Решение № 115 от 25.08.2026, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Асеновград, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20265310200389 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НП №26-0239-000267/13.05.2026г. издадено от *, на длъжност Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на Д. Д. С. с ЕГН **********, от гр. Първомай, ул.

„Рила“ № 8 на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания: „ГЛОБА” в размер на 255.65 евро/ 500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му били отнети и 10 контролни точки.

Жалбоподателят не се явява се явява лично по делото. Чрез отразеното в подадената писмена жалба, по същество оспорва констатираното с НП нарушение, като счита, че то следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Сходно становище изразява и упълномощения защитник от страна нарушителя.

Макар и да не се явява в съдебно заседание, чрез депозираното писмено становище, адв. Х. В. изцяло поддържа подадената жалба, като счита, че обжалваното НП следва да се отмени поради недоказаност на нарушението и допуснати процесуални нарушения в хода на воденото производство. Претендира за присъждане на 1 направените по делото разноски.

АНО редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.От депозираното писмено становище се установява, че АНО оспорва изцяло подадената жалба, като се навеждат доводи за потвърждаване на обжалваното НП. Алтернативно, при уважаване на подадената жалба, се иска от съда да намали присъденото адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото от закона.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

С акт за установяване на административно нарушение серия G A №4963421 от 18.12.2025г. е било констатирано, че на същата дата около 15.08 часа на главен път I-8 в зоната на км. 236.8, общ.Садово, обл. Пловдивска, в посока на движение от гр.

Пловдив към гр. Хасково, жалбоподателят Д. Д. С. е управлява МПС-лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ РВ * ХТ /чужда собственост / което не било регистрирано по надлежния ред, като поради липса на сключена застраховка „гражданска отговорност“, регистрацията му била служебно прекратена на 24.09.2025г. За така констатираното нарушение, на водача С. в негово присъствие бил съставен АУАН в който нарушението било квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя за подпис, като същият го подписал, като в него отразил, че няма възражения. Въз основа на резултатите от проверката била образувана полицейска преписка за предварителна проверка, водена с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. В хода на същата било установено, че в деня на проверката, жалбоподателя С. е управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК№ РВ * ХТ, като причината за прекратяване на регистрацията на същия автомобил, била липсата на валидна сключена полица „гражданска отговорност“ за автомобилистите, което довело до служебното приложение на чл. 143, ал.10 от ЗДвП. В хода на проверката били снети обяснения от водача, който не отрекъл, че е управлявал въпросния автомобил, като заявил, че не е знаел, за служебното прекратяване на регистрацията. В хода на проверката се установило и това, че собственик на автомобила е лицето * от гр. Първомай. Установило се и това, че на 18.12.2025г. в 17.09 часа била сключена валидна застраховка „гражданска отговорност“, след което регистрацията на автомобила е била подновена. След приключване на проверката, съответния полицейски служител изготвил докладна записка от 23.12.2026г. и изпратил материалите по компетентност на Районна прокуратура Пловдив, ТО Асеновград. С постановление от 10.02.2026г. на прокурор от ТО Асеновград, било прието, че по разглежданата пр.преписка № 61/26г. не са налице доказателства за осъществен състав на престъпление от нарушителя С.. Предвид установеното в прокурорския акт, било отказано образуването на досъдебно производство, като материалите били изпратени на РУ на МВР Асеновград за реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на съставения АУАН и установеното в хода на 2 проверката по преписка № 61/26г. по описа на РУ на МВР Асеновград, на 13.05.2026г. било издадено и обжалваното НП.

Горното се установява и се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата, за допустима и за основателна.

Безспорно по делото се установи, че на 18.12.2025г. около 15.08 часа, на главен път I-8 в зоната на км. 236.8, общ.Садово, обл. Пловдивска, в посока на движение от гр. Пловдив към гр. Хасково, жалбоподателят Д. Д. С. е управлява МПС-лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ РВ * ХТ. Безспорно е и това, че по същото време той е бил спрян за проверка от служителите на РУ Асеновград. В хода на тази проверка, е било установено, че управлявания от водача С. автомобил е бил без валидна действаща сключена застраховка „гражданска отговорност, като поради същата причина автомобила още на 24.09.2025г. е бил служебно дерегистриран в КАТ.

В рамките на своите правомощия контролния орган е счел, че във връзка с управлението на автомобил без надлежна регистрация, водача е осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което и съставил АУАН серия GA №4963421 от 18.12.2025г. Състава на това нарушение обаче е обвързан с наличие на предпоставките по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Същия текст регламентира служебното прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането /КЗ/, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В действителност, към датата на извършване на нарушението няма, данни нито за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратената регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, нито пък такива, че водача е С. е знаел за прекратената регистрация. В текста на чл. 574, ал. 10 от КЗ е посочено, че „Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка“. Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в България орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. Въз основа на посочената нормативна 3 регламентация следва извода, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ, е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на регистрацията на МПС, включително на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки за управление на МПС със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК - за законност и съразмерност. В случая по делото няма данни и доказателства за извършено уведомяване на собственика на автомобила /нито пък налична информираност у водача С./ за липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за времето, нито от Гаранционния фонд, нито от Информационния център. Поради което не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което да обоснове ангажирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателят Д. Д. С., който не е бил собственик на управляваното МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл.143, ал. 10 от ЗДвП. Доколкото в тежест на правоприлагащият орган е да устави и да докаже съществуването, към датата на издаване на оспорения акт, на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи наличието на възприетата предпоставка за ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача, доказателства за изискуемото се уведомяване на собственика на автомобила по чл. 574, ал. 10 от КЗ, следва да са били събрани още към момента на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съответно към датата на съставяне на акта или на НП. В случая такива доказателства липсват.

Макар и в текста на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, да не се сдържа законово задължение за органите на МВР за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратена регистрация на автомобила след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, то според съда, към датата на установеното спрямо Д. С. нарушение, такова задължение за уведомяване в действащата нормативна уредба продължава да съществува. Същото се съдържа в текста на чл. 18б, ал. 2 във вр.ал. 1, т. 8 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая не само липсват каквито и да е било данни и доказателства, но дори и няма твърдение, че е налице такова уведомяване на 4 собственика на установеното МПС. След като собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което пък касае и водача на предоставеното МПС, приложимо се явява разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС по т. д. № 3/2022 г., което не е загубило сила. Съгласно посоченото Тълкувателно постановление, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В мотивите на цитираното постановление е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно от субективна страна, тъй като липсата на уведомяване води до незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Прието е, че ако и уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация, да не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а да представлява последващо действие, това уведомяване има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, като знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.Съответно незнанието на факта за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, представлява незнание на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост, а се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила.