Определение № 725 от 19.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 725 гр. София, 19.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002102331 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 3465 от 28.11.2022г., постановено по възз. гр. дело № 9892/2021г. по описа на Софийски градски съд е отменено решение № 20119165 от 18.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 52571 от 2020 г., по описа на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. С. П. срещу „ГО ГРИЛ“ ООД искове с правно основание чл.220,ал.1 от КТ над присъдената сума от 27,15 лв. до сума в размер на 3 451,47 лв., иск с правно основание чл.224,ал.1 от КТ над присъдената сума от 61,09 лв. до размер от 7 299,05 лв., както и иск с правно основание чл.222,ал.1 от КТ над присъдената сума от 932,15 лв. до пълния предявен размер от 4 356,47 лв. и е осъдено „ГО ГРИЛ“ ООД да заплати на Р. С. П. на основание чл.220,ал.1 от КТ сумата от 3 424,32 лв., представляваща неизплатен остатък от обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение; на основание чл.224 от КТ сумата от 7 237,96 лв., представляваща неизплатен остатък от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 45 дни и на основание чл.222 от КТ сумата от 3 424,32 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудово отношение, ведно със законната лихва върху всяка една от присъдените суми, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени исковете на Р. С. П. срещу „ГО ГРИЛ“ ООД с правно основание чл.344,т.1, 2, 3 и 4 от КТ, както и в частта, в която са отхвърлени искът по чл.220,ал.1 от КТ над присъдения размер от 3451,47 лв. до пълния предявен размер от 4 356,47 лв., както и искът по чл.224 от КТ над присъдения размер от 7299,05 лв. до пълния претендиран размер от 9335,30 лв.

1

Против въззивното решение в частта му, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.344, т.1, 2, 3 и 4 от КТ е постъпила в срок касационна жалба от Р. С. П., чрез адв. Ж. Н.. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1.

Допустимо ли е съдът да мотивира решението си на възможни обяснения, ако същите не се основават на установени по делото факти и изпълнил ли е задължението си за преценка на всички доказателства по делото в съвкупност и връзка помежду им? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 2. Следва ли въззивният съд да обсъди в съвкупност всички приети по делото доказателства, както и доводите на страните? Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС. 3.

Допустимо ли е преценката за спазване на срока за предявяване на иска по чл.344, т.1 КТ, с оглед разпоредбата на чл.335, ал.2 КТ да се извършвана с оглед изявление на работника, а не на работодателя? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 4. Може ли въззивният съд да не се произнесе по надлежно въведено от ищеца възражение /с жалбата и в първоинстанционното производство/ за недобросъвестно поведение на работодателя по повод на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът по касационната жалба „ГО ГРИЛ“ ООД, чрез адв. П. М. и адв. Й. Ч., в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

В установения от закона срок против въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение са присъдени обезщетения по чл.220,ал.1 от КТ, чл.224 от КТ и чл.222 от КТ е постъпила касационна жалба от „ГО ГРИЛ“ ООД, чрез адв. П. М. и адв. Й. Ч., в която са изложени доводи за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Направено е искане да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявените искове по чл.220,ал.1 КТ, чл.224 КТ и чл.222 КТ се отхвърлят в уважената част от въззивния съд.

В изложението към касационната жалба са поставени следните въпроси:

1.Допустимо ли е при установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, с решението си въззивният съд да измени предмета на делото и 2 обхвата на доказване, без да е разпределил доказателствената тежест между страните и да даде указания за релевантните факти, както и да укаже за кои факти и обстоятелства не сочат доказателства? 2. При прилагане нормата на чл.228 от КТ има ли право съдът да приеме за установен различен размер на възнаграждението, въз основа на което се определя обезщетението по чл.228 КТ от реално получената и неоспорена от ищеца сума на възнаграждението за съответния месец? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС.

3.При прилагане на нормата на чл.228 КТ и твърдяно едностранно увеличение на възнаграждението, може ли съдът да приеме, че база за изчисление на обезщетението не е полученото от служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването, а брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е получено последното брутно трудово възнаграждение ? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 4. При наличие на безспорни писмени доказателства, установяващи вида и характера на отделните компоненти от трудовото възнаграждение, има ли право съдът да приеме, че брутното трудово възнаграждение е увеличено едностранно? 5.Какви са предпоставките, които следва да са налице, за да се приеме, че е налице едностранно увеличен размер на брутното трудово възнаграждение? Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 6.Длъжен ли е въззивният съд да мотивира в решението си защо приема или отхвърля аргументите на страните? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 7. При положение, че са налице два вида доказателства с една и съща процесуална стойност , длъжен ли е съдът да мотивира защо приема едните, а не приема доказателствената стойност на същите по вид доказателства? Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателят поддържа очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част.

