Решение № 5386 от 13.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5386 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20241110208589 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЛЮДМИЛА ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ НАХД № 8589 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. А. В., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № ******************* г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на 1 основание чл. 183, ал. 4, т.8 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 98, ал. 1, т.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че не се налице процесуалните и материални предпоставки за издаване на НП, поради което иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована в съдебно заседание чрез своя процесуален представител моли процесното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание

На 04.01.2024 г. З. В.- ст. полицай при сектор „Общинска полиция“ СДВР, на основание чл. 186, ал.3 от ЗДвП съставил „Глоба с фиш“ сер. СО №0000244828/. С възражение, подадено в законосутановения срок В.В. оспорила така съставения фиш, в резултат на което на 08.02.2024г. З. В., в присъствието на нарушителя и един свидетел съставил АУАН за извършено на 04.01.2024 нарушение по чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Нарушителят подписал АУАН, като посочил, че възразява срещу него. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не постъпило допълнително възражение по така съставения АУАН.

Въз основа на АУАН на 23.04.2024. Илиян Павлов – заместник кмет в СО издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и представените заповеди в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Жалбоподателката твърди, че при описанието на нарушението е допуснато нарушение като са посочени едновременно две взаимно изключващи се хипотези на чл. 98 от ЗДвП, а именно, че е паркирала на пешеходната пътека и непосредствено преди нея. Действително в НП е посочено, че управляваното от жалбоподателката МПС е било паркирано „на пешеходната пътека и на по-малко от 5 метра от нея“. Подобен изказ безспорно се явява тромав, но същият не съдържа в себе си взаимно изключващи се твърдения, доколкото обичайната ширина на една пешеходна пътека е по-малка от дължината на посочения в НП лек автомобил – тоест от геометрична гледна точка не е изключено той да е разположен както върху пешеходната пътека, така и в участъка от пътя непосредствено преди нея. В тази насока са и приложените към преписката доказателства и явно това са искали да изразят актосъставителят и АНО в съставените от тях съответно АУАН и НП. От правна гледна точка е достатъчно да бъде осъществена която и да е от двете хипотези на паркиране в зоната на пешеходната пътека, за да има нарушение по посочената разпоредба, поради което 2 подобно описание надхвърля необходимите изисквания на ЗАНН и действително заслужава стилистични критики. За да води до извод за съществено процесуално нарушение обаче, то трябва да затруднява защитата на жалбоподателя, правейки невъзможно да разбере за какво бива санкциониран. Според настоящия състав в случая липсва тази същественост и за нарушителката не е съществувала пречка да разбере какво поведение и бива вменявано – паркиране в забранената зона по чл. 98, ал.1, т. 5 от ЗДвП, включваща едновременно пешеходната пътека и участъка пред нея. Обстоятелството, че вменените и факти са били достатъчни ясни е видно и от подаденото от нея възражение срещу издадения фиш. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 04.01.2024 г. около 18:00 ч., в гр. София, В.В. паркирала управлявания от нея на лек автомобил „Ф.“, модел „Т.“, с рег. № **************на ул. „С.“ и ул. „Л.“, като предната част от автомобила и била разположена върху намиращата се там пешеходна пътека, респективно останалата част – непосредствено преди пешеходната пътека.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на свидетеля З. В. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.

Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила, тъй като липсва изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче е приета впоследствие именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в АУАН, напротив същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. Въз основа на тях може да се направи несъмнен извод относно гореизложената фактическа обстановка като по арг. от чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК не е необходимо по-детайлното им обсъждане. Следва да се посочи, че свидетелските показания са еднопосочни относно разположението на процесното МПС – частично върху пешеходна пътека.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят В.

А. В. е осъществила от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП.

С въпросната разпоредба се забраняват престоя и паркирането на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. В чл. 183, ал.4, т.8 ЗДвП е предвидено, че се наказва с глоба от 50 лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека.

Легална дефиниция за паркиране и респективно за престой е дадена в чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, съгласно които пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Паркирано е ППС, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, 3 свързани с необходимост да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъсък с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

По делото се установи от обективна страна, че жалбоподателката, като водач на МПС, е спряла управлявания от нея лек автомобил в зоната на пешеходна пътека, след което е излязла от лекия автомобил. С оглед на това съдът приема, че тя е извършил от обективна страна вмененото й нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина умисъл, тъй като нарушителката е искала и целяла да паркира управляваното от нея МПС именно на мястото, на което е бил разположен лекия автомобил.

Неотносими към предмета на делото са доводите на жалбоподателя, че в централната част на гр. София нямало достатъчно паркоместа, че същите се ползвало от различни институции, че печалбите от тях били разпределяне незаконосъобразно и пр. Законовата разпоредба, нарушена от жалбоподателката, цели да осигури възможност на пешеходците да пресичат спокойно и без риска за живота си пътното платно, като правото на паркиране не е основно човешко право, което да има приоритет пред безопасността на пешеходците.

Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е определено при спазване на принципите на чл. 27 от ЗАНН, като същото е с фиксиран в закона размер /50 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали размера на наложеното административно наказание.

За така констатираното нарушение не се установиха и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за нарушенията по този закон е неприложима тази разпоредба на ЗАНН. В допълнение настоящото нарушение разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно претендира такива, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №******************г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл. 183, ал. 4, т.8 от ЗДвП на В.

А. В., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т.5 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН В. А. В., ЕГН ********** да заплати на Столична община сумата от 80 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София - град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5