго жилище, че постоянният му и настоящ адрес са именно в процесното делбено жилище и че съгласно удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличаване за лице, №2521/19 от 16.10.2019г. на Агенцията по вписванията, същият е извършил прехвърлителни сделки на притежавани от него по-рано недвижими имоти включително и на жилища.

В съдебно заседание е прието от съда за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта,че към момента на откриване на наследството ответникът съделител Б.И.Г. е живял в делбения имот и че към този момент наследодателката на страните В.Д.Г. не е живяла в процесния имот.

По повод заявено оспорване на представената декларация от Б.Г. от насрещната страна, е открито производство по оспорване на документа,като в тази връзка са представени констативни нотариални актове за право на собственост и за прехвърлителни сделки на недвижими имоти, извършени от Б.Г., включително на идеални части от жилища, както и на обекти с търговско предназначение.

От решаващите мотиви при постановяване на решението по допускане на делбата /решение №106 от 01.02.2018г. по гр.д.№2612/2017г. на Пазарджишки районен съд/, съсобствеността върху делбения имот-жилище с площ от 135.61кв.м. с идентификатор ***, намиращо се на втори етаж на жилищната сграда, е възникнала между съделителите по няколко начина-по сделка-учредено право на строеж от наследодателя В.Г. в полза на съделителя Б.Г. /н.а.№184, том І, дело №342 от 09.03.1973г.-л.9/ за изграждане на втори жилищен етаж, като двамата В.Г. и Б.Г. ще надстроят при равни права втория етаж със свои средства и материали, тоест, в резултат на така учреденото право на строеж, което по-късно е фактически и реализирано при което правото на строеж се е трансформирало в право на собственост при равни права между В.Г. и Б.Г., тоест жилището първоначално е със статут на съсобственост, възникнала в резултат на сделка-учредено и реализирано право на строеж. Освен чрез сделка, съсобствеността към момента е формирана и чрез наследяване, а именно след смъртта на наследодателката В.Г., нейната съсобствена ½ ид.ч. от делбения имот е наследена и се разпределя между двамата наследника, при което съделителят Б.Г. е притежава ½ ид.ч. от жилището на собствено основание /по сделката за суперфиция/ и още ¼ по наследство от В.Г. или общо притежание на ¾ ид.ч., от делбения имот, а другият съделител А.М. притежава ¼ ид.ч. по наследство от същия наследодател, тоест налага се извода, че съсобствеността по отношение на процесното жилище е възникнала за страните-съделители на различни правни основания-отстъпено и реализирано право на строеж, трансформирано в право на собственост и по наследство за Б.Г. и само по наследство за А.М..

Безспорна и категорична е съдебната практика, че в хипотеза когато съсобствеността не е възникнала само и единствено по наследяване, възлагане на неподеляемото наследствено жилище не може да се извърши, независимо от това дали наследникът съделител е живял в него към момента на откриване на наследството и независимо от това дали притежава или непритежава друго жилище /чл.349 ал.2 от ГПК/. Хипотезата е напълно ясна и не се нуждае от тълкуване. Правилото е императивно и то се прилага за всички случаи, когато се касае за съсобственост възникнала единствено по наследяване, като няма предвидени изключения. В тази връзка е и съдебната практика-Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, което в т.8 императивно посочва, че при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, /комбинирана, смесена съсобственост - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване; сделка за част от имота и наследяване и други/, възлагането по чл.349 ал.3 от ГПК, респективно чл.288 ал.3 от ГПК /отм./ е недопустимо, като делбата следва да се извърши с изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан – чл.348 от ГПК, респективно чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./. Тълкувателната норма е доразвита от съдебната практика, като при определени хипотези на възникнала СИО, при сделки между сънаследници и при други хипотези не се приема, че е налице комбинирана съсобственост. В настоящия случай, както се посочи съсобствеността безспорно е комбинирана и не попада в нито едно от изключенията, доразвити от съдебната практика, като за част от имота е налице сделка-суперфиция и наследяване за другата част от него.

Разпечатката съдържа 28 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ae6b958-9de4-43e2-90ab-84825f7388cf