С подадения отговор ответникът по касационната жалба Р. С. П., чрез адв. Ж. Н., е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя-ответник, а по същество за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване намира следното:

Касационната жалба на „ГО ГРИЛ“ ООД против въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по исковете за присъждане на обезщетения по чл. 220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ следва да се остави без разглеждане като подадена срещу решение на въззивен съд с цена на исковете под 5 000 лв. /цената на иска за присъждане на обезщетение по чл.

220, ал.1 КТ е 4 356,47 лв., а на иска по чл.222, ал.1 КТ е 4 356,47 лв./, което на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК не подлежи на касационно обжалване. В тази част производството по делото следва да се прекрати.

3

В останалата част касационната жалба на „ГО ГРИЛ“ ООД против решението в частта, с която съдът се е произнесъл по иска за присъждане на обезщетение по чл. 224 от КТ, както и касационната жалба на Р. С. П., са процесуално допустими, като подадени в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу въззивно решение, което в обжалваните части подлежи на касационно обжалване.

Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.344, т.1, 2, 3 и 4 КТ и чл.224 КТ.

Прието е, че решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете по чл.344,т.1 и т.2 от КТ, поради погасяването им по давност е правилно като краен резултат, но не и по изложените от първоинстанционния съд мотиви. По спорния по делото въпрос относно началния момент, от който е започнал да тече двумесечният срок за предявяването на исковете по чл.344 от КТ, въззивният съд е приел, че срокът по чл.358,ал.1,т.2 от КТ започва да тече от момента, в който волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение достигне до работника. За неоснователни са счетени доводите на ищеца, че срокът започва да тече от формалното връчване на заповедта за уволнение, което в случая работодателят е сторил с нотариална покана на 03.09.2020г. В тази връзка са изложени мотиви, че в КТ няма изрична уредба за връчване на заповедта за уволнение, извън случаите, при които се налага дисциплинарно наказание, поради което удостоверяването на уведомяването на работника, респ.служителя за прекратяването на трудовото отношение може да се осъществи с всички допустими доказателствени средства.

Съдът е посочил, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е от 26.03.2020 г., като в нея е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 01.04.2020 г. Според въззивния съд ищецът е узнал преди връчване на нотариалната покана на 03.09.2020г., като същият сам се е поставил в невъзможност формално да получи копие от заповедта за прекратяване по-рано. Посочено е, че ищецът е бил наясно, че отношенията му с ответното дружество са прекратени, доколкото е преустановил ходенето на работа, който факт се установява както от невъзможността заповедта за прекратяване да му бъде връчена до 01.04.2020 г. на работното място, което е довело и до положените от работодателя усилия да издирва ищеца на известните му адреси, така и от извънсъдебното признание на ищеца, обективирано в отговора на нотариална покана. В него ищецът е отправил изявление до работодателя, достигнало до него на 08.09.2020 г., че същият му дължи възстановяване на заплатени суми за наем и консумативи на апартамент в гр. Г. О. за периода от март 2018 г. до март 2020 г., а във връзка с отправеното към него с нотариалната покана искане за връщане на движими вещи по повод прекратяване на трудово отношение е отговорил, че още на 30.06.2020г. с нарочно уведомление е поканил работодателя да му ги предаде обратно. Съдът е приел, че от това изявление следва изводът, че ищецът е узнал за прекратяването преди получаването на 4 нотариалната покана, защото в противен случай не би поискал да му се възстановят разходи във връзка с трудовото му правоотношение и то с краен момент - датата на прекратяването на трудовия договор, нито би канил работодателя да получи обратно предоставени му и необходими за изпълнението на трудовите функции движими вещи. По тези съображения въззивният съд е направил извод, че за начало на давностния срок следва да се приеме датата 30.06.2020 г., извлечена от извънсъдебното признание на ищеца и до датата на предявяване на исковете - 28.10.2020 г. са изтекли повече от два месеца, предвид което и исковете по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и по чл.344, ал.1,т.2 от КТ подлежат на отхвърляне, поради погасяването им по давност. Предвид неоснователността на иска по чл.344, ал.1,т.1 от КТ, съдът е приел, че подлежат на отхвърляне и исковете по чл.344, ал.1, т.3 и т.4 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради уволнението и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка.